Решение № 13729 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2011 г.

Решение № 13729 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евдокия Атанасова Найденова против решение № 1468 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 10614/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е жалбата на Найденова против решение по т. 36.1 от протокол № 27/09.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 2/2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", както и искането й за спиране изпълнението на административния акт, са отхвърлени. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е извършила нарушения, които да обосноват налагането на тази дисциплинарна санкция, не са обсъдени всички доказателства и доводи във връзка със здравословното й състояние и е накърнено правото й на защита. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на първата съдебна инстанция за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС) оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав е постановено в съответствие със закона. Правилно съдебният състав приема, че решението по т. 36.1 от протокол № 27/09.07.2010 г. на ВСС, с което на жалбоподателката Найденова, заемала длъжността "съдия" в Окръжен съд - Плевен, е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", е постановено в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) урежда възникването на дисциплинарна отговорност за магистрати при допуснати дисциплинарни нарушения, които изброява в нормата на чл. 307, ал. 4 от ЗСВ. Последният текст въвежда като основание за налагане на дисциплинарно наказание системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ). В случая съдът аргументирано и законосъобразно приема, че изводът за допуснато дисциплинарно нарушение от магистрата по цитирания текст е направен, при осъществяване на предвидените в нормата предпоставки. Правилно е преценено, че заключението за системно неспазване на сроковете по чл. 308, чл. 243, ал. 4 и чл. 340 от НПК при решаването на описаните в съдебния акт 13 дела се основава на обстоен анализ на събраните доказателства. Изводите са направени при съобразяване с ниската натовареност на магистрата през разглеждания период, отчитане броят на постъпилите и приключили за периода на проверката дела, тяхната фактическа и правна сложност, предприетите от ръководството на съда мерки за облекчаване на персоналната натовареност на съдията и оказването на техническа помощ при изписването на съдебните актове, обстоятелства, които обосновават извод за системност при неспазване на процесуалните срокове, неефективна дейност на магистрата и сериозна тежест на допуснатото нарушение. Подробно аргументирано и съответно на материалноправните разпоредби и целта на закона е и заключението, че констатираното бездействие на магистрата през разглеждания период (най-кратките периоди на забавяне са около 4 месеца) подлежи на санкциониране, независимо от обстоятелството, че на жалбоподателката вече е наложено наказание за забавяне на същите дела за предишни периоди. Законосъобразно е преценено, че всеки период на бездействие по конкретно съдебно производство е самостоятелно основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата, независимо от санкцията, наложена за идентично нарушение през предходен период. Това разбиране е в съответствие с целта на закона, която изисква магистратите да бъдат мотивирани да спазват процесуалните срокове при изпълнение на служебните задължения. Ето защо възраженията на жалбоподателката, че е наказана два пъти за едно и също нарушение не могат да бъдат споделени. Правилно е преценено, че наложеното наказание е съразмерно на характера и тежестта на допуснатото нарушение, като е отчетен факта, че предходните дисциплинарни санкции "порицание" и "понижаване в ранг съдия в АС в същия орган на съдебната власт за срок от една година", наложени също за забавяне на съдебните производства, не са постигнали дисциплиниращ и възпиращ ефект. Взето е предвид цялостното поведение на магистрата, който демонстрира очевидно нежелание да се съобрази с въведените процесуални срокове, както и липсата на други законови възможности, които да създадат условия за своевременно изпълнение на служебните задължения. Възраженията на жалбоподателката, свързани с влошеното й здравословно състояние са неоснователни. Законосъобразно е прието, че влошеното общо здравословно състояние на магистрата се дължи на хронични заболявания, които не водят до трайно ограничаване на трудоспособността и с изключение на периодите, през които се налага домашно лечение (общо за периода на проверката жалбоподателката ползва 23 дни отпуск по болест), същият следва да се явява на работа и да изпълнява служебните си задължения. Поради това и с оглед данните за оказана техническа помощ и съдействие от страна на административното ръководство на съда за постановяване на съдебните актове в срок, правилно е преценено, че здравословното състояние не може да се възприеме като причина, изключваща отговорността за допуснатото дългогодишно бездействие при изпълнение на служебните задължения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Найденова, поради което изводът на тричленния състав за осъществяване на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарна отговорност е направен в съответствие с нормата на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Решението в частта, в която искането за спиране на изпълнението на административния акт е отхвърлено, също е законосъобразно. При липсата на доказателства за значителни или трудно поправи вреди от изпълнението на акта, аргументирано е преценено, че не са налице основания за спиране на допуснатото по силата на закона (чл. 323, ал. 1 от ЗСВ) предварително изпълнение. Обжалваното решение на Върховния административен съд, седмо отделение, е обосновано. Изводите на съда са направени след аргументиран и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са всички ангажирани в хода на процеса доказателства, включително представената от жалбоподателката медицинска документация. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът изгражда изводите си за това, че решението на Висшия съдебен съвет за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е постановено, след като са взети предвид всички факти и обстоятелства по случая, както и че продължителното бездействията на Найденова по отделни съдебни производства с оглед конкретните обстоятелства, съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. На тази база са и изводите на съда, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на всички доводи на страните и конкретно на жалбоподателката и анализ на събраните в производството пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. С оглед представените писмени доказателства за здравословното състояние на жалбоподателката през обсъждания период и данните за ползван отпуск по болест, законосъобразно е преценено, че не се налага събиране на гласни доказателства и изслушване на експертиза относно тези обстоятелства. Ето защо отказът на съдебния състав да удовлетвори направеното в този смисъл искане на жалбоподателката не ограничава правото й на защита и не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебният акт съдържа подробни мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав за допуснатото от жалбоподателката дисциплинарно нарушение, тежестта на нарушението и наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата с налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на Висшия съдебен съвет сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,