Решение № 14048 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2009 г.
ВАСII отделение23.11.2009 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решението от 29.04.2009 г. постановено по адм. д. № 716/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "в" състав. Осъжда Столична регионална дирекция за национален и строителен контрол да заплати на РПК "Младост" гр. София направените по делото за тази инстанции разноски в размер на 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение за положената защитата. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14048 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Столична регионална дирекция за национален и строителен контрол е обжалвал решението от 29.04.2009 г. постановено по адм. № 716/207 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "в" състав, с което е отменена заповед № ДК -23-001/04.01.2007 г. на началника на СРДНСК, издадена с правно основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 и т. 13 чл. 221, ал. 4, с която е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж " Метален павилион от два магазина за авточасти с навес и магазин за месо и риба", изграден в УПИ п. ХVIII - 75, кв. 94 по плана на гр. София, кв. "Горубляне" като незаконосъобразна. Ответникът РПК "Младост" - София чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъбразност на същото. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведения довод за незаконсъобразност във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото основание, мотивирайки този свой извод с нарушение на материалноправните и административнопроцесуални предпоставки при издаването й. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението по изслушаната 07.04.1987 г., заснет е бил в кадастралния план- отбелязан със сигнатура " МС". Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ в редакцията му след изменението ДВ, бр. 65/2003 г. - "строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма одобрени строителни книжа, но са допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване". Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че настоящия случай е такъв и не следва да попада в приложното поле на чл. 178, ал. 5 ЗУТ т. е. с налагане на забрана за ползване. Обосновано е прието, че както в заповедта, а така също и в констативния акт послужил като основание за издаването на акта не се съдържат съображения относно условията за търпимост на строежа, за да се провери подлежал ли е на въвеждане в експлоатация и по кой режим, поради което правилно е прието, че е издаден в нарушение на материалния и процесуален закон. А липсата на съображения на органа от фактическа и правна страна в случая относно приложимостта на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и налагане на забраната за ползване е нарушение на административнопроцесуалните предпоставки водещи само на това основание до незаконосъобразност на оспорения акт. Мотивите на административния орган не могат да бъдат замествани от тези на съда, както правилно е прието. При така възприетата фактическа обстановка изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт са правилни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е постановено в отсъствие на твърдяното отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да остане в сила. Оплакването за прекомерност на присъдените разноски е неоснователно. Същите са присъдени с оглед чл. 36 от ЗА, както и § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения - присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на на възнагражденията посочени в наредбата. Следва при този изход на процеса СРДНСК да заплати направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 400.00 лв., представляващи- адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.