Решение № 63 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2020 г.

Решение № 63 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк], [адрес], чрез процесуалния представител адв. Т. Иванова, срещу решение № 4545/10.08.2020 г., постановено по адм. д. № 650/2019 г. по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлено като неоснователно оспорването против ревизионен акт (РА) № 22002218000639-091-001/19.07.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – София, в потвърдената част с решение № 1874/3.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски на ответната страна в размер на 7 580 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място са изложени конкретни съображения за допуснато нарушение при разпределяне на доказателствената тежест по делото, неспазване на задължението на административния орган да окомплектова и изпрати в съда цялата преписка съобразно чл. 152, ал. 2 АПК и пропуски в заповедите за възлагане на процесната ревизия, които са квалифицирани от касатора като съществени процесуални нарушения. По съществото на спора касационните аргументи са насочени срещу правните изводи на съда относно кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19 ДОПК на ревизираното лице. Твърди се, че решаващият съд неправилно е обсъдил предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, доколкото основание за ангажиране на отговорността в случая се явява единствено разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Касаторът оспорва наличие на "скрито разпределение на печалбата" при конкретната фактическа обстановка, видно и от заключението на приетата ССЕ по делото. В касационната жалба са изложени подробни съображения. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което РА бъде отменен изцяло или алтернативно, счита че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна - директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 545, 82 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания пред Административен съд София – град РА № 22002218000639-091-001/19.07.2018 г. е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на Г. Д. като изпълнителен директор на "Спедиция Логистика" АД ("БЕРС" АД до 13.09.2017 г.) за декларирани, но невнесени задължения и определени допълнителни задължения с ревизионни актове на дружеството в общ размер на 505 029, 74 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 190 246, 58 лв., както следва: корпоративен данък в размер на 374, 51 лв. и лихви в размер на 2 769, 69 лв.; ДДС в общ размер на 149 095, 52 лв. и лихви в размер на 63 918, 08 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 97 494, 69 лв. и лихви в размер на ЗЗ 826, 73 лв.; ДОО за осигурители в размер на 155 185, 76 лв. и лихви в размер на 53 739, 54 лв.; УПФ в размер на 35 377, 83 лв. и лихви в размер на ЗЗ 826, 73 лв.; и вноски за здравно осигуряване в общ размер на 67 501, 43 лв. и лихви в размер на 23 377, 62 лв. Издаденият РА е обявен за частично нищожен с решение № 1874/3.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП по отношение на установената отговорност по чл. 19 ДОПК за задълженията за ДДС, данък върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за ДОО, УПФ и ЗО за посочените в диспозитива на решението данъчни периоди като жалбата е била оставена без разглеждане в частта на ангажирана отговорност за вноски за ДОО и за УПФ за данъчен период м. 01.2012 г., като недопустима, и РА е потвърден в останалата част. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е законосъобразността на РА в посочената част. От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че процесната ревизия е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с решение № 109/23.01.2018 г., с което е отменен РА № 22221217000468-091-001/26.10.2017 г. и преписката е върната за нова ревизия. Ревизионното производство е образувано на основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002218000639-020-001/5.02.2018 г., изменена със заповеди за изменение на ЗВР № Р-22002218000639-020-002/9.05.2018 г. и № Р-22002218000639-020-003/8.06.2018 г. Резултатите от ревизията и предложенията на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22002218000639-092-001/22.06.2018 г., издаден от ревизиращия екип, определен със заповедите за възлагане. Срещу констатациите в РД е било подадено възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е прието за неоснователно при издаване на РА. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения административен акт приемайки, че последният е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК и в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 ДОПК. Доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са приети за неоснователни. В мотивите на съдебния акт по същество са обсъдени възраженията за нарушение в предметния обхват на ревизията. Прието е, че ЗВР съдържа всички необходими реквизити, в т. ч. точни данни за обхвата на ревизията и в изпълнение на чл. 113, ал. 1, т. 6 ДОПК е посочено юридическото лице "Спедиция Логистика" АД, за чиито задължения за данъци и ЗОВ следва да се установи отговорност в хода на ревизионното производство. От правна страна в мотивите на съдебния акт са посочени кумулативно необходимите предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички изискуеми елементи. В това отношение е уточнено, че ревизиращият екип е обосновал единствено хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съдът е отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, доказателствената тежест в случая е на органите по приходите и е пристъпил към анализ на установените обстоятелства. При ревизията е изяснено, че през ревизираните периоди Г. Д. е вписан в търговския регистър като изпълнителен директор на "Спедиция Логистика" АД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Непогасените публични задължения в случая произтичат от влезли в сила РА № 2141401968/11.07.2014 г. и РА № 2141207074/19.03.2013 г. на дружеството, както и от декларираните данъчни и осигурителни резултати, които не са коригирани с РА и не са били внесени. С цел събиране на публичните задължения е образувано изпълнително дело и са наложени обезпечителни мерки – запори, възбрани и проведени изпълнителни действия, но същите не са достатъчни за тяхното погасяване. Административният съд е приел за основателни изводите в РА, че сумата от 51 320 лв. не е използвана във връзка с търговската дейност на дружеството и същата не е била възстановена впоследствие. Според фактическата обстановка, сумата е получена от ревизираното лице в лична банкова сметка при "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД и е използвана за заплащане на медицинско лечение в чужбина. В подкрепа на изводите на органите по приходите са отнесени и фактите за получаване на средства по лична банкова сметка на Г. Д. от "Медиа Транспорт" ЕООД за периода от 1.10.2012 г. до 31.12.2015 г. в общ размер на 636 040 лв. Като основание за превод е посочено "служебни аванси", уреждащи задължения на "Медиа Транспорт" ЕООД към "Спедиция Логистика" АД. Съгласно дадените обяснения от "Спедиция Логистика" АД, средствата са послужили за изплащане на работни заплати на служителите. Решаващият съд е обобщил причините за затрудненото финансово положение на дружеството през периода и е приел, че действително по този начин работниците и служителите не са били лишени от възнагражденията си, но в същото време не са били погасявани следващите се задължения към бюджета. Едновременно с това са установени натрупани обороти от свързаните дружества "ГАМА ДИЗАЙН" ООД, "Д. ТСС" ЕООД и "Медиа Транспорт" ЕООД в общ размер на 271 547, 99 лв. за 2015 г. и съответно, 153 285, 89 лв. за 2016 г., за които не са изяснени целта и начина на използване на получените средства от "Спедиция Логистика" АД. С оглед на това е отбелязано, че допълнителна информация в тази насока не се установява от заключението по ССЕ. В резултат от използвания механизъм за отклоняване на средствата, приходната администрация е била лишена от възможността за събирането на задълженията на "Спедиция Логистика" АД. Като единствена причина се явяват действията на изпълнителния директор, който е подписвал документи, счетоводна и финансова документация, разполагал е с пълна информация за имущественото състояние на дружеството и е знаел за съществуващите изискуеми и непогасени задължения на дружеството. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 109 ДОПК с доводи за погасяване на отговорността за всички задължения на "Спедиция Логистика" АД за данъчни периоди от 1.01.2011 г. до 31.01.2013 г. Съгласно изложените съображения, процесната ЗВР е издадена на 5.02.2018 г. и това препятства установяването на отговорност за посочените периоди. Възражението е неоснователно предвид систематическото място на разпоредбата на чл. 109 от Раздел II. "Установяване" от Глава четиринадесета "Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски" на ДОПК. Текстът на нормата е приложим в ревизионните производства за задължения за данъци и осигурителни вноски от пряко дължащите ги лица. За ревизионни производства, с които се ангажира отговорност на трето лице липсва аналогична разпоредба на чл. 109 ДОПК, обуславяща недопустимост за възлагане на ревизия. Предложеното разширително тълкуване от касатора е неправилно, тъй като провеждането на отделните ревизионни производства (за установяване на данъци и осигурителни вноски и за отговорност на трети лица по чл. 19 ДОПК) в рамките на един и същ срок обезсмисля на практика нормата на чл. 19 ДОПК. Поради тази причина не може да бъде споделено тълкуването на чл. 109, ал. 1 ДОПК, според което началният момент при ревизионно производство за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК, от който започва да тече преклузивният срок е 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Останалите оплаквания в касационната жалба за наличие на съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от административния съд не се споделят след извършена проверка. Аргументите за нарушения по отношение съдържанието и предметния обхват на процесната ЗВР и неспазването на задължението на административния орган по чл. 152, ал. 2 АПК да изпрати заверено копие на административната преписка в цялост не могат да се квалифицират като процесуални нарушения в дейността на съда по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Освен че същите не са касационни отменителни основания, възраженията в тази насока са разгледани в мотивите на съдебния акт и правилно са отхвърлени. Решаващият съд действително не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса, но в случая този пропуск не е съществен, тъй като не е довел до ограничаване правото на защита или неправилност на крайното решение по същество. Видно от протоколите на проведените открити съдебни заседания, съдът е допуснал всички заявени от страна на жалбоподателя доказателствени средства в подкрепа на изложените аргументи за незаконосъобразност на РА и в хода на делото е оказал необходимото съдействие за приемане на съответните доказателства. По съществото на спора правилно и обосновано в обжалваното съдебно решение е уточнено, че основание за ангажиране на отговорността на третото лице според процесния РА/РД са нормите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, но в решение № 1874/3.12.2018 г. горестоящият административен орган е приел като законосъобразни единствено констатациите на ревизиращия екип по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Посоченото ограничава предмета на доказване в полза на жалбоподателя по делото. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са изпълнени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди Г. Д. е бил изпълнителен директор на "Спедиция Логистика" АД. Също така безспорно е, че задълженията на дружеството за ДДС са формирани на база влезли в сила РА № 2141401968/11.07.2014 г. и РА № 2141207074/19.03.2013 г. на дружеството, както и на база подадените декларации за данъци и осигуровки. Задълженията по подадените декларации за съответните периоди не са коригирани с цитираните РА и не са платени. Установена е и невъзможност за погасяване на съществуващите задължения, предвид констатациите на съда за предприети обезпечителни мерки с тази цел. Правилно първоинстанционният съд е концентрирал спора по делото върху останалите елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, за които касаторът твърди, че не са доказани и в съдебното решение са направени погрешни правни изводи. При проверка на наведените оплаквания в касационната жалба се установява, че същите са обсъдени надлежно от първоинстанционния съд, но предвид фактическата обстановка по делото са отхвърлени като неоснователни. Решаващият състав е конкретизирал приложимата хипотеза по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е посочено изрично, че се касае за "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР ЗКПО. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че недобросъвестността и причинно-следствената връзка в случая се извежда от описанието на фактите и действията, които според ревизиращите осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. В мотивите на съдебния акт са обсъдени и конкретните действия по т. 1 от чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: 1. получаване на средства по лична банкова сметка на Г. Д. от "Медиа Транспорт" ЕООД за периода от 1.10.2012 г. до 31.12.2015 г. в общ размер на 636 040 лв. и извършените разпоредителни действия за заплащане на заплати за служителите и работниците на "Спедиция Логистика" АД с част от средствата, но не и на съответните данъчни и осигурителни задължения; 2. получената от ревизираното лице сума от 51 320 лв. в лична банкова сметка при "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД не е използвана във връзка с търговската дейност на дружеството, а с цел заплащане на медицинско лечение в чужбина; и 3. Осчетоводяванията при "Спедиция Логистика" АД на обороти в общ размер на 271 547, 99 лв. за 2015 г. и съответно, 153 285, 89 лв. за 2016 г. със свързаните дружества "ГАМА ДИЗАЙН" ООД, "Д. ТСС" ЕООД и "Медиа Транспорт" ЕООД. Съдът е посочил като аргумент и факта, че невъзможността да бъде изяснена целта и начина на използване на получените средства от свързани лица води до извод за отклоняване на средства за различни плащания от дължимите видове данъци и ЗОВ. При изяснената фактическа обстановка безспорно е налице субективният елемент от състава на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като ревизираното лице, в качеството си на изпълнителен директор, е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на определените законови последици. В подкрепа на касационата теза от страна на Г. Д. е представено решение № 20/6.01.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с което е отменен РА № Р-22221218004026-091-001/29.08.2019 г. в оспорената част на установени задължения по ЗДДФЛ за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. и изменен в частта за 2013 г. като вместо установения с РА резултат в размер на ЗЗ 656 лв. е определен на данък за внасяне в размер на 1 256, 95 лв. Към касационната жалба са приложени и заверени копия на авансовите отчети във връзка с ведомостите за работни заплати, които са подписани от Г. Д., на длъжност "изп. директор" и следва да са изплатени на служителите и работниците при "Спедиция Логистика" АД през ревизираните периоди. Трябва да се отбележи допуснатата фактическа неточност на стр. 6 от касационната жалба, че с цитираното решение на горестоящия административен орган е отменен РА № Р-22221217000468-091-001/26.10.2017 г. (както бе уточнено в началото, процесната ревизия е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с решение № 109/23.01.2018 г.) Според наведените касационни съображения, с решение № 20/6.01.2020 г. са констатирани задълженията между "Медиа Транспорт" ЕООД (сега "БЕРС ЛОДЖИСТИКС" ООД) и "Спедиция Логистика" АД съгласно договор за логистично обслужване и е решен въпросът за данъчното третиране на установените "служебни аванси", преведени от обслужващото дружество по лична банкова сметка на Г. Д.. Действително съгласно мотивите на решение № 20/6.01.2020 г. се установява, че общият размер на получените от физическото лице парични средства (636 040 лв.) е бил квалифициран и обложен неправилно от ревизиращия екип като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Вследствие на това сумата е изключена от съпоставката на доходите за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ при ревизията на физическото лице, развила се и приключила по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. В случая не е налице твърдяното от касатора несъответствие, тъй като отношенията между двете дружества по договора за логистично обслужване между "Медиа Транспорт" ЕООД и "Спедиция Логистика" АД са изяснени и чрез приетото заключение на ССЕ по делото. Данните от ССЕ са описани подробно на стр. 8-12 от решението на Административен съд София - град и взети под внимание при неговото постановяване, поради което с оглед на процесуална икономия не е необходимо да бъдат повтаряни отново на този етап от процеса. Заключението по ССЕ кореспондира до голяма степен с мотивите на решение № 20/6.01.2020 г., но съдържа повече конкретика по спорните за делото въпроси. При това положение очевидно трябва да се направи разграничение между извода на директора на Дирекция "ОДОП" София в решението от 6.01.2020 г., че преведените от "Медиа Транспорт" ЕООД средства по личната банкова сметка на Г. Д. в размер на 636 040 лв. не представляват доход на физическото лице по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и касационното оплакване, че тази сума не следва да бъде определяна като "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР ЗКПО. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България, а според чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, в приложимата редакция, окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. В ЗДДФЛ липсва легална дефиниция на понятието "скрито разпределение на печалбата", но не е налице законова празнота, тъй като разпоредбата на § 8 от ДР ЗДДФЛ препраща изрично към нормите на ЗКПО в това отношение. Следователно заключението на директора на Дирекция "ОДОП" София за това, че спорната сума от 636 040 лв. не представлява доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ при ревизията на физическото лице, не изключва хипотезата на "скрито разпределение на печалбата" в настоящия случай. Това се потвърждава и от представените от страна на жалбоподателя счетоводни документи, послужили за изготвяне на заключението по ССЕ. Като обективни и правно издържани се възприемат и мотивите на административния съд относно причините за финансови затруднения на дружеството през съответните периоди (висящо изпълнително дело от ЧСИ С. Якимов, изпълнителни действия и наложени запори по банковите сметки на "Спедиция Логистика" АД) и използваният механизъм за отклоняване на средствата. Правилен е изводът, че вследствие на това приходната администрация е била лишена от възможността за събирането на задълженията на дружеството. Осигурената възможност за реално продължаване на стопанската дейност на дружеството (съгласно договора с "Медиа Транспорт" ЕООД) не следва да се тълкува като законово изключение или да служи за заобикаляне на правилата на данъчния закон, а също така и на осигурителното законодателство. При въвеждането на "механизма" за разплащане с контрагентите и служителите на "Спедиция Логистика" АД през ревизираните периоди, изпълнителният директор на дружеството е могъл и е следвало да предвиди всички последици и резултати, които възникват в това отношение. По делото не са представени доказателства, изключващи субективния елемент от състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съвкупността от представените писмени доказателства установява тази предпоставка. Неоснователно в касационната жалба е направено възражение за погрешна преценка на заключението по ССЕ от страна на административния съд. В съответствие с разпоредбите на чл. 201 и чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Доколкото не се твърди и установява, че друг освен Г. Д. като изпълнителен директор през ревизираните периоди да взема решения и да оперира със сметките на дружеството, правилно съдът е приел, че именно той е отговорен за описаните в РА/РД действия - обстоятелство, което също не е било оспорено в хода на съдебното производство. Установените от съда факти по отношение на натрупаните обороти в общ размер на 271 547, 99 лв. за 2015 г. и съответно, 153 285, 89 лв. за 2016 г. със свързаните дружества "ГАМА ДИЗАЙН" ООД, "Д. ТСС" ЕООД и "Медиа Транспорт" ЕООД, допълнително затвърждават правилността на крайното решение по същество. Процесният РА е законосъобразен и от гледна точка на приетото тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г., на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. След приемане на цитираното тълкувателно решение, изходът от спора по главния въпрос за наличие на предпоставките по чл. 19 ДОПК обуславя крайното решение по делото. Съгласно чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалите мотиви на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата срещу РА. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 8 545 лв., изчислено съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,