Решение № 5605 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2015 г.
ВАСII отделение18.05.2015 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1202 от 16 декември 2014 г., постановено по адм. д. № 934/2014 г. по описа на Административен съд София-област. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5605 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цанка Николова Чапкънска от гр. Ихтиман срещу решение № 1202 от 16 декември 2014 г., постановено по адм. д. № 934/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена заповед № 18-10501/25 юли 2014 г. на началника на Службата по геадезия, картография и кадастър (СГКК) Софийска област в обжалваната част и преписката е върната на административния орган за изпълнение съобразно указанията на съда. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвадствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Велика Димитрова Стоянова, чрез пълномощника си адв. Йорданова, намира за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - началника на СГКК Софийска област, Виолета Атанасова Даргова и Цветанка Атанасова Трифонова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Велика Димитрова Стоянова срещу заповед № 18-10501/25 юли 2014 г. на началника на СГКК Софийска област в частта й относно записването на нанесените в кадастралната карта нови обекти с идентификатори 61604.51.684, 61604.51.684.1 и 61604.51.684.2 само на Цанка Николова Чапкънска. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменил заповедта на началника на СГКК Софийска област в оспорената й част и я е върнал на административния орган с указания за изпълни правомощията си по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Решението е неправилно. Изводът на решаващия съд за допуснато от началника на СГКК Софийска област нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съставения акт за непълноти и грешки № 41/25 юли 2012 г. (погрешно посочено в решението 2014 г.) не е бил подписан от заявителя и заинтересуваните лица, което обстоятелство не е отразено в акта, е незаконосъобразен. Към датата на издаването на оспорената заповед е налице изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър, глава шеста, с което съществено и изменен реда и начините на отразяване на промените в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри. С изменението в закона отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта, когато тя съдържа непълноти и грешки. Следователно повдигането на спор за материално право чрез неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересувано лице вече не представлява основание да се откаже заявеното изменение. При новата уредба, по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА, изцяло е неприложима процедурата по чл. 62 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която в тази си част е в противоречие с предвижданията на закона. В тази връзка административният съд обосновано е приел, че при липсата на изрична разпоредба в закона относно висящите производства по изменение, каквото е настоящоно, следва да се прилага действащия към датата на издаването на крайния администранивен акт ред. Въпреки това обаче е приел, че неподписването на акта за непълноти и грешки представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е приел, че подписването му е задължителен елемент от процедурата по изменение на кадастралната карта, включително и при новата законова уредба. След влизане в сила на изменението на Закона за кадастъра и имотния регистър съставянето на акт за непълноти и грешки, респ. - подписването му от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици изобщо не е предвидено като част от процедулата по установяването на непълнотите и грешките, заявени пред началника на СГКК. В случая предмет на оспорване от страна на Велика Стоянова е единствено записването в кадастралния регистър на недвижимите имоти на носителя на правото на собственост върху посочените от нея поземлени имоти с идентификатори 61604.51.684, 61604.51.684.1 и 61604.51.684.2. Стоянова не е оспорила пред първоинстанционния съд създаването на нови обекти на кадастралната карта, съответстващи на УПИ IХ-440 и УПИ ХII-431, кв. 22 по регулационния план на с. Радуил, Софийска област, съобразно представените документи за собственост. При така определения предмет на оспорването, от значение за изхода на спора е обстоятелството кои лица и въз основа на какви данни за собственост са били записани в кадастралния регистър като собственици на поземлените имоти - предмет на оспорване в производството. Доказателства в тази насока не са събирани от административния съд, а без такива доказателства не е възможно установяването на действителните права на страните, в т. ч. и правото на оспорване. Посоченото обстоятелство представлява нарушение на съдопроизводствените правила, пир това от категорията на съществените, тъй като е възможно до доведе до друг правен резултат. Налице е и друго допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не са изложени и обсъдени релевантните по спора факти относно сочения от съда спор за материално право. С оглед горното оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съз за ново разглеждане от друг състав, който при постановяване на решението си ще следва да съобрази изложеното по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,