Решение № 1999 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2020 г.

Решение № 1999 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2020 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 253 от 1.10.2020 г., постановено по адм. д. № 217/2020 г. Административен съд (АС) – Смолян, е отменил по жалба на "Станоев и син Девин" ЕООД Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-198-0030618/4.03.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – ресторант "Дон Антонио", намиращ се в гр. Девин, ул. "Руен" № 2, стопанисван от "Станоев и син Девин" ЕООД, с ЕИК: [ЕИК], за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Даритков. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Смолян е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Смолян, и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции и заплатена държавна такса. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Станоев и син Девин" ЕООД, не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението АС – Смолян е отменил Заповед за налагане на ПАМ № ФК-198-0030618/04.03.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – – ресторант "Дон Антонио", намиращ се в гр. Девин, ул. "Руен" № 2, стопанисван от "Станоев и син Девин" ЕООД, с ЕИК: [ЕИК], за срок от четиринадесет дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Прието е, че доколкото заповедта не е мотивирана, е нарушено императивното изискване за форма на акта като част от преценката за законосъобразност. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че липсват материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, доколкото не е установено по несъмнен начин осъществяването на състава по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). В тази връзка е отбелязано, че установената касова разлика в размер на 5, 00 лева не може да обоснове извод за нарушение по чл. 3, ал. 1 от на Наредба № Н-18/2006 г., в зависимост от обстоятелството, че същото не е непосредствено констатирано от проверяващите. 2. Посочено е също, че в заповедта за налагане на ПАМ липсват конкретни фактически основания за определяне размера на срока за запечатване на обекта, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна, доколкото представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на установяване по несъмнен начин на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на оспорената ПАМ е довела съда до крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед – обстоятелство, което ведно с липсата на мотиви досежно срока за налагането й, обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС – Смолян е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив, при ЦУ на НАП за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. На първо място е посочено, че не е необходимо органите по приходите да извършат конкретна покупка в търговския обект в момента на проверката, която да не бъде отразена по регламентирания в закона начин, за да бъде извършено нарушение чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., обосноваващо от своя страна налагането на ПАМ. В този смисъл е изложено, че е достатъчно собственоръчно даденото обяснение от лицето Н. Георгиева, на длъжност сервитьор, в извършения опис, а също и в съдебно заседание - че касовата разлика се дължи на неиздаден фискален касов бон (ФКБ) за извършена продажба. На основание тълкуване на относимите правни разпоредби и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка. В заключение е изложено, че като приел друго, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Цитираните разпоредби навеждат на извода, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при неспазване на законоустановената форма. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 187, ал. 1, изр. 2 мярката се налага спрямо обекта/тите, където е установено нарушението. В настоящия случай нарушението не е установено по безспорен начин в запечатания обект. Единственото обстоятелство, установено по отношение на стопанисвания от "Станоев и син Девин" ЕООД обект – ресторант - "Дон Антонио", намиращ се в гр. Девин, ул. "Руен" № 2 е, че при извършената проверка е установена касова разлика в размер на 5, 00 лева. По делото не е спорно, че в запечатания обект не е извършена контролна покупка и преки доказателства за извършено нарушение при отчитане на продажбите, платени в брой, липсват. По тази причина посочената касова разлика може да се дължи както на неиздадени касови бележки, така и например на нерегистрирано въвеждане на суми в касата. Приходният орган, обаче, не е изяснил на какво се дължи посочената касова разлика. Позоваването единствено на декларираното от разпитания свидетел - Георгиева не е достатъчно за да се постанови процесната ПАМ. Извършената в търговския обект проверка е констатирала нерегистриране и неотчитане на продажби, като това обстоятелство е мотивирано само с установената в размер на 5, 00 лева касова разлика. Правилно, в тази връзка, е отразеното от първоинстанционния съд, че при проверката приходните органи не са извършили контролна покупка, поради което не са установили, че не се издават фискални касови бележки от работещото в търговския обект фискално устройство, нито че към момента на проверката е извършена продажба от клиент в заведението. При така установеното обосновани са изводите на съда, че не е установено нарушение, поради което заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за правилен, обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Освен изложеното, следва да бъде посочено и следното: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което я прави незаконосъобразна. При липса на констатирано нарушение налагането на ПАМ за срок на запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно, тъй като по този начин неоправдано се засягат права и законни интереси на данъчно задълженото лице, в който смисъл са и изложените на първоинстанционния съд мотиви. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, АС – Смолян е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,