Решение № 11589 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2015 г.

Решение № 11589 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган при Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) - С. против решение № 88 от 19.05.2015 г. от Административен съд С., с което е отменено задържането под стража за срок от 24 часа на А. Я. К., за което е издадена заповед за задържане на лице № 689А от 20.12.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Корков бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - А. Я. К., чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореното пред него задържане за срок от 24 часа на лицето А. К., за което е издадена заповед за задържане на лице № 689А от 20.12.2014 г. от касационния жалбоподател, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 ППЗМВР (поправено в екземпляра, предоставен от административния орган на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР) лицето е задържано за срок от 24 часа след надлежно предупреждение, че с действията си описани в докладна записка рег. № 3139/20.12.2014 г. съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба е извършено в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Същото е постановено след изясняване на релевантните за спора факти, като въз основа на цялостния им анализ обосновано и законосъобразно е прието, че в случая не е установено извършването на действия или бездействия от страна на А. К., с които въпреки надлежното предупреждение съзнателно да е попречил на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба. Такива не са посочени конкретно и в заповедта. От съдържанието на докладната записка, съставена по случая от издателя на заповедта се установява, че същият излага твърдения, че ответникът отказва да изпълни разпореждания, изразяващи се в това да се отдръпне от полицейските служители, което е наложило да му бъдат поставени белезници. Същевременно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства тези твърдения не са установени, при което правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са били налице фактическите основания за издаване на заповедта. Обоснован и законосъобразен е и изводът, че при налагане на принудителната административна мярка е нарушено правото на защита на задържаното лице, доколкото то не е запознато със съдържанието на докладната записка, в която според административния орган са изложени фактическите основания за налагането й и същите не са посочени в заповедта, нито има данни да са съобщени на лицето. Доколкото и в самата докладна записка не са посочени ясно и конкретно действията или бездействията на А. К., които органът приема, като пречка да изпълни служебните си задължения правилен е и изводът в обжалваното решение, че в случая акта за налагане на принудителна административна мярка е постановен при липсата на фактическите основания, посочени в него. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК и при липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение РУ при ОДМВР С. следва да бъде осъдено да заплати на А. Я. К. деловодни разноски в размер на 1056 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение