Решение № 173 от 6.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1156/2011 г.

Решение № 173 от 6.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1156/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1119 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 182/2011 г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение № 341 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 286/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 135 930.18 лв. - обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност ищецът да получи приходи чрез отдаване под наем на закупен от ответното дружество апартамент за периода от 01.08.2006 г. до 31.01.2008 г. и за сумата 7 744.20 лв. - обезщетение за претърпени загуби. С определение № 334 от 03.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване, с оглед данните за вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт предвид съответствието между предмета на делото и предмета на решението. К. поддържа доводи, свързани със задължението на съда за произнасяне по предявения иск, както и оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените искове, квалифицирани по чл. 195, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано наличието на валиден договор за продажба и недостатъци на продадената вещ, които обаче са явни и са били известни на купувача към продажбата на апартамента, което освобождава продавача от отговорност съгл. чл. 193, ал. 2 ЗЗД. Независимо от констатацията на съдебния състав за дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация на иска, а именно по чл. 82 ЗЗД, е изразено становище за неоснователност на претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирането на печалба от отдаването под наем на имота за исковия период. Независимо от този извод, решаващият състав се е произнесъл положително и по евентуалното възражение на ответника за погасяване на исковете по давност, прилагайки кратката едногодишна давност по чл. 197 ЗЗД. Решението е процесуално недопустимо, поради произнасяне по непредявено основание. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и допълнителните уточнения, направени от търговското дружество - ищец, в изпълнение на дадени от първата инстанция указания във връзка с констатирана нередовност на исковата молба, е, че се търси отговорност за вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение, по какъвто иск се е произнесъл първоинстанционният съд. Границите на тази отговорност са очертани в чл. 82 ЗЗД, към който препраща чл. 195, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща вредите /претърпени загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В този случай и с оглед конкретните твърдения на ищеца, към основанието на иска са относими няколко факта: пропускане на твърдяните ползи и претърпени загуби, предвидими към момента на пораждане на задължението, недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника. При произнасяне по иска с правно основание чл. 82 ЗЗД, към който препраща чл. 195, ал. 2 ЗЗД в случай, че се търси отговорност за вреди от продавача, следва да се има предвид, че съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията отговорността за вредите е свързана с вината. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че в първоинстанционното решение е дадена само неправилна правна квалификация на иска - като такъв по чл. 82 ЗЗД, като въззивният съд се е произнесъл по обективната отговорност на продавача. Съдебният състав на Софийския апелативен съд не е отчел елементите от фактическия състав на чл. 82 ЗЗД, а се произнесъл по основанието за ангажиране обективната отговорност на продавача при недостатъци на вещта. Последната е различна от претендираната от ищеца отговорност за вреди по чл. 82 ЗЗД. Предвид горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение