Решение № 8180 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2014 г.

Решение № 8180 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град против решение № 8319 от 27.12.2013 г. по адм. дело № 5524 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № РО-320/8.05.2012 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 10 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Владимир Крумов Хранов от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-320/08.05.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София - град) и потвърденото с него разпореждане № 0-21-999-11-00204876/29.03.2012 г. на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО, с което на Владимир Крумов Хранов от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 29.01.2012 г. до 3.03.2012 г. по болничен лист № 0309055, серия Б-2011 с мотиви, че като самоосигуряващо се лице не е подал декларация с избран вид на осигуряване за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Обжалваното съдебно решение е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение № 5489/18.10.2012 г. по адм. дело № 5528/2012 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение № 7310 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 561/2013 г. В отменителното касационно решение е прието, че не са изяснени в хронологичен порядък, относим за спора, фактите досежно упражняваната от Хранов трудова дейност като основание за възникване на осигуряването му, предвид застъпените от страните противоположни позиции досежно правопораждащия ефект от подаването на двете декларации по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, респ. от неподаването на такава във връзка с трудовата дейност в ТД "Техноколд инженеринг" ООД, гр. София. Дадени са указания към първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора да се произнесе относно спорното материално право след приобщаването на годни доказателствени средства във връзка с относимите факти и техния надлежен анализ. С постановеното решение, предмет на касационен контрол в настоящето производство, Административен съд София - град след преценка на всички събрани по делото доказателства обосновано е приел, че Владимир Крумов Хранов в качеството му на управител на "Техноколд инженеринг" ООД, гр. София, е подлежал на осигуряване за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съдът се е позовал на представената от административния орган справка (л. 19), съгласно която през периода от 8.12.2009 г. - до 14.02.2012 г. във фонда на ДОО са внасяни осигурителни вноски за Владимир Хранов от осигурителя "Техноколд инженеринг" ООД, гр. София. Компетентният орган е следвало да установи на какво материалноправно основание са правени тези вноски и за кои социални рискове се отнасят. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон. По силата на чл. 40, ал. 1 от КСО правото на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото доказателства се установява, че към началната дата на временна неработоспособност 29.01.2012 г., удостоверена с болничен лист № 0309055, серия Б - 2011, ответникът по касация е бил управител на "Техноколд инженеринг" ООД съгласно договор за възлагане на управлението на дружеството, сключен на 5.09.2008 г. При извършена служебна справка се установи, че това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 16.09.2008 г. и не е заличено. Недоказано е твърдяното в касационната жалба ново обстоятелство, а именно, че от м. януари 2012 г. Владимир Крумов Хранов не е управител на посоченото дружество и се осигурява само като самоосигуряващо се лице - съдружник в "АС Перфект Сервиз ООД". Лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила към 29.01.2012 г.). Видно от представената от ТП на НОИ - София - град справка (извлечение от регистрационните данни), към 31.01.2012 г., през последните шест месеца преди настъпване на осигуреното събитие, ответникът по касация е бил осигурено лице с осигурител "Техноколд инженеринг" ООД, гр. София, с внасяни осигурителни вноски за ДОО. Неотносимо към правото на осигуреното лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е обстоятелството, че в качеството му на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - съдружник в търговско дружество - не подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и ги е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,