Решение № 6452 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител К. Милева - юрисконсулт, срещу Решение 340/30.10.2023 г. на Административен съд /АС/ Кърджали, постановено по адм. дело 251/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 02-090-6500/5263 от 20.01.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите към решението по тълкуването и прилагането на закона. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като мотиви се съдържат в таблиците към писмото. В конкретният случай жалбоподателят е кандидатствал за пета поредна година, за кампания 2020 , като е заявил участие по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство , съответно - 41 броя животни от вид говеда с код АК-13 - опазване на застрашени местни породи едър рогат добитък и биволи, съгласно Приложение 5 от Наредба 7/24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2007-20013 г. Касаторът сочи, че на заявлението на жалбоподателя проверка на място не е била извършена, като са били направени административни проверки, при които е установено, че всички заявени 41 броя животни са недопустими за подпомагане, в резултат на което е налице наддеклариране над 100%. Във връзка с измененията на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ от 11 август 2020 г., описани в параграф 7 от ПЗР на ЗИД на ЗВД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. След извършената проверка в ИСАК и външните регистри е установено, че недопустимостта на животните се дължи на това, че животновъдният обект/ЖО/ с 6634-0038/5605440027/ няма удостоверени за регистрация по чл.137 от ЗВД след 23.12.2004. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции и разноските по делото. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява, постъпила е становище на 13.02.2024 г. от юриск. Милева, с което поддържа касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, ако такава е налице. Ответникът по касация А. А. Ю., в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не депозира отговор по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Решението е правилно като резултат, при следните коригиращи мотиви: Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства. От фактическа страна е установил, че Ю. е регистриран земеделски производител с УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. Ю. е кандидатствал за пета поредна година по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, като е заявил 41 броя животни от вида говеда, порода Родопско късорого , с код на дейност АК 13 -"Опазване на застрашени местни породи едър рогат добитък съгласно приложение 5 към чл.9, ал.1 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 /Наредба 7/24.02.205 г./ Ю. е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 на 27.05.2020 г., като видно от Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. е посочено, че има грешка, изразяваща се в заявяване на животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД /ЖО 5605440027/6634-0038/. Не се спори по делото, че проверка на място не е била извършена. На 20.01.2023 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което исканата сума е изцяло отказана, като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 14 942.31 лв. съгласно чл.31 от Делегиран Регламент/ЕС/ 640/2014 на Комисията. В Забележка е уточнено, че посочената сума се прихваща в съответствие с чл.28 от Регламент /ЕО/ 908/2014 . Неразделна част от УП са Таблица 1- Оторизирани суми/ в лева/ и Таблица 2- Извършени плащания /в лева/. В хода на съдебното производство пред АС - Кърджали на въпрос на съда юриск. Милева е уточнила, че липсва удостоверение по чл.137 от ЗВД и това е напълно достатъчно, за да бъде направен отказът . Видно от писмо с Изх. К-2003/04.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Кърджали животновъдният обект не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД. Същият се намира в с. Петлино, общ. Кърджали. Обектът е вписан служебно в Интегрирана информационна система на БАБХ - ВетИС с 6634-0038 от 23.12.2004 г. Съгласно справка на наличните животни към 01.01.2020 г. в обекта са били отглеждани 46 бр. животни от порода говедо, а към 31.12.2020 г. - 53 броя. В съдебно заседание жалбоподателят Ю. е представил заявление до директора на ОДБХ - Кърджали с Вх. К-ЗЖ-2045/01.10.2020 г., с което е поискал да бъде регистриран животновъдният му обект на основание чл. 137, ал.1 от ЗВД. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е немотивиран. Според административния съд липсват ясни и разбираеми мотиви, т.е. конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясно каква а волята на административния орган и защо с оспореният адм. акт е постановен именно този краен резултат. Според първоинстанционният съд оспореното уведомително писмо е издадено и в нарушение на материалния закон, тъй като в Наредба 7/24.02.2015 г. изискването за регистриран животновъден обект съгласно чл.137 от ЗВД е въведено с нормата на чл.25, ал.5 само и единствено за подпомагане по направлението по чл.3, т.8, касаеща заявени пчелни семейства. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-090-6500/5263 от 20.01.2023 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. В таблица 1- оторизирани суми, в колона 12 е посочена сумата от 14 942.31 лв. намаление и санкция за наддекларирани и за бракувани животни. Една в съдебно засадени процесуалният представител на ответната страна е уточнил, че причината за постановения отказ е липсата на удостоверение за регистриран животновъден обект по чл.137 от ЗВД. Мотивите на АС- Кърджали по отношение липсата на фактически основания в административния акт са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г., не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Неправилно е обаче изложеното от АС - Кърджали, че изискването за регистриран животновъден обект по чл.137 от ЗВД е само по отношение на заявени пчелни семейства. Изискването за регистрация на животновъден обект е въведено с измененията на ЗВД с ДВ бр.13/14.02.2020 г., в сила от 14.02.2020 г., като с §7 от ПЗР на ЗИД на ЗВД е предоставена възможност собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. Жалбоподателят Ю. е подал такова заявление на 01.10.2020 г., т.е. в посочения в закона 6 месечен срок. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски не следва да бъде уважавана. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение