Решение № 6053 от 20.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ), подадена чрез упълномощен представител адв. М. Войнова, против Решение 6412 от 05.11.2021 г., постановенопо адм. дело 6889 по описа на Административния съд София-град (АССГ) за 2019 г. в осъдителната за този жалбоподател част. С обжалваното решениеБНБ е осъдена да заплати на А. Панайотова обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733, 82 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. С останалата част от решението на административния съд, което не е предмет на касационно обжалване в настоящото производство, предявеният иск е отхвърлен в останалата му част - за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 8 627, 96 лв. Със същото решение всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноските по делото, като БНБ е осъдена да заплати на А. Панайотова сума в размер на 10, 00 лв., а ищцата е осъдена да заплати на БНБ 419, 10 лв. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани подробно и последователно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяна на решението в обжалваната му част. Иска също присъждане в цялост на сторените пред първоинстанционния съд разноски, а в условия на евентуалност присъждането им в увеличен размер. Претендират се разноски за настоящата инстанция и се представя списък за тях по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба А. Панайотова с адрес в Пловдив, [улица], [адрес] в писмен отговор, чрез процесуален представител адв. К. Чолов, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното решение в цялост. Иска потвърждаване на решението. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаденав срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по делото, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт в осъдителната му част, е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение преценява следното: Касационната жалба е частично основателна относно периода и размера на присъденото обезщетение. Със съдебно решение, което частично се обжалва от БНБ, АССГ е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантирания размер на депозита на ищцата в КТБ за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г., претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, която е с директен ефект. Административният съд е приел от фактическа страна, че Панайотова е вложител в КТБ. Същата сключила с КТБ АД на 19.08.2009 г. договор за преференциален безсрочен депозит 56026 за неопределен срок, с който е открита сметка на ищцата в банката във валута (щатски долари) л. 21 от адм. дело 6889/2019 г. по описа на АССГ. С Анекс 79264 от 04.04.2012 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит, в същата банка е открита банкова сметка на Панайотова в евро (л. 26, пак там). С Анекс 56026 от 04.11.2014 г. (л. 25 от първоинстанционното дело) е открита и банкова сметка на ищцата в щатски долари за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит. С Анекс 79619 от 04.11.2014 г. (л. 27) към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит Плюс, на Панайотова е открита банкова сметка в КТБ в лева. Съгласно представено по делото копие на банково извлечение от сметката на ищцата в щатски долари (л. 28) към 06.11.2014 г. салдото по сметката е било 104 934, 72 щ.д. (с осчетоводено олихвяване към тази дата), като на същата дата средства на стойност 78 223, 06 щ.д. са прехвърлени към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фондът). По сметката в евро салдото към 06.11.2014 г. е било 36 501, 09 евро (с олихвяване), на която дата са прехвърлени към Фонда 27 209, 56 евро (л. 29). По сметката в лева салдото към 06.11.2014 г. е 25 102, 25 лв. (с олихвяване), от които 18 712,35 лв. са прехвърлени към ФГВБ на същата дата. Съдът установил, че на 20.06.2014 г. в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на КТБ за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. С писмото е предявено искане БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на КТБ под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ е приел Решение73, изменено и допълнено с Решение74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, назначени са квестори. Управителният съвет на БНБ е приел и Решение 82/30.06.2014 г. за намаляване лихвените проценти по депозитите в КТБ и Търговска банка Виктория ЕАД до средния пазарен размер за банковата система, по видове, матуритет и валути.С Решение 94/31.07.2014 г. Управителният съвет на Централната банка, на основание чл. 107, ал. 3 ЗКИ, издал задължителни предписания към квесторите на КТБ за: сключване на допълнителни договори с одиторски фирми с оглед цялостна оценка активите на КТБ, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.;създаване на специален екип, който в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета, за целите на одиторската оценка. Установено е, че БНБ, с Решение 138/06.11.2014 г., отнела лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност.Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), надзорният орган приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и ФГВБ, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т. д. 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по т. д. 2216/2015 г., Решение 664/22.04.2015 г. на СГС било отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09. 2014 г., а е било факт преди този момент. Административният съд установил, че с Решение 61 от 18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ е определил датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. Съдът е приел за установено, на база приложеното към доказателствения материал по делото писмо-удостоверение от КТБ АД, изх. 932 от 25.05.2021 г. (л. 151-152 от адм. дело 6889/2019 г. по описа на АССГ), че на 06.11.2014 г. за Панайотова е изпратена информация към ФГВБ за изплащане на сумата от 196 000, 00 лв., представляваща главница и лихви, като КТБ не може да удостовери каква част представлява главница и каква лихви. Вземането на ищцата над този размер е включено под 332 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН на приетите от синдика на КТБ АД вземания, по които не са направени възражения. Съгласно предоставената информация, суми от вземането са включени в Първа и Втора частична сметка за разпределение и са изплатени на ищцата. Към дата 18.05.2021 г. няма информация сумата, включена в Четвърта сметка за разпределение, да е изплатена на ищцата. Въз основа на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил наред с други въпроси и законната лихва върху изплатения на ищцата размер на гарантирания депозит за исковия период. След като подробно се е обосновал, защо преценява като допустим предявения иск, съдът е посочил, че искът следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Обсъдил подробно разпоредбите на Директива 94/19/ЕО, които имат значение за конкретния казус, както и относимото национално законодателство. Обърнал внимание, че към месец юни 2014 г. в националната правна уредба липсва аналогична на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата разпоредба. Посочил е, че Директивата не е транспонирана в националното законодателство към претендирания исков период, а това се случилосъс законодателни изменения от 2015 г., а именно приемането на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), обн. ДВ. бр. 62 от 14.08.2015 г. Съобразил даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и член 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Приел, позовавайки се на съдебна практика на СЕС, че неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3 трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на БНБ, с което КТБ е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства, като тези в главното производство. Приел също, че към исковия период е налице противоречие между националната уредба и правото на ЕС относно условията за изплащане на гарантирания размер на влоговете в банките. Посочил, че от т. 49, т. 50 и т. 51 на Решение на СЕС по дело С-571/16 и от текста на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата следваизрично, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган, дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съдът е съобразил изложеното в мотивите на Решение на Централната банка 73 от 20.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор и по-конкретно, че към дата 20.06.2014 г. КТБ изглежда неспособна, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплаща дължимите и изискуеми депозити, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Формирал извод, че по този начин БНБ е направила констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. На същата дата 20.06.2014 г. били спрени и всички плащания и банкови операции, което обстоятелство, според съда, се явява достатъчно, за да бъде направен извод, че банката не е в състояние да изпълнява задълженията си към вложителите, което, от своя страна, покрива легалната дефиниция за неналични депозити по смисъла на Директивата. Счел, че с оглед задължителната и директно приложима в Република България разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, БНБ, в качеството си на надзорен по отношение на КТБ АД орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите на тази банка за неналични. Съдът преценил, че именно от този момент са започнали да текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането на депозитите в гарантираните от същата размери. Приел за установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди наличие на незаконосъобразно бездействие да се изпълни задължение, дефинирано в норма на ЕС с пряко приложение. Посочил, че предвид констатираното противоречие между националната уредба относно условията на изплащане на гарантирания размер на депозитите в банки и предвидения ред в Директива 94/19/ЕО, компетентният национален орган БНБ, която именно е натоваренас изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в странатаи да поддържа стабилността на банковата система, е следвало да приложи съюзната разпоредба. Съобразил указанията, отправени до БНБ, от Европейската комисия и Европейския банков орган за осигуряване на достъп на вложителите в КТБ до депозитите им, с изрично и ясно позоваване на нарушените разпоредби. Въпреки това последните не били приложени от касационния жалбоподател. Въз основа на направения анализ е формиран изводът за липса на достъп на вложителите в КТБ до депозитите им за период многократно надхвърлящ посочения в нормата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, продължил над 5 месеца. Последното административният съд квалифицирал катодостатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Съдът приел, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда под формата на пропусната ползаот невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв., ощетяваща патримониума на ищцата, и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Приел е че, в случая, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).Уточнил, че исковата претенция е за обезщетение за претърпени вреди, а не за лихви, дължими на договорно основание. Приел е, че ищцата е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния си депозит, чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Обосновал се, че като бездействала да обяви неналичността, БНБ попречила за задействането от ФГВБ на процедурата по чл. 10 от Директивата. На следващо място съдът посочил, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, изчислен от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), е изтекъл на 27.06.2014 г., след която дата БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Приел е, че датата, на която е следвало да започне изплащането, включително на депозита на Панайотова до гарантирания размер от 196 000, 00 лв., е 26.07.2014 г. денят, следващ последния ден от срока по чл. 10, пар. 1 от Директивата. Отчел, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10. Именно от тази дата, според съда, БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие. Поради това счел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Относно размера на законната лихва за приетия от него исков период съдът се позовал на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Уважил исковата претенция до 5 733, 82 лв. и я отхвърлил в останалата й част, като неоснователна и недоказана. Присъдил разноски, съобразно изхода от спора. Настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като частично неправилно. Съдът неправилно е определил периода на дължимото обезщетение, респективно размера му. От данните по делото следва, че периодът, за който се дължи обезщетение на ищцата във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014г. до 05.11.2014 година. За така посочения период размерът на дължимото обезщетение е 5 624,38 лева. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд в обжалваната му част следва да се отмени в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 109,44 лева за дните 25.07.2014г. и 06.11.2014 година, като вместо това искът се отхвърли за този размер и посочените дни от процесния период. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила като правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на извода на първоинстанциониня съд, че БНБ е компетентният орган към 20.06.2014 година. От съпоставкатана приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г.,направена от първоинстанционният съд, става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, е транспонирана неточно, за което отговорността не е за БНБ, а на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент обаче не освобождава от отговорност БНБ за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар.3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава на компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно първоинстанционният съд е отхвърли възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие, за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българска народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й съобразно националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, и да изпълни, произтичащото от посочената норма задължение. Неоснователни са доводите на касатора за липса на противоправност. Не може да се сподели довода му, че неиздаването на административен акт в конкретния случай е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването, е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди съгласно чл.204, ал.1 АПК. На първо място, следва да се посочи, че този довод на касатора противоречи на довода му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неиздаването на решението, когато са налице предпоставките за това е незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение. В конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, административният съд е достигнал до обоснования извод, който се споделя напълно от касационната инстанция, че към 27.06.2014г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки, БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Релевантният въпрос в случая е, налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос АССГ е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на общностното право. Като неоснователно, касационната инстанция преценява и възражението в касационната жалба, че ищцата не била доказала причинена вреда. Както правилно се сочи в касационната жалба, ищцата претендира като вреда законната лихва върху паричното задължение, за периода на забавата. Неоснователно се твърди, че няма правна логика претендираната от БНБ вреда за забавено изплащане на влоговете, да се подвежда под разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. В конкретния случай, Панайотова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния й депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ, е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на Панайотова за гарантирания размер на депозита й в КТБ. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозитът на ищцата, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на депозита, е органът, който е следвало да издаде акта, който е един от елемент от сложния фактическия състав ( чл.20, ал.1, т.2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищцата за паричното й вземане от ФГВБ. Ищцата е получила със забава гарантирания размер на депозита й в КТБ, която е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормите на чл.86 ЗЗД. Законът урежда, както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. В конкретния случай, вредата е доказана и тя се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума. Правилно е определен и размера на обезщетението за посочения период. Неоснователен е доводът на касатора, че от размера на обезщетението следва да се приспаднат договорните, начислени лихви за същия период. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на ищцата договорна лихва за процесния период, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита й. По съображения, аналогични на гореизложените касационният състав преценява, като неоснователно, възражението на касатора за липсата на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на БНБ. Относно искането на БНБ,направено с касационната жалба, за присъждане в цялост на сторените пред първоинстанционния съд разноски, а в условия на евентуалност за присъждането им в увеличен размер, настоящият състав на Върховния административен съд преценява същото като неоснователно, споделяйки съображенията на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл.222, ал1. АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия