Решение № 9741 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2010 г.

Решение № 9741 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 19 от 1.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4/09 г. Окръжен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на д-р Пламен Нейчев Латев, общопрактикуващ лекар с фирма ЕТ "ИППМП д-р Пламен Латев" гр. Павликени против Заповед № РД-09-1466/23.08.2006 г., издадена от директора на РЗОК-В. Търново, с която му е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 1 080 лв. за допуснато нарушение по чл. 26, т. 1, т. 2 и т. 9 и чл. 112, ал. 1 от НРД 2006 г. и чл. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от Индивидуален договор № 04-0354/23.02.2006 г., както и за нарушение по чл. 171, ал. 1 и Указания за попълване на амбулаторен лист от НРД 2006 г. и чл. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от Индивидуален договор № 04-0354/23.02.2006 г. санкция "финансова неустойка" в размер на 90 лв. като неоснователна. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от ЕТ "ИППМП д-р Пламен Латев" гр. Павликени с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - директорът на РЗОК В-Търново, редовно призован, не се представлява, получена е писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. При постановяване на своето решение Окръжен съд гр. В Търново се е съобразил с указанията на ВАС в отменителното решение по тълкуване и прилагане на закона, които са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. С оглед възражението относно компетентността на лицето, подписало процесната заповед, по делото е представена и приета като доказателство заповед на директора на НЗОК № 835 от 7.08.06 г, с която към датата на издаване на оспорената заповед - 29.08.2006 г. е разрешено на директора на РЗОК - Велико Търново ползването на платен годишен отпуск. Оспорената заповед съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което съдът е приел, че тя е издадена от компетентен орган, с изложени фактически и правни основания за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от НРД 2006 г. директорът на РЗОК е компетентен да издава актове, с които да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в случай на констатирани по съответния законен ред нарушения от тяхна страна на разпоредбите на НРД и индивидуалния договор. Процесната заповед е издадена след спазване на законоустановения ред за извършване на проверка и отразяване в медицински протокол на констатираните нарушения на задълженията, поети от изпълнителя на медицинска помощ по НРД 2006 г. и по Индивидуален договор № 04-0354/23.02.2006 г. Установените по досиетата на 17 деца амбулаторни листи, на които липсва подпис на пациент, респ. родител, не могат да се възприемат като явна фактическа грешка, каквито са твърденията на касатора. Административният орган е приел, че за 5 деца, за които родителите в последствие са декларирали информираност, пропуските се санират и за тези случаи не е наложена санкция. Но за останалите случаи правилно и в съответствие с разпоредбите на закона на лечебното заведение е наложена санкция за нарушение изискванията по установяване изпълнението на задължението по указване на медицинска помощ в съответния вид и обем, съобразно договореното, което се удостоверява с подпис на пациента, приел услугата. При издаването на заповедта административният орган се е позовал в мотивите на същата на съставения при проверката медицински протокол № 51/23.08.2006 г., в който са отразените подробни констатации за установените нарушения при всеки един от пациентите, индивидуализиран с име, ЕГН, диагноза и пропуск при изпълнение на задълженията. Тези констатации не са оборени от медицинското заведение в хода на съдебното производство и при новото разглеждане на делото. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,