Решение № 11658 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Х. С., гражданин на Сирия, чрез адвокат В. Янкова, против Решение 15663/09.05.2025 г., постановено по адм. дело 2448/2025 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1909/25.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, както и всички факти от бежанската история на жалбоподателя. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и представя писмени доказателства. Моли касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Х. С., гражданин на Сирия, срещу Решение 1909 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е спорно по делото, че Б. Х. С., гражданин на Сирия, роден на [дата]., е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. 2155/05.08.2024 г. по регистъра на РПЦ [населено място] до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС). Личните данни на жалбоподателя са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не са представени оригинали на документи, които да удостоверяват неговата самоличност. От фактическа страна е установено, че на 18.10.2024 г. с Б. Х. С. е проведено интервю. Сирийският гражданин заявява, че няма роднини в България. В Германия има брат и братовчеди. Семейството му живее в Ливан. Б. Х. С. заявява, че е напуснал Сирия през 2014 г. и нелегално е преминал на територията на Ливан със семейството си. В Ливан чужденецът е живял за период от девет години, под наем. При престоя си на ливанска територия чуждият гражданин разказва, че е учил и е работил като доставчик в месарница, като е получавал заплащане от 20 долара на седмица. Посочва, че е пребивавал в Ливан посредством документ, издаден от ВКБООН. Сирийският гражданин е напуснал Ливан на 25.06.2024 г. и с такси е преминал в Сирия, откъдето на 14.07.2024 г. е преминал нелегално за Турция. В Турция е останал три дни, след което е преминал нелегално на българска територия. При преминаване през гориста местност се е подхлъзнал и е счупил крака си, пристигнали са полиция и бърза помощ и е бил откаран в болница, след което е бил в гипс за период от 57 дни. Чужденецът посочва, че решението да напусне Сирия е било взето от баща му, а решението да напусне Ливан, от цялото семейство. Посочва, че е с етнически произход - [заличен текст] и е [заличен текст] по религия. Изрично посочва, че не е имал проблеми в Сирия или в друга държава във връзка с етноса и религията му. Въпреки това посочва за наличието на генерални проблеми между етносите, като посочва, че след смъртта на негов чичо, се преместили в [населено място] обл. Халеб, където са живели две години, след което са започнали събитията в Сирия и семейството е заминало за Ливан. Допълва, че къщата в селото е била разрушена. Б. Х. С. пояснява, че селото му е бил под контрола на редовната армия, като понастоящем е обезлюдено и разрушено. Сирийският гражданин заявява, че не е женен и няма деца. Учил до девети клас. В страната си по произход не е работил. Гражданинът на Сирия посочва, че не е бил член на политически партии или организации, Посочва, че подлежи на военна служба в редовната армия, като има издадена военна книжка. Не посочва да е получавал призовки или повиквателни и не заявява да е бил търсен за военна служба. Не е имал проблеми с властите в страната му по произход. Мотивира молбата си за закрила с причини от личен и икономически характер, като посочва и общото положение и войната в Сирия, както и проблеми в Ливан. Сирийският гражданин разказва, че след началото на събитията, домът им в селото в Сирия е бил взривен при бомбардировка от страна на редовната армия, той и семейството са останали бездомни и са живели на палатки. Семейството е продало земя и след три месеца е заминало в Ливан. Във връзка с причините за напускането на Ливан, посочва, че на пет километра от квартала, в който живеят близките му, се водят военни действия. Допълва, че преди сблъсъците, спрямо сирийците е имало дискриминация, както и че в страната е налице икономическа криза. Основната причина да не желае да се завърне в Сирия е това, че подлежи на военна служба, а той не желае да се сражава, да използва оръжие и да убива хора, от което се и опасява при завръщане в страната. Не е получавал лични заплахи в Сирия, не е членувал в политически партии и организации, не е арестуван, съден или осъждан. При така установеното съдът е приел, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Прието е от административния орган, че С. не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, спрямо него не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че видно от изложената бежанска история не е налице спрямо чуждия гражданин преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част, тъй като не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел оспореното решение на Председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и правилно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на Б. Х. С.. Видно от бежанската история на търсещия закрила Б. Х. С. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Правилно АССГ приел, че така изложената бежанска история на Б. Х. С. както и изразеното опасение и нежелание на С. да бъде мобилизиран, както и наличието на мнение против войната в Сирия, се приема като недостатъчно основание, за да обоснове преследване и не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на Б. Х. С.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приобщените в хода на административното производство справки не може да се направи извод, че насилието в Сирия е безогледно и изключително. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При тези съображения решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение