Решение № 13502 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2011 г.

Решение № 13502 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Беритан Ахмед Таджедин, гражданка на Сирия, със съгласието на баща си Ахмед Абдула Таджедин против Решение № 4889/7.04.2011 г. по адм. д. № 10029/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 336/19.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет (ДАБ). В касационната жалба се поддържа, че обжалваното съдебно решение е немотивирано, като не са взети предвид бежанската история на бащата на касаторката и приложението на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) Ответникът по делото - председателят на ДАБ, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че тричленният състав на ВАС е обсъдил оспорения пред него административен акт с оглед критериите за законосъобразност въз основа на което е направил обоснован извод за неоснователност на подадената срещу него жалба. Намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на жалбоподателя статут на бежанец или на хуманитарен статут. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че спрямо жалбоподателката не са били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец или хуманитарен статут. Установено е, че тя не е била подложена на преследване поради нейната раса, религия, национална принадлежност или политическите и мнения или убеждения, а така също не е била принудена да напусне страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съда изрично е посочил, че възприема като правилни изводите на административния орган, че бежанската история касае баща й, за когото вече има влязло в сила съдебно решение, с което му се отказва предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидатката, не може да се направи извод за това, че същата изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю лицето твърди заплахи, които са свързани с баща й, но същите са относими към неговото лично заявление за предоставяне на бежански статут. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Основателни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Сирия не е преценена към момента на постановяване на съдебното решение, а е обсъждана справка от м. 03.2010 г. Според изложеното в мотивите на решението на Предсадетлеля на ДАБ, както и в решението на ВАС, Трето отделение, липсват мотиви относно сигурността на страната по произход към момента, където следва да бъде върната заявителката за статут. Не е обсъдена разпоредбата на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. и постановеното решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, сега - Съда на Европейския съюз, по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на същата разпоредба, в което е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт" и съществуващи сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б."в" от директивата. При липса на анализ на актуални данни за ситуацията в Сирия, обжалваното решение в частта му, в която е потвърдено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Сирия към настоящия момент. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия