Решение № 7239 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15218/2014 г.

Решение № 7239 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15218/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Център за спешна медицинска помощ-София /ЦСМП-София/, представляван от д-р Георги Иванов Гелев, с която е оспорена разпоредбата на чл. 3, т. 6 Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, в частта която се отнася до центровете за спешна медицинска помощ. В жалбата се твърди, че текста на чл. 3, т. 6 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, в частта която се отнася до центровете за спешна медицинска помощ е приета в противоречие с материални разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ, че намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Твърди се, че при извършена оценка на риска на работните места в Центъра за спешна медицинска помощ-София не е констатирано наличието на рисковете за живота и здравето на работниците в Центъра, които да не могат да бъдат намалени или отстранени. Твърди се още, че е налице обективна невъзможност за въвеждането на намалено работно време в центровете за спешна медицинска помощ, предвид чл. 7 от Правилника за устройството и дейността на ЦСМП, както и предвид недостига на персонал в ЦСМП-София. Според жалбоподателя при въвеждането на намалено работно време /седем часа/ на работниците и служителите, оказващи спешна медицинска помощ, и при спазване на чл. 142, ал. 4 от КТ се налага преминаване на трисменен режим на работа и предвид съществуващата численост на медицинския персонал на ЦСМП София би се стигнало до невъзможност да се осигури необходимото медицинско обслужване на гражданите и гостите на София и жителите на околните села. Твърди се още масово нарушение на изискванията на Наредбата и на чл. 142, ал. 4 от КТ, съгласно който при намалено работно време, то може да се надвиши само с 1 час над него. Ответникът по жалбата, Министерски съвет на Република България чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата, като излага подробни съображения, че е налице надлежна законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт, спазени са административно-производствените правила и е налице съответствие на оспорените разпоредби с нормативните актове от по-висока степен. Иска същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лечебно заведение-Център за спешна медицинска помощ, което извършва дейности, за които е установено намалено работно време. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване е разпоредбата на чл. 3, т. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време /Приложение № 1 към чл. 1 на ПМС № 267/12.12.2005 г., обн. ДВ бр. 103 от 23.12.2005 г., която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК. С разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от КТ законодателят е делегирал правомощие на Министерски съвет да издаде наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Горното обосновава извод, че Министерски съвет на Република България е имал материалната компетентност по смисъла на чл. 76, ал. 1, предл. 2 АПК да издаде оспорения акт. Оспореният текст на подзаконовия нормативен акт е издаден от компетентен орган, при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма. Наредбата е приета с Постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя и от главния секретар на кабинета. Представеният за разглеждане в Министерския съвет проект на Постановление за приемане на подзаконовия нормативен акт е придружен от доклад на министъра на труда и социалната политика. Представени са и получените от министрите становища по проведеното съгласуване на проекта и справка за отразяването им. С това са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58 и чл. 59, ал. 1 /в ред. ДВ, бр. 84/2005 г. от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.). Оспореният подзаконов нормативен акт е приет от Министерския съвет и е обнародван в Държавен вестник бр. 103 от 23.12.2005 г. съгласно чл. 38 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително и в оспорената му част. С оспорената наредба се определят видовете работи, извършени при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Според оспорената част на разпоредбата на чл. 3, т. 6 на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време "Право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи в центрове за спешна медицинска помощ и звената на лечебни заведения, които извършват спешна медицинска помощ". Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве, се установява намалено работно време. Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 на чл. 137 КТ имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време (чл. 137, ал. 3 КТ). При намаляване на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение (чл. 137, ал. 4 КТ). Намалено е работното време, което има продължителност, по-малка от продължителността на нормалното работно време. Правилата за намаленото работно време имат императивен (задължителен) характер. В хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 1 КТ намаляването на работното време е свързано с условията на труд. Целта е да се намали продължителността на пребиваването в работната среда на работници и служители, които извършват определени видове работи, за да се предотврати нейното влияние върху тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с оспореният подзаконов нормативен акт. Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата (6- или 7-часов работен ден), се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 5 от наредбата). При въвеждане на намалено работно време се запазва определеното месечно трудово възнаграждение на работниците и служителите и другите им права по трудовото и осигурителното законодателство (чл. 7 от наредбата). Водещият критерий, при определяне на кръга лицата, за които се установява намалено работно време, е дейността, която работниците и служителите осъществяват и условията, при които полагат труд. Работниците и служителите в центровете за спешна медицинска помощ, са в кръга на лицата, с установено работно време именно с оглед дейността, която осъществяват и условията при които полагат труд. В този смисъл е и приета по делото, неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по трудова медицина. Вещото лице се е запознало с извършената през 2013 г. оценка на риска в ЦСМП от службата по трудова медицина "Превенция 2004" ЕООД, с конкретната работа на медицинските екипи на ЦСМП-София, както и с допълнително представени документи, които касаят условията на труд в центъра. Според експерта работният процес при работещите в медицинските екипи на ЦСМП-София се извършва при изразено нервно-психично, нервно-сензорно и емоционално натоварване, с висок риск от злополуки. Степента на нервно-психично, нервно-сензорно и емоционално натоварване не могат да бъдат предварително предвидени. Предварително не могат да бъдат предвидени и пътно-транспортните произшествия и катастрофи. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорената разпоредба. Същата е инкорпорирана в подзаконов нормативен акт, издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно Върховният административен съд, Осмо отделение,