Решение № 6469 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2018 г.

Решение № 6469 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Кръстева против решение № 4243/21.06.2018 г., постановено по адм. д. № 11331/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Кръстева против заповед № ДК-10-ЮЗР-80/05.09.2017 г. на началника на РДНСК ЮЗР, с която е оставена в сила заповед № РОК17-РА51-18/14.07.2017 г. на главния архитект на район "Овча купел", Столична община, с която е постановен отказ по реда на чл. 146 ЗУТ за одобряване на инвестиционен проект за жилищна сграда. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 216, ал. 6 ЗУТ и в изискуемата форма, като са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати нарушения на материалния закон. Верни са мотивите на АССГ досежно дворищната регулация за процесния имот - не е приложена и са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ЗУТ. В следствие на това и съобразно § 8, ал. 1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, е прекратено. Не се спори, че не са проведени действия по § 8, ал. 2 ПР и че към настоящия момент регулационните граници на УПИ III-462, кв. 32 не са приведени по имотните граници на имот с идентификатор 68134.4141.2493, поради което правилно съдът е посочил, че процесното УПИ, по отношение на което се иска разрешаване на строителство, е в режим на съсобственост и за одобряване на инвестиционния проект и разрешаване на строителството е необходимо съгласието на другия съсобственик. Логично се налага извод, че липсата на такова съгласие води до неизпълнение на фактическия състав на чл. 144 ЗУТ за издаването на исканите строителни книжа. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно липсата на императивните предпоставки за одобряване на инвестиционния проект, а именно: необходимостта от премахване /узаконяване на съществуващия в имота незаконен строеж, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, което условие също не е било изпълнено от касаторката. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ДНСК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав