Решение № 11626 от 14.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, против Решение 1724/16.03.2022 г., постановено по административно дело 5391/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РА-29-02/28.01.2021 г., забраняваща ползването и достъпа на строеж : Пристройка към ресторант зала за посетители, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.205.51, м. ж.к. Бели брези по плана на гр. София, ползван в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ без да е въведен в експлоатация. В касационната жалба се сочи неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, мотивирали го да отмени процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Георгиева, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответните страни Л. Попова, М. Попов и И. Ладовинска, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, свързани с допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка и неяснота на обективираната воля. Установено по делото е наличие на Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 28.07.2004 г., издадено от Главния архитект на район "Красно село" - Столична община, за обект представляващ бистро смяна на предназначение на магазин, пристройка топла кухня, склад, коридор, пристройка остъклено предверие и дървен навес. Същевременно, предмет на оспорената заповед е пристройка към ресторант, изградена от дървен навес, който изрично е посочен в удостоверението за въвеждане в експлоатация. Следователно, както правилно е приел съдът не става ясно каква част от пристройката, предмет на заповедта не следва да се ползва - дали новоизградената покривна конструкция, подпряна върху съществуващия дървен навес и ресторанта или цялата покривна конструкция, ведно с ограждащите стени, които са стени на други строежи, които не са предмет на административния акт. Освен това, след като част от процесния строеж е въведен в експлоатация, по отношение на тази част не е налице нарушение на изискването по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, което обосновава и материална незаконосъобразност на разпоредената забрана. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,