Решение № 9962 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна срещу Решение 135 от 02.11.2021 г. по адм. дело 169/2021 г. по описа на Административен съд Търговище. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа, че с Ревизионен акт /РА/ Р 03002520006581-091-001 от 13.04.2021 г. правилно по отношение на Й. Стоянова е определено задължение по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2017 г. и данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е формирана от внесените в брой по банкова сметка суми в общ размер на 36 200 лв., представляващи доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, за които лицето не е доказало, че представляват необлагаеми доходи. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Й. Стоянова срещу РА и се претендират направените по делото разноски. Ответната страна Й. Стоянова, чрез процесуален представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба на Й. Стоянова срещу РА Р 03002520006581-091-001 от 13.04.2021 г., издаден от орган на приходите от ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 94 от 23.06.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна, с който на лицето са установени задължения по ЗДДФЛ задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. в размер на 2828 лв. главница и 847. 68 лв. лихви. С Решение 135 от 02.11.2021 г. по адм. дело 169/2021 г. Административен съд Търговище е отменил РА Р 03002520006581-091-001 от 13.04.2021 г., издаден от орган на приходите от ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 94 от 23.06.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна. За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд Административен съд Търговище е приел, че не са били налице основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като не е доказано наличие на приходи или доходи, които са укрити. Според Административен съд Търговище още в хода на ревизионното производство е можело да се установи произхода на сумата в размер на 36 200 лв., която Й. Стоянова е внесла в брой по своя банкова сметка в "Инвестбанк" АД през периода 01.08.2017 г. - 04.08.2017 г., както следва: 01.08.2017 г. - 10 000 лв.; 02.08.2017 г. - 10 000 лв.; 03.08.2017 г. - 10 000 лв.; 04.08.2017 г. - 6 200 лв. Решаващият съд е кредитирал частично показанията на разпитаните свидетели, за да достигне до извод, че тази сума не представлява доход с неустановен произход, а дарение от Т. Иванова - майка на Й. Стоянова със средства, придобити от продажбата на 01.08.2017 г. на наследствен недвижим имот - апартамент от 61. 69 кв. м. в гр. Търговище, [улица], на С. Мехмедова. Последната като свидетел изрично посочва, че имотът е закупен на по-висока стойност от посочената в нотариален акт 6, том VIII, рег. 10223, по н.д. 1030/2017 г. /24 500 лв., при данъчна оценка на имота в размер на 24 064,70 лв./. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд Търговище е обсъдил задълбочено събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени и гласни доказателства, като е достигнал обосновано до крайния извод, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че произходът на процесната сума в размер на 32 200 лв., представлява дарение от Т. Иванова майка на ответника по касация Й. Стоянова, която е придобила средствата чрез продажба на имот, а съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по дарение. Административен съд Търговище правилно е достигнал до крайния извод, че сумата в размер на 36 200 лв. не е доход за Й. Стоянова по смисъла на ЗДДФЛ, поради което оспореният ревизионен акт, с който се установяват задължения за лицето за 2017 г. - данък в размер на 10 % върху 28 280 лв. (36200 лв. минус данъчното облекчение за лице с намалена работоспособност в размер на 7 920 лв. по чл. 18 от ЗДДФЛ), се явява незаконосъобразен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с характера на процесната сума от 36 200 лв., внесени на части от ревизираното лице по банковата му сметка. Административен съд Търговище е изяснил основния предмет на правния спор, като правилно е констатирал от кого и на какво основание Й. Стоянова е получила тази сума обстоятелство, което действително е можело да се установи в хода на ревизионното производство. Като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения РА, Административен съд - Търговище е постановил правилен съдебен акт. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на първо отделение