Решение № 10959 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2018 г.

Решение № 10959 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Кръстев срещу решение № 5227/13.08.2018 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 12935/17 година. С обжалваното решение е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от А. Кръстев против администрацията на Министерския съвет за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 29.01.2009 г. до 28.09.2017 година от сочено незаконосъобразно действие на Министерския съвет, изразяващо се в публикуване на съобщение относно изпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека, по което страна е ищецът. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания, които следват от обстоятелствената част на касационната жалба са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Ответникът – администрацията на Министерския съвет чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК. По съществото на касацинната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ срещу администрацията на МС, за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в периода от 29.01.2009 г. до 28.09.2017 година, от незаконосъобразни действия на МС, изразяващи се в непредаването обективно на фактите, а клеветническото им манипулиране и изопачаване в публикацията, направена на 29.01.2009 година. Съдът е установил, че на ищеца с решение от 24.07.2008 г., постановено от ЕСПЧ по жалба № 29802/02, е присъдено обезщетение за причинени му неимуществени вреди за нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, изразяващо се в забавяне на съдебното производство извън разумен срок. Съдът е цитирал в решението си част от съображенията (от т. 5 до т. 20 от мотивите), посочени в решението на ЕСПЧ. Съдът е цитирал в решението си публикация на сайта на МС от 1.08.2009 година. Съдът е приел, че съдържанието на публикацията в съществена степен съответства на съдържанието на решението на ЕСПЧ, за чието изпълнение се отнасяла. Приел е, че макара да пресъздава съвсем накратко фактическата обстановка, не се отклонява от нея и не съдържа твърдения, които да се преценят като неверни. Съдът е посочил също така, че що се отнасяло до 12-те години, сочени в публикацията за първоначално определена продължителност на наказанието, те не се съдържали в обстоятелствената част на решението на ЕСПЧ, но съответствали на посоченото в представеното решение № 207/9.07.1990 г. по дело № 181/90 година ва Върховния съд. Останалите доводи на ищеца, съдът е преценил като такива, свързани с осъждането му, които е преценил като ирелевантни за предмета на спора. Съдът е приел, че действието на ответника по публикуване на съобщение с въпросния текст и поддържането му в общодостъпното интернет пространство, не е незаконосъобразно, тъй като е във връзка с изпълнение на задължения, произтичащи от чл. 3 и чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация, поради което не е незаконосъобразно. С оглед на приетото, съдът е преценил като безпредметно изследването на настъпването за ищеца на сочените от него вреди и причинната връзка между тях и действието на ответника. Съдът е посочил в решението си, че е безпредметно изследването на обстоятелството - изтекла ли е давността за предявяването на иска, но само за пълното е посочил, че не можело да се приеме, че публикуването било преустановено на 29.01.2009 г., тъй като по делото било представено копие от съобщението, отпечатано на 28.08.2009 г. и не се установявала датата, на която достъпът до тази информация бил преустановен. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 10, ал. 2 АПК, съдът е приел, че разноските остават за ищеца така както са направени, а искането на ответника, направено своевременно, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следвало да се уважи за 200 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, субсидиарно приложим на осн. чл. 144 АПК във вр. с чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Решението на административния съд е правилно. Съдът е установил обективно фактите и обстоятелствата по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал обосновани и верни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. По делото не е установена публикация на сайта на МС от 29 януари 2009 г., така както се твърди в уточнението, направено от ищеца в негов писмен документ, представен в деловодството на АССГ на 4.01.2018 година, но се намира копие на публикация в този сайт от 1.08.2009 година, която като съдържание съответства на цитираното в съдебното решение. Видно от влязло в сила на 1.12.2008 г. решение на ЕСПЧ по делото Кръстев срещу България (жалба № 29802/02) е, че ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, както и че държавата -ответник следва да изплати на жалбоподателя, в срок от три месеца от влизане в сила на решението съгласно член 44, § 2 от Конвенцията, сумата от 500 евро за неимуществени вреди, както и всички суми, дължими като данъци и такси, като левова равностойност по курса, приложим в деня на плащането, както и че от изтичането на горепосочения срок до изплащането на определените суми, върху тях ще се начислява проста лихва, равна на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, приложима през този срок, увеличена с три процентни пункта. и отхвърля искането за справедливо обезщетение в останалата част. От мотивите на това решение следва, че ЕСПЧ е преценявал продължителността на дело, по което спорът се е отнасял до обезщетяване на вреди, претърпени вследствие на осъждането и задържането на жалбоподателя (т. 27 от мотивите на решението). Сравнявайки, съдържането на решението на ЕСПЧ, съдържанието на представената по делото присъда на СГС, както и съдържанието на представеното решение на ВС, с текста, публикуван на интернет сайта на МС, съдът основателно е преценил, че информацията от съобщението на интернет сайта на ответника, не се отклонява от съдържанието на посочените документи и не съдържа твърдения, които да се преценят като неверни. Правилен е и изводът на административния съд, че в съответствие с приложимите разпоредби от ЗДОИ е извършено съобщаване на предстоящите действия на правителството във връзка с решението на ЕСПЧ по делото Кръстев срещу България. В този смисъл, административният съд обосновано и правилно е приел, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие на ответника, изразяващо се в непредаване обективно на фактите, а клеветническото им манипулиране и изопачаване. Друг е въпросът, доколко цялата публикувана информация е била необходима за целите на съобщението, което е направено на интерне сайта на МС, но този въпрос не следва да се обсъжда, тъй като оплакването на ищеца не е заради това, както става ясно от обстоятелствената част на исковата му молба и уточнението й от 4.01.2018 година. Във връзка с гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е отговорил на направените възражения на страните като е обсъдил и доводите им. Преценявайки, че вслучая по така предявения иск, не са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на администрацията на МС, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е обосновано. Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди в частта, в която е отхвърлен иска. Неправилно е решението на АССГ в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. В тази част от решението, която е с характер на определение, съдът е приложил неправилно чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Видно от посочените разпоредби е, че с тях не се предвижда присъждане в полза на ответника на адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на иска (изцяло или частично). Това е предвидено изрично в полза на ищеца с изречение второ на ал. 3. При отхвърляне на иска изцяло, както е в настоящия случай, по аргумент от чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане само на разноските по производството, които не включват възнаграждението за един адвокат или юрисконсултското възнаграждение, което следва от стриктното тълкуване на двете изречения в ал. 3 на посочения член. По тези съображения, решението в частта, в която А. Кръстев е осъден да заплати на администрацията на Министерския съвет сумата 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт, следва да се отмени като неправилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав