Решение № 2039 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 140/2016 г.

Решение № 2039 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 140/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Е. Д., гражданин на Мали, подадена срещу Решение № 6694 от 03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 8464 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2015 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 5629 от 15.07.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на Д. на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба са направени оплаквания за постановяване на решението, предмет на касационна проверка при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и цитираната в жалбата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция Е. Д. не се явява и не се представлява.

Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящата инстанция не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Установено е от съда, че с Молба № УП - 786 от 27.10.2014 г. до ДАБ за получаване на закрила, подадена от Е. Д., гражданин на Мали, роден на хх.хх.хххх г. е поискано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Молбата била повторна, тъй като с влязло в сила Решение № 188 от 04.07.2013 г., постановено по адм. д. № 197 по описа на Административен съд - Х. за 2013 г. била отхвърлена жалбата на лицето срещу постановения му отказ за предоставяне на закрила.

Прието е от първоинстанционния съд, че Решение № 5629 от 15.07.2015 г., е издадено от заместник-председателя на ДАБ, като компетентен орган, комуто са делегирани правомощия със Заповед № 03-51 от 22.01.2015 г. на председателя на ДАБ. Направен е извод за неговата материална законосъобразност и са изложени съображения за неоснователност на възраженията на Е. Д. за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството по издаването му. Съобразено е от съда, че молбата му е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и е прието за правилно становището на административния орган, че чужденецът не сочи никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Изложени са съображения, че общата ситуация в държавата по произход на лицето сама по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, а личната му бежанска история съдът е намерил за недостоверна и съставена единствено за целите на административното производство, каквото е становището и на издателя на спорното административно решение. Наред с това, тя съдържала множество противоречия и сочи на съществуващ битов конфликт, икономически причини и проблеми от криминален характер, които са извън хипотезата по чл. 8, ал. 1 и ал. 4 ЗУБ. На следващо място, съдът е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Позовал се е на представената по делото справка относно актуалната ситуация в Мали, въз основа на която е направил извод, че там не е налице въоръжен конфликт. Като е изложил подробни съображения в тази насока, взел е предвид Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № 465/07 и данните от справките, съставът на АССГ е приел, че макар в северната част на Мали ситуацията да е нестабилна, в останалата част от страната съществува възможност за вътрешно разселване - основание за отказ за предоставяне на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Наред с това, Бамако е в сигурната част от територията на Мали. Съобразено е от съда, че не са установени обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че чужденецът би бил специфична цел на насилие поради присъщи на личното му положение елементи. Доколкото, според съда, не съществува безогледност и изключителна степен на насилието е прието, че Е. Д. няма да стане неизбежно негова жертва при връщане на територията на държавата по произход и не е налице нарушение на принципа за "забрана за връщане". Отчетено е на последно място, че в Мали не съществува и заплаха от Ебола, което да възпрепятства връщането му там. Отделно от това е възприето и становището на административния орган, че Кот д`Ивоар е трета сигурна държава за Е. Д. по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, където той е пребивавал десет години и сега се намират роднините му. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, за която е прието, че съдържа множество противоречия, правилно отчетени от съда. Направените изводи са обосновани на събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон.

Неоправдано се прави оплакване в касационната жалба срещу възприетата в решението липса на основания за предоставяне на закрила поради неговата необоснованост и това, че липсата на доказателства не може да бъде самостоятелно основание за отказ. В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви, с които е обосновано становището за материална законосъобразност на спорното административно решение, като са съобразени обсъдените противоречия в бежанската история, това, че чужденецът изтъква причини за търсената закрила от семеен, битов и криминален характер, които не попадат в обхвата по ЗУБ, както и общата обстановка в страната по произход, която е следвало да бъде преценявана във всеки случай, вкл. в хипотеза като спорната на подадена последваща молба на закрила съобразно приложимата редакция на относимите разпоредби от ЗУБ. В тази връзка неоснователни са и възраженията направени в касационната жалба, че изводите на съда не съответстват на практиката на СЕС, без при това да се оспорва възприетата в решението възможност за вътрешно разселване и отделно - за възможността за установяване на Е. Д. в Кот д`Ивоар. В касационното производство не са приобщени нови и различни данни относно ситуацията в тази държава, а и за обстановката в Мали. Правилно е съобразена в тази насока от съда и възможността по чл. 9, ал. 5 ЗУБ да не се предостави хуманитарен статут.

При съобразяване на гореизложеното, правилни и обосновани са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива такава висока степен на опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, в който смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви.

По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице релевираните в жалбата касационни оплаквания.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение