Решение № 722 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2014 г.

Решение № 722 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Борис Цветанов Янков срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по искане с вх. № 94-Б-115/18.11.2013 г. Ответникът - министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител юрк. Николова изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за частично основателна. С искане вх. № 94-Б-115/18.11.2013 г. Борис Цветанов Янков е поискал от министъра на правосъдието да му издаде удостоверение, от което да е видно: 1. Издадена ли му е от министъра на правосъдието заповед № ЛС-И-888 от 24.06.1998 г. с правно основание чл. 12, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД); 2. Влязла ли е в законна сила тази заповед; 3. Отменена ли е към настоящия момент тази заповед. Искането, с което е сезиран министърът на правосъдието по същността си е искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК, а именно издаване на документ, удостоверяващ определени обстоятелства. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга е мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. § 8 от ПЗР на АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която чл. 58, ал. 1 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Т.е. в случая следва да бъде извършена преценка относно наличието на правен интерес от издаването на исканото от жалбоподателя удостоверение. В случая с т. 1 от искане вх. № 94-Б-115/18.11.2013 г. Борис Янков е поискал от министъра да отговори на въпроса издал ли е на основание чл. 12, ал. 3 от ЗННД заповед № ЛС-И-888 от 24.06.1998 г. Копие от тази заповед е приложен към искането. Очевидно такава заповед е издадена, жалбоподателят разполага с нея и остава без смисъл искането да се отговори на този въпрос. Следователно за жалбоподателя липсва правен интерес от произнасяне на административния орган по т. 1 от искането. Поради това жалбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение, тъй като искането по т. 1, с което е сезиран министъра е било недопустимо. По отношение на т. 2 и т. 3 от искането за оспорващия е налице правен интерес, доколкото със заповед № ЛС-И-888 от 24.06.1998 г. на основание чл. 12, ал. 3 от ЗННД е наредено той да бъде вписан в регистъра на Нотариалната камара като нотариус и доколкото в компетенциите на министъра е да установи влизането в сила на заповедта и дали същата е била отменена, както и да удостовери тези факти. Тъй като заповедта е издадена от министъра на правосъдието, в неговите правомощия е той да удостовери влязла ли е и кога е влязла в сила тази заповед, а също така дали тя е отменена от него. Поради това министърът е следвало да издаде документ, удостоверяващ фактите по т. 2 и т. 3 от искането. Като не е направил това мълчаливият му отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,