Решение № 10740 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2017 г.

Решение № 10740 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. И., гражданин на Буркина Фасо, е подал касационна жалба против решение № 4982/24.07.2017 г. по адм. дело № 6587/2017 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 9989/19.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че М. И., гражданин на Буркина Фасо, по вероизповедание [вероизповедание], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], е напуснал страната си на произход легално през месец март 2016 г. Преминал е легално с автобус в Бенин, където е престоял две седмици. След това преминал легално със самолет в Габон, останал два месеца в Либревил, където работил като шофьор. Със самолет пристигнал в Турция и след двуседмичен престой в Истанбул, влязъл на територията на Република България с влак и шенгенска виза, която при проверка се оказала фалшива. С молба вх. № 2223/01.08.2016 г. на Регионалния приемателен център-София М. И. е поискал предоставяне на международна закрила от Република България. На 01.09.2016 г. с него било проведено интервю, по време на което посочил, че е напуснал Буркина Фасо поради проблеми с групировката "Боко Харам". При негови пътувания от Буркина Фасо до пазар в Нигер членове на тази групировка няколко пъти му предложили да стане неин член. М. И. всеки път отказвал, но местни жители го предупредили, че при отказ на такива покани "могат да му направят нещо лошо". Чужденецът се уплашил и решил да замине за друга държава. На интервюто разказал, че говори [език] и е от племето [наименование], но на това основание не е имал проблеми в страната си. Посочил е, че не е членувал в партия, бил симпатизант на гражданска организация, която имала проблеми с предишния президент. Не е имало заплахи към семейството му, не му е оказвано насилие, не е бил арестуван, съден и осъждан. Посочил е също, че би могъл да живее в Гана при жена си и дъщеря си, ако има пари. С решение № 9989/19.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут М. И. поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. След като обсъдил бежанската история и положението в държавата по произход, съдът достигнал до заключение, че по отношение на М. И. няма основание за предоставяне на търсената закрила. Съдът посочил, че изразените от чужденеца опасения не са реални и не почиват на конкретни факти. В страната не съществувал международен или вътрешен въоръжен конфликт, който да поражда непосредствена заплаха за живота и личността на лицето и то може необезпокоявано да се завърне там. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа информацията от бежанската история, както и от официални и публични информационни източници. Съдът е направил законосъобразни и обосновани изводи изводи, че разглежданият случай не разкрива основания по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на кандидата на бежански или хуманитарен статут. М. И. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в политически организации или религиозни организации, общности, не е бил задържан, съден или осъждан. Спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, нито е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезания, нечовешко или унизително отношение (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). Не може да се приеме, че към чужденеца са били отправени действителни и сериозни заплахи, заради които той е трябвало да напусне страната. Групировката "Боко Харам" действа на територията на Нигерия, която жалбоподателят инцидентно е посещавал. Той изрично е заявил, че срещите му с членове на "Боко Харам" се случвали в село в Нигер, където ходил да продава, но никой не знаел къде живее. Затова следва да се подкрепи направения от съда извод, че М. И. не се нуждае от търсената специализирана закрила. Очевидно той е икономически емигрант, който търси по-добри условия за живот, ползвайки фалшиви документи, за да достигне до европейска държава, в която да се установи. Държавата Буркина Фасо е една от най-бедните в Африка и в света. Тя е относително спокойна, на територията й няма международен или вътрешен въоръжен конфликт, макар през последните години Буркина Фасо и други западноафрикански държави да са атакувани от свързани с "Ал Кайда" и ДАЕШ ("Ислямска държава") екстремисти. С оглед отсъствието на реално съществуващи рискове за кандидата, няма причина той да не се завърне в страната си. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4982/24.07.2017 г. по адм. дело № 6587/2017 г. по описа на Административния съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.