Решение № 5376 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4274/2020 г.

Решение № 5376 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4274/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение № 8324/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6616/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-361 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 686/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-361 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 10311/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2015 г. ( датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено) до окончателното изплащане на задължението. С оспорваното решение КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 553, 81 (петстотин петдесет и три лева и 81 ст.) лв. и съдът е отхвърлил претенцията на жалбоподателя до пълния предявен размер от 842, 00 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ищецът разполага с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят правна защита на дружеството. Развиват се съображения, че направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не могат да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Сочи се, че провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокат, при положение, че "Електроразпределение Север" АД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съдилищата. Развиват се съображения, че неправилно е присъдено да бъде възстановена на ищеца и сумата за заплатения данък добавена стойност (ДДС), тъй като се касае за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, а платеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Сочи за неправилно присъденото възстановяване в двоен размер на заплатената държавна такса. Счита, че по този начин се получава неприемливия ефект да бъде възнаградено дружеството за недобросъвестното разделяне на дела, основанието на които е един и същ правопораждащ факт, което от своя страна е довело до последващото им обединяване. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД против определение № 1335 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6616/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решение № 8324/20.12.2019 г., в частта на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и сочи доводи за това. Иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – КЕВР, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Прави доводи за правилност на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административния съд – София-град е уважил исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявени от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството пред районен и административен съд, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение НП е отменено. Установено е, че дружеството е упълномощило адвокатско дружество "В., Ж. и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. Установено е, че е сключен договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство на дружеството, като размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е от 1356 лева за всяка от инстанциите. Съдът е установил, че размерът на уговореното възнаграждение е платен по банков път преди приключването на съответното дело. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. В горецитираните договори за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1356, 00 пред районния съд и в размер на 1356, 00 пред касационната инстанция, което възнаграждение е реално заплатено. От правна страна, съдът е приел, че фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ е осъществен, тъй като е налице незаконосъобразен акт, вреда и причинна връзка между тях. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения в минималния, предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив, посочвайки, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове, и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. По искането за присъждане на разноски от ищеца, съдът е преценил възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за основателно. Посочил е, че изборът на ищеца да образува две отделни производства, по всяко от които да плати отделни адвокатски възнаграждения, не кореспондирал с принципа за добросъвестност, поради което върху ищеца следвало да бъде възложена тежестта от присъждане само на онова заплатено от него адвокатско възнаграждение, което би му се следвало при добросъвестно упражняване на процесуални права и във връзка със защитата на претендираното от него накърнено материално право. Съдът е преценил фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя и въз основа на тази преценка е приел, че всяко възнаграждение в размер по-голям от минималния по Наредбата, би бил прекален. Съдът е посочил, че материалният интерес по делото е 2712 лева, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, дължимото възнаграждение е в размер на 503, 81 лева с ДДС. Присъдил е и направените разноски за държавна такса в общ размер на 50 лева. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав преценява, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което води до отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд посочените предпоставки са установени от ищеца, върху който е доказателствената тежест. В съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за осъщественото процесуално представителство. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на осъщественото процесуално представителство. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие в делата с административнонаказателен характер. Тъй като в закона (към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП) не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав следва да добави и категоричното му становище, че при уважаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не може да го намали под минимума, предвиден в едноименната наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е валидно и в случаите, в които направените съдебни разноски се претендират под формата на обезщетение за вреди от намаляване на имуществото. Този определен минимум в Наредбата е именно гаранцията срещу произволен субективизъм при преценка и уважаване на възражения за прекомерност, направени от една или от всички страни по дадено дело. По отношение на направеното възражение от страна на КЕВР за това, че начисленото върху адвокатските възнаграждения ДДС не представлява вреда, с оглед възможността на дружеството ищец да приспадне същото, съдът намира, че следва да го остави без разглеждане, тъй като е направено едва с касационната жалба. Това обстоятелство не е въведено като спорно от ответника в първоинстанционното производство, поради което недопустимо е в касационното производство да се разширява спорът. Предвид изложеното настоящият състав счита за правилна преценката на първоинстанционния съд за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Административният съд – София-град е отхвърлил молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението, в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ЗОДОВ. Съображенията на съда, изложени в решението, в частта за разноските, в която част е поискано да бъде изменено, се споделят напълно от касационния състав, поради което е ненужно повтарянето им. Постановеното определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива, но в размера на 396 лева, т. е. толкова, колкото се следват за едно съдебно производство. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение