Решение № 12150 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Еврохолд България АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор Колумб 43 срещу Решение 300 от 08.04.2021 г. на Административен съд София-област по административно дело 1106/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Еврохолд България АД срещу Решение 733-ПД от 29.09.2020 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност, с което е задължено да не подлага на гласуване на редовно годишно общо събрание на акционерите (РГОСА), насрочено за 30.09.2020 г. от 10.00 часа, съответно за 16.10.2020 г. от 10.00 часа, при условията на чл. 115, ал. 14 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), точка 4, точка 5 и точка 6 от дневния ред на събранието, както следва: 4. Приемане на консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019 г. (проекторешение - Общото събрание на акционерите приема консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019 г.); 5. Приемане на доклада на специализираното одиторско предприятие за извършеното одитиране на консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019 г. (проекторешение - Общото събрание на акционерите приема доклада на специализираното одиторско предприятие за извършеното одитиране на консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019 г.); 6. Приемане на консолидирания годишен доклад на управителния съвет за дейността на дружеството през 2019 г. (проекторешение - Общото събрание на акционерите приема консолидирания годишен доклад на управителния съвет за дейността на дружеството през 2019 г.). Касационният жалбоподател Еврохолд България АД, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът необосновано приема като неправилни отчитанията в отчета на дружеството във връзка с извършена инвестиция в асоциираното предприятие Руско застрахователно дружество Евроинс. Съдът не е изложил собствени мотиви, а е възпроизвел обстоятелствената част на административния акт, който от своя страна също страда от липса на мотиви. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените за двете инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По делото е установено от фактическа страна, че Еврохолд България АД е публично дружество, вписано под РГ-05-0044 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). На 14.07.2020 г. одиторът заверява консолидирания годишен финансов отчет на Еврохолд България АД с квалифицирано мнение, в което сочи, че в приложение 31 Инвестиции в асоциирани и други предприятия, групата, чрез дъщерното дружество Евроинс Иншурънс Груп АД, притежава 48,61 % в руското застрахователно дружество Руско застрахователно дружество Евроинс и представя в приложение 3 Приходи от сегмент застраховане към консолидирания финансов отчет към 31.12.2019 г., дял от печалбата на инвестиции в асоциирани предприятия, отчитани по метода на собствения капитал, в размер на 4 535 хил. лв. Инвестицията е квалифицирана като инвестиция в асоциирано предприятие и е отчетена в консолидирания финансов отчет на дъщерното дружество Евроинс Иншурънс Груп АД към 31.12.2019 г. по метода на собствения капитал. За целите на консолидирания финансов отчет на групата (Еврохолд България АД) инвестицията е оценена, като е използван делът от справедливата стойност на собствения капитал на асоциираното дружество, която стойност е определена на база оценка на независим оценител. В резултат на това групата е увеличила стойността на инвестицията в асоциирани предприятия към 31.12.2019 г. допълнително с 5 526 хил. лв., като тази разлика е отчетена в друг всеобхватен доход в консолидирания финансов отчет към 31.12.2019 г. С оглед на това Еврохолд България АД е отчело инвестиция в асоциирано предприятие по справедлива стойност през друг всеобхватен доход, а не по метода на собствения капитал, което е в нарушение на МСС 28 и приетата счетоводна политика на групата. Процесната принудителна административна мярка се предхожда от други две принудителни административни мерки. Първата е приложена с Решение 723-ПД от 24.09.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност, с което дружеството е задължено в 60-дневен срок от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да изготви и представи в КФН по реда на чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предложение първо и ал. 4 ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път - е-Register, коригиран одитиран годишен консолидиран финансов отчет за дейността на Еврохолд България АД за 2019 г. по чл. 100н, ал. 2, вр. ал. 5, вр. ал. 4 ЗППЦК, в който да бъде коригирана в посока намаление стойността към 31.12.2019 г. на инвестицията в асоциирано предприятие Руско застрахователно дружество Евроинс и съответно другия всеобхватен доход с 5 526 хил. лв., като за отчитането му се приложи методът на собствения капитал в съответствие с приложимия МСС 28 Инвестиции в асоциирани и съвместни предприятия и приетата счетоводна политика на дружеството и се направят всички задължителни количествени и качествени оповестявания в съответствие с МСС и МСФО. Да бъдат направени оповестявания в съответствие с изискванията на § 34, § 60, § 61 и § 134-136 от МСС 1, § 91-99 от МСФО 13, § 10, б. (iii), § 12 и § 18 от МСФО 12; § 68 и § 14-15 от МСФО 7. Втората е приложена с Решение 724-ПД от 24.09.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност, с което дружеството е задължено в 60-дневен срок от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да изготви и представи на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предложение второ и ал. 3 от ЗППЦК, а именно посредством информационна агенция или друга медия, коригиран одитиран годишен консолидиран финансов отчет за дейността на Еврохолд България АД за 2019 г. по чл. 100н, ал. 2, вр. ал. 5, вр. ал. 4 от ЗППЦК, в който: Да бъде коригирана в посока намаление стойността към 31.12.2019 г. на инвестицията в асоциирано предприятие Руско застрахователно дружество Евроинс и съответно другия всеобхватен доход с 5 526 хил. лв., като за отчитането му се приложи методът на собствения капитал в съответствие с приложимия МСС 28 Инвестиции в асоциирани и съвместни предприятия и приетата счетоводна политика на дружеството и се направят всички задължителни количествени и качествени оповестявания в съответствие с МСС и МСФО. Да бъдат направени оповестявания в съответствие с изискванията на § 34, § 60, § 61 и § 134-136 от МСС 1, § 91-99 от МСФО 13, § 10, б. (iii), § 12 и § 18 от МСФО 12; § 6-8 и § 14-15 от МСФО 7. Процесната мярка е приложена на основание чл. 212, ал. 1, т. 1, вр. чл. 213, ал. 4, вр. с чл. 115, ал. 5, вр. ал. 4 ЗППЦК, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН. Като фактическо основание за издаването й се сочат предходните две мерки, че опасността за интересите на акционерите не е преодоляна и не са преустановени констатираните нарушения на императивни норми на закона. От правна страна съдът е извършил проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, включително на посочените от жалбоподателя. Съдът е приел за безспорно установено, че КГФО на Еврохолд България АД за 2019 г., предоставен на обществеността, съдържа съществени неправилни отчитания и липса на оповестявания по конкретни параграфи на приложими МСС и МСФО посочени в административния акт, което противоречи на изискванията на чл. 100н, ал. 5, вр. ал. 4 ЗППЦК, Закона за счетоводството и приложимите МСС и МСФО. С оглед на горното надзорният орган правилно е преценил, че са налице материалните предпоставки за издаване на Решение 733-ПД/29.09.2020 г. Наличието на неверни и непълни данни под формата на оповестяване на определена информация в отчетите на публичното дружество създава риск за интересите на инвеститорите, тъй като същите са възпрепятствани да вземат обосновани и информирани инвестиционни решения. В отговор на изложените от жалбоподателя доводи за липса на административно нарушение, установено по съответния ред, съдът е посочил, че производството по прилагане на ПАМ има независим характер и не е обвързано с административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Основната цел на принудителните административни мерки е да бъде предоставена възможност на компетентния административен орган да предприеме своевременни действия за предотвратяване на извършването на административни нарушения или преустановяването на вече осъществени такива. Целта на процесната ПАМ не е да ангажира административнонаказателна отговорност на дружеството, а да защити интересите на инвеститорите. Относно оплакването за непропорционалност на мярката съдът също е приел, че е неоснователно, тъй като с прилагането й ще се предотврати приемането на документи от общото събрание на акционерите, които съдържат информация, която не съответства на финансовото състояние на дружеството, което от своя страна предпоставя създаването на условия на стабилност, прозрачност и доверие към капиталовия пазар. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доводите му за непропорционалност на постановената принудителна административна мярка. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил въпроса относно пропорционалността на мярката. Несъгласието на жалбоподателя с извода на съда по този въпрос не лишава съдебното решение от мотиви. Относно приложението на материалния закон съдът също не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения. По делото е безспорно установено, че в оповестения на 16.07.2020 г. на обществеността годишен консолидиран финансов отчет касаторът е допуснал нарушение на чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК, тъй като инвестицията в асоциирано предприятие не е отчетена по регламентирания в § 16 МСС 28 и оповестен метод и липсват оповестявания, установени като задължителни съгласно МСС 1, МСФО 7, 12, 13. Както обосновано приема и първоинстанционният съд, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо нарушението да е установено с акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съответно с влязло в сила наказателно постановление по смисъла на чл. 53 ЗАНН. В касационната жалба не се отрича, че дружеството е допуснало нарушение на сочените от административния орган разпоредби, нито в съдебното производство са представени доказателства, опровергаващи констатациите на органа. Само се твърди, че осъщественото не създава опасност за интересите на инвеститорите, нещо повече неподлагането на гласуване на точки от предварително оповестения дневен ред на редовното годишно общо събрание на акционерите означава дружеството да лиши акционерите от право на глас. Доводите на касатора са неоснователни. Задължението за спазване на изискванията на Международните счетоводни стандарти и на Международните стандарти за финансово отчитане е задължение на публичното дружество, което само по себе си пряко гарантира постигане на целите на закона осигуряване на защита на инвеститорите чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност, създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и поддържане на стабилността и на общественото доверие в този пазар. Спазването на стандартите е гаранция за прозрачност и предвидимост в дейността на публичното дружество. Нарушаването на изискванията на Международните счетоводни стандарти и на Международните стандарти за финансово отчитане в хипотеза като процесната, когато е довело до неправилно отчитане на инвестиция в асоциирано предприятие, разколебава доверието и не спомага за информираността на инвеститорите. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил закона, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за финансов надзор юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд