Решение № 2509 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12052/2012 г.

Решение № 2509 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12052/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", гр. София, против решение № 4627 от 10.08.2012 г. по адм. дело № 3653/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена т. 6 от задължителни предписания от проверки от 28.02., 02.03, 14.03 и 20.03.2012 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Искра - 21" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", ул. "Търново", бл. 882, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Заинтересованата страна Милчо Иванов Маринов от гр. Правец, обл. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град са задължителните предписания, дадени от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" с т. 6 от протокол за извършена проверка на 28.02.2012 г., 2.03.2012 г., 14.03.2012 г. и 20.03.2012 г., с които на работодателя "Искра - 21" АД, гр. София, е предписано да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето Милчо Иванов Маринов и останалите работници в дружеството за месец януари 2012 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, в срок до 10.04.2012 г. За да отмени оспорения акт, Административен съд София - град е стигнал до правилния извод за издаването му при съществено нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране. В протокола за прилагане на принудителната административна мярка не е уточнена датата на издаването му, а в обстоятелствената част са посочени само датите на извършените проверки. Предписанието е общо формулирано без да се конкретизират имената на наетите на работа лица, на които се дължи трудово възнаграждение за извършена работа през м. януари 2012 г. Не са изяснени фактите във връзка със съществуването на трудовите правоотношения и неизплатените суми от дължимите месечни заплати. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон са неоснователни. С разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 9 от Кодекса на труда (КТ) контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1 контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В хипотезата по т. 8 се дават задължителни предписания за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа. В разглеждания случай е дадено предписание за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство - чл. 128, точка 2 от Кодекса на труда, с която работодателят е задължен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Принудителните административни мерки се прилагат с издаване на индивидуален административен акт, който следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и който съгласно чл. 405 от Кодекса на труда подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая протоколът за прилагане на принудителната административна мярка не е мотивиран от конкретни фактически констатации и основания за издаването му. В нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК в хода на административното производство не е изяснено какъв е размерът на уговореното, начислено и изплатено трудово възнаграждение за извършената работа от Милчо Иванов Маринов през м. януари 2012 г., респективно каква част от дължимата сума не е платена в срок и кои са другите работници и служители, които не са получили пълния размер на уговорените възнаграждения за извършената от тях работа през същия месец. Не е извършена проверка относно начислените във ведомостите суми за заплати за м. януари 2012 г. От представените в съдебното производство доказателства е установено, че за м. януари 2012 г. на Милчо Иванов Маринов е било изплатено трудово възнаграждение в размер на 500 лв., а неизплатената част от трудовото възнаграждение е в размер на 150.95 лв. Към датата на започване и извършване на проверката трудовото правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно уволнение на работника. Всички тези обстоятелства, които са относими към въпроса за спазване на трудовото законодателство и материалноправната законосъобразност на принудителните административни мерки, не са били установени и обсъдени от административния орган. Като е приел, че оспореният протокол за прилагане на принудителни административни мерки е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за разноски за водене на делото пред касационната инстанция в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,