Решение № 14358 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2009 г.

Решение № 14358 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на СРДНСК, чрез проц. представител Анна Сибинова и "Елис-К" ООД, представлявано от управителя Емануил Лазаров Димитров, чрез проц. представител адв. Десислав Димов против Решение от 30.04.2009 г., постановено по адм. д. № 3970/2007 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок от ответника "ИНОВАТИКС" ЕООД, представлявано от управителя Петър Енчев Петров, чрез проц. представител адв. Живко Желязков. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Иноватикс"ЕООД против Заповед № ДК-02-СО-4/03.07.2007 г. на Началника на СРДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна сграда", намираща се в УПИ I - за ЦУВ "Прогрес", кв. 9-а по плана на гр. София, м. Дървеница, е в ПИ № 4169 и ПИ № 4168, к. л. 623 по кадастралния план на гр. София, с административен адрес: гр. София, ул. "Андрей Ляпчев" № 4, собственост на жалбоподателя, като изграден без строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е отменил Заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че строежът, предмет на атакуваната заповед, е изграден законно, с Разрешение за строеж № 338/2.10.1986 г. Установено е също, че процесният обект е въведен в експлоатация, по реда, предвиден за това, три години по-късно. По делото, като доказателство, е приета, неоспорена от страните, тройна съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд е обосновал решението си като е взел предвид и заключението на СТЕ, като изготвено от специалисти, компетентно и подробно. Съгласно това заключение - процесната сграда е включена в посоченото строително разрешение. Сградата е предмет на одобрен проект - "идентична със съгласувания на 12.02.1986 г. архитектурен план". В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че сочените проекти "не са одобрени", тъй като (както правилно е отбелязал решаващият съд) тогава действащото законодателство си служи с термините "съгласуване" и "одобряване" като синоними. Неоснователен е и касационният довод, че процесният строеж не е идентичен с разрешения с процесното СР № 338, довод, оборен с назначената и приета допълнителна тройна СТЕ. АССГ е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и по тази причина не намира за необходимо да ги преповтаря в настоящото решение. Решението, като правило и обосновано, следва да се остави в сила, а касационните жалби - без уважение. По искането за разноски. Своевременно, в последното съдебно заседание, ответникът, чрез проц. си представител, е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представен е в тази връзка Договор за правна защита и съдействие серия А № 0773268 от 2.11.2009 г. От този договор се установява, че е уговорен адвокатски хонорар за адв. Джеров, за сумата 3000 лв. В Договора липсва отметка хонорарът да е изплатен "в брой", а доказателства за неговия превод, по банков път, не са налице. Предвид изложеното настоящият съд намира, че не следва да се присъждат претендираните разноски, тъй като съгл. чл. 144 АПК вр. чл. 78 ГПК се дължат само реално заплатените разноски, което в настоящият казус не се доказва. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав