Решение № 4139 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1242/2017 г.

Решение № 4139 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1242/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 2271/28.11.2016 г., постановено по административно дело № 514/2016 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с което е отменен Ревизионен акт № Р - 16001615002440 - 091 - 001/16.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 45/02.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно непризнат данъчен кредит за м. 01 и м. 02.2015 г. в общ размер на 12 780,90 лева, ведно с прилежащите лихви в общ размер на 912,81 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановени в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съдебния състав относно реалност на доставките на шипки през месец януари и февруари 2015 г. Твърди се, че доставките на шипки не са осъществени, тъй като не може да се установи наличие при доставчика на такова количество плодове, няма безпротиворечиви документи за транспортирането и за предаването им на получателя. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 4 000 лева. В касационната жалба се съдържа и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай, че се претендира такова. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт А. Р., чрез депозирано по делото писмено становище. Ответникът по касационната жалба, "Б. И. Г." ЕООД, не се явява и не изразява становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура счита подадената касационна жалба за основателна, тъй като счита, че фактурите, издадени от "И. Л. С." ЕООД не документират реално извършени доставки, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Основният спор по делото, който е следвало да разреши Административен съд - П. е свързан с преценката на това налице ли са реално осъществени доставки по 28 броя фактури, издадени от "И. Л. С." ЕООД, имащи за предмет доставка на общо 197 605 кг. шипки, издадени през м. 12.2014 г., м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, след което е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт относно непризнатия с него данъчен кредит по фактурите, издадени през м. 01 и м. 02. 2015 г. в общ размер на 12 780,90 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 912,81 лева, което го е мотивирало да отмени акта в тази му част и да отхвърли жалбата на ревизираното дружество в останалата част относно данъчен период м. 12.2014 г. Тъй като е подадена касационната жалба само от приходната администрация против решението, в частта, с която е отменен ревизионния акт, в останалата част, с която жалбата е отхвърлена, съдебното решение е влязло в сила и не следва да се коментира. В хода на проведеното ревизионно и съдебно производство са установени следните релевантни за спора факти: Извършена е насрещна проверка на доставчика "И. Л. С." ЕООД, от страна на който са представени обяснения относно механизма на доставките, а именно - добивът на шипки се е извършил в околностите на с. Р. К., като брането се е осъществило посредством комбайн и на ръка от лица, наети на граждански договор. Набраните шипки са предавани в базата на "Б. И. Г." ЕООД в базата им в с. Р. К., които са получавани от К. М. - управител на дружеството. Доставчикът е представил фактурите; три договора за бране на шипки, подписани между страните по доставката; приемо - предавателни протоколи към всяка от фактурите; фактура от 07.10.2014 г. за покупка на комбайн; 11 броя граждански договори, сключени с физически лица, наети за бране на шипки; превозни билети и позволителни за ползване на недървесни горски продукти; счетоводни справки. Извършена е проверка на стопанисвания от ревизираното дружество обект, находящ се в земеделски имот между с. Р. К. и с. Г., О. К., при която е установено, че обектът представлява навес с площ от около 200 кв. м. с метален покрив, под който е обособена стая, в която се съхраняват чували със семена. От страна на ревизираното дружество е представен договор от 01.01.2015 г., сключен с ЕТ " Росика 2000 - Р. Ч.", по силата на който му е предоставено за временно ползване навес и кантар, находящи се в ползван от наемодателя земеделски имот. Представени са и кантарни бележки за претегляне на шипките при получаването им. Установено е как е осъществен транспортът на шипките, а именно от трето дружество - "Номентана" ЕООД, с което доставчикът е имал сключен договор за транспортна услуга от 20.10.2014 г., като транспортът е осъществен с товарен автомобил марка "Форд", модел "Транзит" с рег. № ......, с водач Я. Ф. Представени са товарителници и пътни листове, съгласно които маршрутите на транспортната услуга са с. Р. - с. Р. К., с. Г. - с. Р. К., с. К. - с. Р. К. и с. Д. - с. Р. К. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, разплащанията по доставките са извършени в брой, изследвана е и последващата реализация на шипките, които са били продадени на "Стонико" ЕООД. Въз основа на така установените факти, съдът е възприел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Отделил е спорните от безспорните обстоятелства, а именно не са били спорни между страните обстоятелствата относно счетоводното отразяване на доставките при доставчика и при получателя, както и извършените последващи доставки от получателя към негов клиент. Спорни са били обстоятелствата, свързани с разполагаемост на доставчика със съответните съпътстващи документи, регламентирани в Закона за горите да добив на шипки през целия процесен период; разполагаемост на доставчика с транспортни средства; наемане на лица за извършване на дейността и разполагаемост на получателя с активи за приемане и измерване на шипките. Въпреки, че тези обстоятелства касаят преди всичко материалната и кадрова обезпеченост на страните за осъществяване на доставките, тоест не би следвало да са от решаващо значение за признаване правото на данъчен кредит за ревизираното дружество, съдът ги е подложил на анализ и е разрешил правния спор относно тези обстоятелства в негова полза. Съдът е приел за опровергани констатациите на приходните органи за липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчика и получателя за осъществяване на процесните доставки през месеците януари и февруари 2015 г. За посочения период е установено, че ревизираното дружество е разполагало с наети под наем обект и кантар, където са били получавани и претегляни стоките. Доставчикът е разполагал с изискуемите се по специалния Закон за горите документи, позволяващи добив на недървесни горски продукти от землищата в обхвата на Държавно горско стопанство "Х.", както и с необходимата техника - комбайн и с наети по граждански договор лица, посредством които е извършено както машинно, така и ръчно бране на шипки. Установен е и превозът на шипките до обекта, стопанисван от жалбоподателя. Всички фактури са редовно издадени и съдържат необходимите реквизити, отразени са в дневниците за продажби и справките - декларации, надлежно са осчетоводени от страните по доставката, придружени са с двустранно подписани документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките. Налице са договори за доставка между страните по сделката; установен е механизмът на придобиване на шипките и тяхното транспортиране и предаване; извършени са и последващи облагаеми сделки, от които ревизираното дружество е реализирало печалба. Легалната дефиниция на понятието "доставка на стоки", дадено в Директива 2006/112/ЕО, изисква само да се установи прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик. За целите на Общата система на ДДС от значение е овластяване на получателя на доставката да се разпорежда със съответната стока като собственик. Въпросът дали това овластяване е резултат от прехвърляне право на собственост, на друго вещно право или е резултат от предаване на стоката от името и за сметка на доставчика на получателя чрез трети лица, е въпрос на конкретен механизъм на всяка доставка. Обстоятелствата, на които е акцентирано в касационната жалба, касаят дейността на доставчика по осъществяването на процесните доставки и не могат да се вменят във вина на получателя, без наличието на обективни данни, които сочат, че е знаел или участвал в данъчна измама. Това че превозният билет, издаден на доставчика е от 15.02.2015 г., което сочи, че няма как преди тази дата е извършено легално транспортиране на горските плодове съгласно изискванията на Закона за горите, фактът, че транспортната услуга била осчетоводена от доставчика едва на 11.01.2016 г., а закупения от него комбайн бил заведен две години по-късно, са обстоятелства, които не могат на собствено основание да отрекат правото на признаване на данъчен кредит за добросъвестния получател по доставката. Същото важи и за по-късното представяне на товарителниците и пътните листи /в хода на съдебното производство/, за обстоятелството дали на наетите по граждански договор лица е било платено от доставчика и кога, къде тези лица са били настанени и как са били превозени до местата, от където са били добити шипките. Безспорно е установено предаването и получаването на шипките в база, стопанисвана от ревизираното дружество, както и тяхната последваща реализация, които факти са от съществено значение и изпълват състава по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит в полза на ревизираното лице. По изложените мотиви, съдебно решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт относно непризнат с него данъчен кредит за периодите м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г. в общ размер на 12 780,90 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 912,81 лева, се явява правилно, не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение