Решение № 5896 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2011 г.

Решение № 5896 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кристера - Агро" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Девня, представлявано от управителя Деян Росенов Овчаров, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, против решение № 1022 от 8.03.2011 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 38 състав, по адм. д. № 7734/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил наведения довод относно основния принцип в производството съгласно АПК, че силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, когато са съставени. Касаторът оспорва извода на съда за съответствие на процесната заповед с целта на закона, като твърди, че в хода на административното производство не е установено заобикаляне на правилата по Програмата за развитие на селските райони и за злоупотреби. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на спора. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото процесната заповед е издадена след изменението на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства", поради което не може да се приеме довода на касатора, че неправилно е приложен чл. 142, ал. 1 от АПК, който изисква материалният закон да се преценява към момента на издаване на административния акт, а не към момента на започване на административното производство. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1022 от 08.03.2011 г. е отхвърлена жалбата на "Кристера - Агро" ЕООД против заповед № 01-РД/2761 от 18.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е отказано финансиране по заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че издателят на акта правилно е приложил материалния закон - Наредба № 8 от 3.04.2008 г. и по - конкретно новата ал. 3 на чл. 8 от посочената наредба в редакцията й, публикувана в ДВ, бр. 37/2010 г. в сила от 18.05.2010 г. Основното възражение на жалбоподателя пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция е за несъответствие с материалния закон, изразяващо се в това, че разпоредбата, на която се е позовал издателят на процесната заповед не е действала към момента на подаване на заявлението и образуване на административното производство. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо. Обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е отразено, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган в предвидената в закона писмена форма при спазване изискванията на материалния закон и на процесуалните правилна и в съответствие с целта на закона. Твърдението, развито в касационната жалба е, че писмените доказателства по заявения от жалбоподателя проект е следвало да се преценят съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, когато те са съставени, като според касатора това е основен принцип в АПК. Върховният административен съд не споделя това становище, защото текстовете на Дял Първи, глава Втора от АПК, регламентиращи основните принципи в административния процес не съдържат твърдяният принцип. В разпоредбите на Дял III от АПК, уреждащи производствата пред съд също е включен посочения принцип. Напротив в чл. 142, ал. 1 от АПК императивно е формулирано изискването съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Ако законодателят бе имал предвид съобразяването на нормативната уредба към датата на образуване на административното производство би го регламентирал изрично, но в случая не е така. Единственото място, където е уредена подобна хипотеза е нормата на чл. 40, ал. 2, изречение първо от АПК, която предвижда, че силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. В конкретния случай обаче визираната разпоредба е неотносима към спора, защото е отказано финансиране проекта на жалбоподателя не по причина, че някой от приложените от него документи - писмени доказателства не съответства на ново нормативно изискване, а защото е налице пречка, регламентирана в нормативен акт, при установяването на която задължително се отказва претендираното финансиране, а именно: заявителят е свързано предприятие с друг кандидат, на когото вече е отпусната финансова помощ по същата мярка и общият размер на разходите ще надвиши допустимия максимален размер на разходите по мярката. Ако отказът бе мотивиран с липса на задължителен реквизит в някой от приложените към заявлението документи, което изискване не е съществувало в приложимата правна уредба към датата на подаване на заявлението, тогава възражението на касатора би било основателно, но в настоящата хипотеза спорът не е досежно наличието или не на изискуем документ, а за приложението на материалния закон по време. В касационната жалба не се оспорват правнорелевантните обстоятелства, че едноличен собственик на капитала на "Кристера - Агро" ЕООД и "Агро" ЕООД е "Агрия Груп Холдинг", като последното дружеството се управлява от управителя Деян Росенов Овчаров. "Агрия груп холдинг" АД е едноличен собственик и на дружество "Агро" ЕООД, което също е управлявано от Деян Росенов Овчаров. Безспорно е, че "Агро" ЕООД има одобрен проект по мярка 121 на стойност 2 932 638,00 лв. /1 499 433,99 евро/ по сключен договор № 03/121/00148 от 5.09.2008 г. С изменение на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства", публикувано в ДВ, бр. 37 от 2010 г., в сила от 18.05.2010 г., чл. 8 е изменен, като е създадена нова ал. 3, по силата на която максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР /2007 - 2013/ не може да надвишава размера на 1 500 000 лв. за кандидатите и/или ползвателите, които са предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия - чл. 4, ал. 5 и ал. 7. Оспореният административен акт е издаден след изменението на чл. 8 от приложимата наредба, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че правилно е приложен чл. 142, ал. 1 от АПК, според който материалният закон се преценява към момента на издаване на административния акт, а не към датата на сезиране на органа и започване на административното производство. В случая е без правно значение забавата в произнасянето на ответния административен орган и първоинстанционният съд точно е преценил, че срокът е инструктивен и са посочени основателни причини за непроизнасянето в срок - от страна на ДФ"Земеделие" е констатирана съществуваща обвързаност с друг бенефициент, който вече е получил финансиране в максималния допустим размер и предвид съмнение за заобикаляне правилата на Програмата за развитие на селските райони е сезирана работна група за предотвратяване на измамите с докладна записка № 03-0416/10246 от 21.10.2009 г. По отношение на оплакването на касатора за неправилни изводи в обжалваното решение относно съответствието на административния акт с целта на закона, решаващият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Противоречие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК е налице в случай, че предоставеното на административния орган правомощие по издаване на индивидуален административен акт е упражнено не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона. За да се установи твърдяното несъответствие следва да се докаже, че въпреки, че е снабден с изискуемата компетентност, в конкретния случай издателят на оспорения акт не е имал право, нито задължение да издаде този административния акт. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 146, т. 5 във връзка с чл. 6 от АПК и е извел вярно и обосновано заключение за наличие на нормативно регламентирано основание за отказ от претендираното финансиране на процесния проект. Следва да се има предвид, че процесният отказ не е постановен поради установено заобикаляне от жалбоподателя на правилата на Програмата за развитие на селските райони, злоупотреби или поради измама, а на специално основание, визирано в текста на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства". По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,