Решение № 12077 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2019 г.

Решение № 12077 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от И. Котев, Я. Боянова, Т. Калчева чрез процесуалният им представител адв. К. Костадинов срещу Решение № 1707/26.09.2019 г. постановено по адм. д. № 626/2018 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че оспореното удостоверение замества акта за въвежда в експлоатация на строежа и е определил компетентността на административния орган. Прави се и възражение за липса на правен интерес на жалбоподателката С. Пилибосян. Иска се отмяна на съдебното решение, след което съдът да прекрати производството по делото като образувано по недопустима жалба и алтернативно да отхвърли жалбата като неоснователна. В с. з. касационните жалбоподатели редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ответниците редовно призовани не се явяват и не се представляват. От ответницата С. Пилибосян е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло основателността на касационната жалба. В с. з. чрез процесулния си представител ответната страна поддържа писмения отговор и претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно и срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е обявил за нищожно издаденото от Гл. архитект на Район "Одесос", Община Варна Удостоверение № 0-1/20.01.2016 г. по § 6 от ПЗР на Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредба № 2/2003 г./ на МРРБ и изпратил преписката по компетентност на Началника на РДНСК-Североизточен район. За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че жалбоподателката С. Пилибосян има правен интерес, както и че материално компетентни по прилагането на § 6 от Наредба № 2/2003 г. за процесния строеж са органите на ДНСК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните по делото доказателства всички правнозначими факти и е извел верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Правилни са изводите на съда за процесуалната допустимост на жалбата. С влязло в сила Определение № 6284/15.05.2018 г. постановено по адм. д. № 4822/2018 г. по описа на Върховния административен съд е прието, че оспореното Удостоверение на Гл. архитект на Район "Одесос" Община Варна подлежи на съдебен контрол, както и че за жалбоподателката С. Пилибосян, като един от възложителите на строежа за който е издаден процесния административен акт, а именно ап. 7 на четвърти етаж на вход А от жилищната сграда е налице правен интерес от обжалването. Правилен и в съответствие със закона е извода на административния съд относно материалната компетентност на органа издал оспореното удостоверение. Дали определен строеж подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на Наредба № 2/2003 г. или не подлежи следва да се удостовери от органа, който е компетентен да го въведе в експлоатация. Това зависи от категорията на строежа, като за строежи от първа до трета категория това е Началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице- чл. 17 от Наредба № 2/2003 г. и чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. В случая по делото безспорно е установено, че заявения строеж е от трета категория, поради което удостоверяване на наличието на предпоставките на § 6 ПЗР на Наредба № 2/2003 г. е от компетентността на Началника на ДНСК, независимо че не е изрично посочено в разпоредбата. Това е така защото само органът който е компетентен да въведе един строеж в експлоатация, може да удостовери че същия не подлежи на въвеждане в експлоатация по определения законов ред. В случая оспореното удостоверение и издадено от Гл. архитект на Район"Одесос" Община Варна, поради което правилно административния съд е прогласил същото за нищожно. Съдебната практика и теория споделят виждането, че нарушаването на правилата за компетентност имат за правна последица издаването на нищожен административен акт. С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва в полза на ответника С. Пилибосян, при липса на направено възражение за прекомерност да се присъди сумата 1000 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение