Решение № 1655 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2014 г.

Решение № 1655 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Топсел трейд" ЕООД, подадена чрез адв. Стоян Жеков, срещу Решение № 5085 от 22.07.2014 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 11599/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2151300112/6.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1567/13.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Касаторът моли за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва чрез юрк. Петрова, касационната жалба. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил ревизионен акт № 2151300112/6.06.2013 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1567/13.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е анализирал подробно в мотивите си приложените по делото писмени доказателства представени от преките доставчици, както и за подизпълнителите "Екстра строй" ЕООД и "Сънфлауър - соларни паркове и системи" ЕООД, както и приетите по делото основно и допълнително заключение на ССчЕ, възраженията на страните, приложимите правни норми. Съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА и съответно липса на предпоставки за признаване на данъчен кредит на "Топсел трейд" ЕООД по 5 бр. фактури, издадени от "Елком - ЕКД" ЕООД с ДДС в общ размер на 10 300 лв., с предмет "консултантска услуга", "пазарно проучване" и "маркетингово проучване" (3 бр.); по 4 бр. фактури, с предмет "комисион по договор", "преводни услуги", "консултантски услуги" и "маркетингово проучване по договор", издадени от "Бизнесинфоконсулт" ЕООД с ДДС общо в размер на 2 188 лв. и отказан ДК в общ размер на 4 400 лв. по фактура № 13/27.11.2012 г. с предмет "комисион по договор", и фактура № 14/28.11.2012 г. с предмет "консултантска услуга", издадени от "Бизнесинфопрес" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът възразява, че е представил достатъчно доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи, платежни документи, доказващи реалното осъществяване на услугите, поради което счита, че неправилно административният съд не е признал право на данъчен кредит по процесните сделки. Тези възражения са неоснователни. В конкретния казус първоинстанционният съд е анализирал подробно представените по делото писмени доказателства, установил е фактическата обстановка по спора и е приложил правилно материалния закон. По отношение на всеки един от издателите на спорните фактури е провел установяване относно предмета на отделните фактури, използваните подизпълнители и възможността за изпълнение на фактурираните доставки. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Административният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че са осъществени облагаеми доставки на услуги по всяка една от фактурите, по която РЛ е упражнило право на данъчен кредит. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на вещото лице. В тази връзка е обоснован първоинстанционния изводът, че фактурите, издадени от "Елком-ЕКД" ЕООД, "Бизнесинфоконсулт" ЕООД и "Бизнесинфопрес" ЕООД, не обективират реално осъществени услуги. Изводът не се опровергава от приложените по делото договори, приемо - предавателни протоколи и данни за плащане на услугите. Представените договори установява, че предмет на процесните фактури са подбор на персонал, консултации и подбор на обекти, подбор на обекти и консултация, относно преустройството им в старчески домове, консултации и подбор на обекти, маркетингово проучване на пазара с цел оптимизиране работата в сферата на услугите. В клаузите на договорите и анексите не се съдържат уговорки, уреждащи начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи. Липсва конкретизация на услугите както в договорите, така и в приемо-предавателните протоколи към тях. Във връзка с реалното предоставяне на тези услуги, освен приемо-предавателни протоколи, не са представени анализи, програми, доклади за извършения подбор на обекти, подбор на персонал и други. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел, че така фактурираните услуги фактически не носят изгода на възложителя, доколкото не са представени доказателства, как тези консултации са се отразили на дейността му. В подкрепа на мотива за липса на реално осъществени услуги с доставчик "Елком - ЕКД" ЕООД, чрез ползване на подизпълнители, са и аргументите на решаващият съд, че депозираните договори, сключени от доставчика "Елком - ЕКД" ЕООД с подизпълнителите "Екстра строй" ЕООД и "Сънфлауър - соларни паркове и системи" ЕООД, са с дати предхождащи сключването на договора между ревизираното дружество и "Елком - ЕКД" ЕООД /16.09.2012 г./. Изводите на съда по никакъв начин не се опровергават от твърденията в касационната жалба и не са в противоречие с приетото в решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В случая липсва противоречие с тази практика, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Трябва да се отбележи и, че след като касатора претендира посоченото материално право, то същият следва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, защото посоченото материално право възниква само вследствие на реална доставка, а не само въз основа на документално оформена сделка. Анализът на представените писмени доказателства /договори, приемо-предавателни протоколи/ води до извода за недоказване на основната, водеща предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. От друга страна, видно е, че във фактурите липсва пълно описание на предмета на стопанската операция, т.е. фактурите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - (в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията - трябва да е посочен вида на услугата). Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. В Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на решението. Разноски: На ответника по делото, независимо от резултата по спора, не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй първоинстанционния съд е присъдил възнаграждение в дължимия се размер, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, PЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5085 от 22.07.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 11599/2013 г. Решението е окончателно.