Решение № 11154 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2015 г.

Решение № 11154 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф." ЕООД, гр. С., срещу решение № 2 от 5.01.2015 г. по адм. дело № 5779/2014 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), Първо отделение, 11 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Ф." ЕООД срещу ревизионен акт № 2041309095/31.01.2014 г., издаден от Г. И. М. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" и Д. Д. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 753/30.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което бъде отменен оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" С., чрез юрисконсулт З., в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт № 2041309095/31.01.2014 г., издаден от Г. И. М. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" и Д. Д. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 753/30.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на "Ф." ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 78 229,91 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ф." ЕООД, като е приел, че по делото липсват доказателства за реално извършване на доставките на услуги по процесните фактури. Прието е респективно, че жалбоподателят не е доказал наличието на законовите предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Решението е неправилно. Видно от данните по делото, ревизионният акт е издаден от Г. И. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" и Д. Д. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП С.. Също така, от доказателствата по делото /л. 2067 от първоинстанционното дело/, се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 1070 от 19.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 2031205654 от 2.11.2012 г. и преписката е върната на органа по приходите за извършване на нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което безспорно се установява, че е образувано преди 1.01.2013 г. Видно от решение № 1070 от 19.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, първата заповед за възлагане на ревизия № 1202138 е издадена на 15.03.2012 г. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г. всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от инспектор по приходите - ръководител на ревизията, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на "Ф." ЕООД. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АССГ е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2, във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 1 от АПК, то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество, като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. При този изход на спора, в полза касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 75 лева, представляващи платена държавна такса за двете съдебни инстанции. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, първо отделение,