Решение № 477 от 16.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2022 г.

Решение № 477 от 16.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2022 г., VI о., докладчик съдията Добромир Андреев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 и сл. от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на С. М. срещу Решение на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 13. 6., обективирано в Кратък протокол № 28/12.07.2022 г. от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 12.07.2022 г. за прекратяване на гласуването във връзка с конкурс за повишаване и заемане на 4 (четири) длъжности "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 18/11.06.2018 г., обн. в ДВ, бр.. 49 от 21.06.2019 г. (в частта относно прекратяване на гласуването по отношение на жалбоподателя). Жалбоподателят - С. М. твърди, че обжалваното решение е взето при липса на валидни мотиви, без да са изложени конкретните фактически и правни основания за постановяването му. На следващо място се посочва, че решението е взето в противоречие на чл. 34 АПК, уреждащ участието на страните в производството. Твърди се от жалбоподателя, че на нито един етап от процедурата, проведена от конкурсната комисия и СК на ВСС по вземане на оспореното решение не е била предоставена възможност на съдия М. да се запознае с преписката и събраните доказателства, както и да подаде писмени искания и възражения, поради което е нарушен принципът на равенството на страните. На следващо място се твърди че конкурсната комисия не е преценила бройката и вида на разглежданите от всеки един кандидат дела. Сред класираните на първите места кандидати има такива, които са с процент на натоварване значително по-нисък от този на съдия М.. Твърди се, че е общоизвестен факта, че делата, които се гледат от един съдия в Апелативен съд София, а и в останалите апелативни съдилища, са много по-малко на брой от тези, които гледа съдия в СГС. Претендира отмяна на оспорените решения. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Димитрова оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правен интерес у жалбоподателя за оспорване на процесното решение, в частта му по т. 13. 6. При условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата на С. М., като неоснователна и недоказана. Посочва, че липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК. Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Л. Ц. и М. Ж. изразяват становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на подадената от С. М. жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: С решение на Съдийската колегия от 11 юни 2019 г. е обявен конкурс по реда на чл. 189, ал. 1 и 2 от ЗСВ за повишаване в длъжност и заемане на 4 свободни длъжности в Търговската колегия на Върховния касационен съд. Решението е обнародвано в ДВ, бр.. 49 от 21.06.2019 г. Заявление за участие в конкурса са подали 23 кандидати. Същите са допуснати до участие в конкурса. Поименният списък на допуснатите кандидати е обявен по съответния ред. Комисия е избрана в състав редовни членове: съдия К. Генковска, съдия Б. Йонкова, И. П., която е и председател на комисията, К. Н. също съдия във ВКС и проф. д. ю. н. Г. И. - преподавател в Русенския университет "Ангел Кънчев", като са избрани съответно и резервни членове. Съгласно изискването по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ конкурсната комисия е извършила класиране на кандидатите според общата им оценка формирана въз основа на резултатите от трите цифрови компонента, получени след извършена преценка по реда на чл. 40а от Наредба № 1/2017 г. На основание чл. 193, ал 3 от Закона за съдебната власт Комисията по атестирането и конкурсите е предложила на Съдийска колегия да бъде проведено гласуване за назначаване на кандидатите по поредността на класирането като на свободните четири длъжности "съдия" във ВКС, Търговска колегия, се повишат съответните кандидати до попълване на свободните места. В резултат на цялостния преглед на конкурсната документация заедно с резултатите от класирането по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и мотивираното становище по чл. 192, ал. 3 от същия закон, протоколите за работата на комисията и за избор на делата, становищата на Комисията по професионална етика към Съдийската колегия, които са изготвени на основание на същия законов текст, ал. 5, СК на ВСС е приела, че кандидатите притежават необходимите нравствени качества за заемане на длъжността "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия. С решения на СК на ВСС по т. 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4 на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ са повишени на длъжност "съдия" във Върховен касационен съд-Търговска колегия съответно Л. Ц., М. Ж., А. Х.-Б. и В. Х.. С решение на СК на ВСС по т. 13. 6 поради попълване на местата е прекратено гласуването за останалите кандидати участвали в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд Търговска колегия, както следва: Г. И., Д. Д., И. М., А. Н.-В., З. Х., А. З.-К., М. В., Т. С., Р. К., Ж. П.-К., И. Б., В. Б., С. М., С. Н., М. И.-В., Я. Я., М. Н. А. И.. Жалба срещу решението по т. 13. 6 е подадена от С. М. с искане последното да бъде отменено като незаконосъобразно. Жалба срещу решенията по т. 13. 1, 13. 2 и 13. 6 е подадена А. И. с искане оспорените от него решения да бъдат отменени като незаконосъобразни. Настоящият състав, счита, че жалбата на С. М. е постъпила в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт (решението на СК на ВСС по т. 13. 6, с което се прекратяването на гласуването по отношение на некласираните кандидати). Жалбоподателят е участвал в проведения конкурс за повишаване и заемане на 4 длъжности "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 18/11.06.2018 г., обн. в ДВ, бр.. 49 от 21.06.2019 г., което обосновава и правния му интерес от търсената съдебна защита. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на С. М., насочена срещу Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 13. 6., обективирано в Кратък протокол № 28/12.07.2022 г. от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 12.07.2022 г. е процесуално допустима в частта относно прекратяване на гласуването по отношение на него. Неоснователни са релевираните от ответника възражения в посока, че жалбата на С. М. е недопустима предвид факта, че последният не е оспорил никое от решенията на СК на ВСС по т. 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4, с които са повишени други участници в конкурса. В тази връзка настоящата съдебна инстанция счита, че правният интерес на жалбоподателя се изразява в това че последният е пряко засегнат от прекратяване на гласуването по отношение на него, докато фактът дали с жалбата са оспорени и някои от решенията за повишаване, ще определи обема на съдебния контрол по делото. При определяне на предмета на делото настоящият съдебен състав съобрази обстоятелството, че към делото е присъединено и адм. д. № 6843/2022 г. по описа на ВАС, образувано по жалба на А. Иванов, районен съдия в Районен съд – Благоевград срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по Протокол № 28/12.07.2022 г., т. 13. 1, т. 13. 2 и т. 13. 6 от проведено дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС. На 28.10.2022 г. е постъпило искане от А. И., с което последният оттегля жалбата си срещу оспорените от него решения на СК на ВСС, поради което с протоколно определение от 7.11.2022 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане жалбата на А. И. срещу Решение на СК на ВСС по точки 13. 1, 13. 2 и 13. 6 от проведеното заседание на СК на ВСС на 12.07.2022 г. СК на ВСС и С. М. са били надлежно представлявани в съдебното заседание, в което е постановено прекратителното определение, а на А. И., М. Ж. и Л. Ц. съобщения за неговото постановяване са връчени съответно на 18.11.2022 г.; 22.11.2022 г. и 17.11.2022 г. Жалби срещу постановеното определение не са подавани в законоустановения 7 – дневен срок, поради което същото е влязло в сила на 30.11.2022 г. С оглед влизането в сила на посоченото определение от 7.11.2022 г. по настоящото дело, съдът намира, че предмет на разглеждане по същество е единствено жалбата на С. М.. При определяне на предмета на съдебния контрол в административния процес, съдът е обвързан от волята на жалбоподателя да насочи жалбата си срещу определени властнически волеизявления, които последният счита, че увреждат негови права и законни интереси. В тази връзка съдът не би могъл да разширява предмета на съдебна проверка спрямо административни актове, които макар да могат да бъдат самостоятелно обжалвани, не са оспорени от жалбоподателя, като в същото време следва да отчита техния стабилитет, в случай, че последните са влезли в сила. В конкретния случай, настоящият съдебен състав отчита, че жалбоподателят М. е насочил жалбата си срещу решението на СК на ВСС по т. 13. 6 от проведено заседание на СК на ВСС на 12.07.2022 г., с което е прекратено гласуването по отношение на него във връзка с конкурс за повишаване и заемане на 4 длъжности "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 18/11.06.2018 г., обн. в ДВ, бр.. 49 от 21.06.2019 г. Жалбоподателят М. обаче не е оспорил Решението на СК на ВСС по точки 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4, с които на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ са повишени на длъжност "съдия" във Върховен касационен съд-Търговска колегия съответно Л. Ц., М. Ж., А. Х.-Б. и В. Х.. Константна е практиката на Върховния административен съд, че всяко отделно решение на СК на ВСС за повишаване на съдия след проведен конкурс, представлява самостоятелен административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване в законоустановения срок. (Решение № 2957 от 5.03.2021 г. по адм. д. № 11942/2020 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 7938 от 1.07.2021 г. по адм. д. № 4812/2021 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 9372 от 7.09.2021 г. по адм. д. № 155/2020 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 9615 от 24.09.2021 г. по адм. д. № 586/2020 г., VІ отд. на ВАС и др.) По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че решенията на СК на ВСС по точки 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4, с които на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ са повишени на длъжност "съдия" във Върховен касационен съд-Търговска колегия съответно Л. Ц., М. Ж., А. Х.-Б. и В. Х., са влезли в сила – решенията по т. 13. 1 и 13. 2 на 30.11.2022 г. (с влизането в сила на протоколното определение по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. И. срещу Решение на СК на ВСС по точки 13. 1, 13. 2 и 13. 6), а решенията по т. 13. 3 и 13. 4 на 20.07.2022 г. (като необжалвани). С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав счита, че предмет на съдебен контрол по настоящото дело е единствено решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 13. 6., обективирано в Кратък протокол № 28/12.07.2022 г. от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 12.07.2022 г. за прекратяване на гласуването по отношение на С. М. във връзка с конкурс за повишаване и заемане на 4 длъжности "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 18/11.06.2018 г., обн. в ДВ, бр.. 49 от 21.06.2019 г., като при проверката за законосъобразност на така издадения административен акт, съдът е обвързан от стабилитета на предходно взетите решения на СК на ВСС по 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4, с които на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ са повишени на длъжност "съдия" във Върховен касационен съд-Търговска колегия съответно Л. Ц., М. Ж., А. Х.-Б. и В. Х.. С оглед на така определения предмет на съдебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните: Оспореното решение на СК на ВСС е издадено от компетентен орган, в кръга на разписаните му правомощия по чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ. Прието е с необходимия по чл. 34, ал. 1 ЗСВ кворум и мнозинство, след явно гласуване с 9 гласа "за", при спазване изискванията на чл. 33, ал. 4 ЗСВ. По тези съображения съдът намира, че не е наличие порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК - некомпетентност на издателя на акта. Не е налице порок и по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави оспорвания акт негоден да породи целените правни последици. Обжалваната решение е в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си. Неоснователни в този смисъл са аргументите, изложени в жалбата, че решението е взето при липса на валидни мотиви, без да са изложени конкретните фактически и правни основания за постановяването му. Изрично в разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ЗСВ е посочено, че за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Видно от пълния стенографски протокол, обективиращ изказванията на членовете на СК на ВСС, както и приложените по делото материали от работата на Комисията по атестирането и конкурсите, приключила с изготвянето и внасянето на предложение за гласуване, настоящият съдебен състав намира, че са налице мотиви въз основа на които СК на ВСС е приела, че са налице фактите водещи като правна последица до упражняването на правомощието му предмет на настоящата проверка, а именно - приемане на решение за прекратяване на гласуването по отношение на кандидатите в конкурса, поради попълване на местата. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви в приетото решение. Позоваването на предходните решения за повишаване на четирима кандидати, представляват основанието да бъде взето решение за прекратяване на гласуването по отношение на кандидатите в конкурса, поради попълване на местата. По същество те представляват юридическият факт, от който органът черпи упражненото от него правомощие. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Не се установяват и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Както вече бе посочено, решението на СК на ВСС по т. 13. 6 е взето след внасяне от Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на мотивирано предложение, каквото е изискването на чл. 193, ал. 2 от ЗСВ и след вземане на предходните 4 решения (по т. 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4) съобразно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ. Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателя, че в нарушение на административнопроизводствените правила не му е била предоставена възможност да се запознае с преписката и съответно не му е предоставена възможност да подаде искания и възражения. В тази връзка следва да бъде посочено, че законодателят не е предвидил участие на кандидатите в заседанието на СК на ВСС при обсъждане и приемане на решението за прекратяване на гласуването по отношение на кандидатите в конкурса, поради попълване на местата, нито в заседанието на КАК при изготвяне на предложението, поради което жалбоподателя не е снабден с право на участие в този финален етап от конкурсната процедура. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният административен акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон и съответства с целта на закона. Както вече бе посочено по – горе, настоящият съдебен състав отчита, че четирите решения на СК на ВСС за повишаване на четирима от участниците в конкурса (по т. 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4), са административни актове, които подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс от лицата, чиито права и законни интереси са пряко, непосредствено и лично засегнати от така издадените решения. Жалбоподателят М., като участник в процесния конкурс безспорно разполага с активна процесуална легитимация да оспори взетите решения за повишаване (по т. 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4), така както разполага с такава да оспори и решението, с което е прекратено гласуването поради запълването на местата. Жалбоподателят М. е избрал да подаде жалба единствено срещу решението по т. 13. 6, с което е прекратено гласуването по отношение на него (за разлика от другия жалбоподател Иванов, който е подал жалба както срещу решението по т. 13. 6, с което е прекратено гласуването по отношение на него, така и срещу решението по 13. 1 и 13. 2, с което са повишени двама от участниците в конкурса. Липсата на подадена жалба срещу някое от решенията по т. 13. 1, 13. 2, 13. 3 и 13. 4 от страна на М., макар последният да е разполагал с право да ги оспори, води след себе си като правна последица влизането им в сила (предвид оттеглянето на жалбата на И.), поради което настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за тяхната законосъобразност и респективно следва да зачита стабилитета, с който се ползва всеки влязъл в сила административен акт. В тази връзка следва да бъде посочено, че релевираните възражения от страна на жалбоподателя М., касателно нарушения в процедурата по избор на членове на комисиите по чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, неправилна преценка на бройката и вида на разглежданите от всеки един кандидат дела, незаконосъобразно формиране на крайната оценка са възражения, които се разглеждат при оспорване на решенията за повишаване, а не при оспорване на решенията за прекратяване на гласуването след запълване на местата. По тези съображения, предвид вида на оспорения административен акт и неупражняването на правото на жалба по отношение на решенията за повишаване, настоящият съдебен състав намира, че следа да провери дали с влезлите в сила решения са запълнени всички места и съответно дали законосъобразно е прекратено гласуването по отношение на кандидата М.. От фактите по делото е видно, че обявеният с решение на СК на ВСС по Протокол № 18/11.06.2018 г., обн. в ДВ, бр.. 49 от 21.06.2019 г. конкурс е за повишаване и заемане на 4 длъжности "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия, с решенията по т. 13. 1, 13. 2, 13.3 и 13.4 са повишени 4 от участниците в конкурса, с оглед на което законосъобразно е прекратено гласуването поради запълване на места по отношение на останалите кандидати, в това число и жалбоподателя М.. По така изложените съображения, Върховният административен съд намира, че жалбата на С. М. срещу Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 13. 6., обективирано в Кратък протокол № 28/12.07.2022 г. от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 12.07.2022 г. за прекратяване на гласуването във връзка с конкурс за повишаване и заемане на 4 длъжности "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 18/11.06.2018 г., обн. в ДВ, бр.. 49 от 21.06.2019 г. (в частта относно прекратяване на гласуването по отношение на жалбоподателя), следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, оспорващия С. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на юридическото лице – Висшия съдебен съвет съдебни разноски в размер на по 200 лева (двеста лева). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,