Решение № 6494 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 424/2014 г.

Решение № 6494 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 424/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК и чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик срещу решение № 550 от 15.10.2013 г. по адм. д. № 289/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, III състав, в частта му, с която писмена покана изх. № 13/29-05-27 от 09.01.2013 г. е отменена. По делото е постъпила и частна жалба на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ИМП" със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище срещу определение № 1471 от 19.11.2013 г., постановено по същото дело. I. По касационна жалба на пълномощника на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик. В същата са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и свързани с това, че първоинстанционният съд е обосновал решението си върху втори вариант на икономическата експертиза, който е противоречие с чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2011 г. Ответникът - СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ИМП" със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, моли решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 550 от 15.10.2013 г. по адм. д. № 289/2013 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Пазарджик, III състав, е изменил писмена покана изх. № 13/29-05-27 от 09.01.2013 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, като е намалил дължимата сума от 2852 лв. на 372 лв. Съдебният акт частично е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Текстът на чл. 38, ал. 1 от договор № 13/РД-29-26 от 4. 02. 2011 г. дава възможност броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) да бъдат надхвърляни с до 10 на сто. Надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите. В алинея втора на чл. 38 е записано, че през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15 % определените му брой на назначавани специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД), но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. Цитираните текстове от индивидуалния договор възпроизвеждат тези на чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД - НС - 04 - 8 от 31.01.2011 г. на НЗОК. От цитираните текстове се налага извода, че в рамките на I, II и III тримесечие изпълнителят може да надвишава регулативните стандарти с 25 %, от които 10 на сто трябва да компенсира в рамките на тримесечието, а 15 % - през следващото тримесечие. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Правилата предвижда, че неусвоените брой/стойности през предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото тримесечие. От последния текст става ясно, че през текущото тримесечие могат да бъдат усвоени само регулативни стандарти, които реално са предоставени на лечебното заведение като брой/стойности през предходното тримесечие и не са усвоени (използвани) от него, а не "неусвоено" допустимо надхвърляне на РС. В тази връзка съдът неправилно се е позовал на втори вариант на икономическата експертиза, при която изчисленията са база неусвоено допустимо 10 % надхвърляне на РС от предходно тримесечие. От основното заключение на вещото лице се установява, че при спазване на цитираните текстове на Правилата, СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ИМП" не са надвишило РС за II и III тримесечия на 2011 г. Що се касае до IV тримесечие на 2011 г., има превишение на РС за бланка МЗ - НЗОК № 3 с 85 броя на стойност 1317 лв. Като е приел, че превишението на РС за IV тримесечие на 2011 г. е само за 24 броя бланка МЗ - НЗОК № 3 на стойност 372 лв., съдът е постановил решението си в тази му част в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2011 г. В чл. 37, ал. 2 от индивидуалния договор изрично е посочено, че броят на назначаваните СМД и стойността на МДД се определят съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. В тази връзка през цитираната година не могат да се прилагат Правила, важащи за 2009 г. По изложените съображения съдебният акт следва да бъде отменен за разликата между 1317 лв. и 372 лв., т. е. за сумата 945 лв. За последната се постановява ново решение по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. II. По частната жалба на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ИМП" със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище срещу определение № 1471 от 19. 11. 2013 г. по адм. д. № 289/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, III състав. Частната жалба е постъпила в предвидения срок по чл. 248, ал. 3 ГПК, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционния съд е оставил без уважение молба вх. № 4593 от 16.11.2013 г. на адвокат Димова, в качеството й на процесуален представител на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ИМП" със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, за изменение на решение № 550 от 15.10.2013 г. по адм. д. № 289/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, III състав, в частта му за разноските. Определението е правилно и законосъобразно. По първоначалното дело е установено, че с писмена покана изх. № 13/29-05-27 от 09.08.2013 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик се иска от Дружеството възстановяване на сумата 2852 лв. С решението си, първоинстанционният съд е приел, че от нея са дължими 372 лв. Жалбоподателят е претендирал общо 1750 лв. разноски, представляващи сбор от 50 лв. държавна такса, 900 лв. адвокатско възнаграждение, 600 лв. възнаграждение за вещо лице и 200 лв. - пътни разходи и командировка на адвокат. Последните не представляват разноски по смисъла на чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което правилно не са били присъдени с решението. Остават 1550 лв. разноски, които биха били дължими при уважаване на жалбата изцяло, което в случая не е налице. Ето защо правилно съдът е присъдил на жалбоподателя сумата 1330 лв. разноски, съответстващи съразмерно на уважената част от жалбата - чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По изложените съображения частната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното определение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде частично отменено и решението в частта му за разноските. От изложените към настоящето решение мотиви става ясно, че жалбата е основателна за сумата 1535 лв. (54 %). При размер на разноските общо 1550 лв., то в полза на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ИМП" пропорционалният дял от тях, съответстващ на уважената част от жалбата, е в размер на 837 лв. за първата инстанция. Обжалваемият интерес пред касационната инстанция е за разликата между 2852 лв. и 372 лв., т. е. за сумата 2480 лв. Касационата жалба е основателна за сумата 945 лв. и неоснователна за сумата 1535 лв. Частната жалба е за сумата 220 лв. Частният жалбоподател и ответник по касационната жалба е направил следните разноски: 5 лв. за държавна такса и за адвокатски хонорар 600 лв. При неоснователност на частната жалба и частична основателност на касационната жалба в полза на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ИМП" пропорционалният дял от разноските е в размер на 516 лв. В полза на касационния жалбоподател и ответник по частната жалба се присъжда сумата 309 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение - чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 9 лв. държавна такса. За първата инстанция юрисконсултското възнаграждение е 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,