Решение № 5850 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8181/2011 г.

Решение № 5850 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8181/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация, след като с влязло в сила решение № 7421/4.06.2010 г. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, по адм. д. № 649/2010 г. на този съд е отменил решение № 620/13.11.09 г. по адм. д. № 2575/06 г. на Варненския окръжен съд, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав.

Настоящото производство е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, подадена чрез ст. юрисконсулт Г. Е. против решение № 10/21.04.2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО, VIII състав, постановено по адм. д. № 19 по описа за 2010 г. на този съд в следните части:

1. С която е отменен РА № 2500462/14.08.2006 г. на ТД на НАП - Т., потвърден с решение № 766/17.11.06 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Кооперация "Черноломие" със седалище и адрес на управление с. Г. Абланово, общ. О., обл. Т., ул. "Ген. Гурко", с Булстат ххххххххх за установени данъчни задължения в следните части:

Данък за общините за 2001 г. - за разликата над 1069,94 лв. до 2919,61 лв. и лихви за разликата над 589,54 лв. до 1641,14 лв.;

Данък върху печалбата за 2001 г. - за разликата над 1925,89 лв. до 5256,01 лв. и лихви - за разликата над 1061,24 лв. до 2954,04 лева;

Данък за общините за 2002 г. - за разликата над 26,96 лв. до 159,88 лв. и лихви за разликата над 11,16 лв. до 67,97 лева;

Данък върху печалбата за 2002 г. - за разликата над 26,35 лв. до 659,84 лв. и лихви за разликата над 10,89 лв. до 280,51 лв.;

ДДС за данъчен период м. 06 - м. 12.2001 г. и за м. 03.2002 г. общо - за разликата над 710,49 лв. до 4033,39 лв. и съответните лихви.

1. Д "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Кооперация "Черноломие" сумата в размер на 749,17 лв., направени разноски съразмерно на уважената част от жалбата.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

Непризнаването на разходи без представени при ревизията първични счетоводни документи е извършено от приходните органи на основание чл. 5, т. 11 вр. с § 4а, ал. 7 ДР на ЗСч. (отм.), чл. 45, т. 3 от същия закон. Съгласно чл. 23, ал. 10, т. 1 ЗКПО (отм.) за целите на този закон признаването на приходи и разходи се осъществява при спазване на принципа "документална обоснованост". Съгласно чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.) вр. с чл. 88, ал. 4 ППЗДДС при изгубване, унищожаване или кражба на оригинален данъчен документ регистрираното лице може да упражни своето право на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

Съдът изградил своите мотиви само върху ССчЕ и ползваните от вещото лице доказателства, в нарушение на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Папките са били на вид след обгаряне, без да са пипани. Решението е и необосновано, защото съдържа привидни мотиви.

Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - Кооперация "Черноломие", редовно призован, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът законосъобразно е съобразил двете заключения по ССчЕ, ревизията е по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като намерените впоследствие документи са проверени от вещото лице.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В отменителното решение на ВАС, Първо отделение е прието, че първоинстанционното решение е необосновано, тъй като липсват мотиви във връзка с трите папки с документи и оспорването на първоначалното заключение по ССчЕ. След новото връщане съдът е допуснал допълнително заключение по ССчЕ. Заключението от 18.03.2011 г. на в. л. Хр. Богданов е прието без оспорване. Представено е заявление от председателя на кооперацията. Извършен е преразпит на вещото лице П. К., изготвило първоначалното заключение по ССчЕ.

Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията и е преценил РА в процесната част като незаконосъобразен. Посочил е още, че кооперацията не е изпълнила задължението си по чл. 88, ал. 4 ППЗДДС, но пък по време на ревизията е установено подаването на жалба до РПУ - П., съответно издаването на удостоверение от РЗПАБ - П..

Обжалваното решение е правилно и настоящият касационен състав го оставя в сила в обжалваната част.

При новото разглеждане са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на другия състав на ВАС, Първо отделение. Изслушано е повторно заключение по ССчЕ, което е прието от страните без оспорване и чиито констатации не са в противоречие с тези от първоначалното заключение. При преразпита си вещото лице К. е уточнила, че е прегледала посочените в заключението документи. В кооперацията са вадили документите върху вестник, защото те са били с разпадащи се краища. Съдържанието им обаче е било четимо.

Вещото лице Б също е извършил проверка за съответствието между документите в кашона и тези от първоначалното дело. Към заключението има две приложения. В този смисъл е обосновано становището на представителя на прокуратурата, според което документите са съобразени от вещото лице при изготвяне на заключението. Касационната инстанция счита, че липсва нарушение на чл. 202 ГПК.

Макар при пожара ТДД да не е била уведомена, то са ангажирани писмени доказателства за уведомяването на РПУ и РЗПАБ, което потвърждава наличието на пожар, като причина за повреждане на документите. Правилно е посочено в съдебното решение, че целта при облагането по аналог е определянето на данъчната основа да се доближи максимално до действителната такава. Именно до този резултат е достигнал съда, постановявайки съдебното решение в обжалваната част.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,