Решение № 13979 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, подадена чрез гл. юрк. Шулева, срещу решение 5934 от 10.06.2024 г., постановено по адм. дело 1039/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която по жалба на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД - Варна, е отменено Решение на директора на ТД Митница Варна с peг. 32-142685 от 12.04.2023 г. към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г., в частта, с която: основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК: не е приета митническата стойност на декларираните стоки с 13, 14, 19 и 30 по митническата декларация (МД) от MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г.; определена е нова митническа стойност на внасяните от ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД стоки: ст. 13 15 347.02 лв., ст. 14 3 973.64 лв., ст. 19 8 265.40 лв. и ст. 30 31 744.44 лв.; е разпоредено извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока 13, 14, 19 и 30 в клетки - 6/15; 8/6 и 4/16; е разпоредено извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока 13, 14 в клетка - 6/14; взети са под отчет начислените с решението държавни вземания; установени са суми в размер на: мито 0.00 лв.; ДДС 19 553.33 лв., от които в размер на 10 697.11 лв. са заплатени на 06.12.2021 г., а за доплащане е установен дължим ДДС в размер на 8 856.22 лв., ведно с лихвата за забава; за дата на възникване на задължението на основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена 06.12.2021 г. - датата на митническата декларация; за длъжник на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определен ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД и Агенция - Митници е осъдена да заплати на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД - Варна, разноски по делото в размер на на 2 090 лв. Касаторът поддържа, че съдебният акт, в обжалваната част, е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че новите митнически стойности на стоки с 13, 14, 19 и 30 от процесната митническа декларация (МД) правилно са определени на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Счита за неправилен изводът на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447, вр. с чл 74, § 3 от МК, довело до неприемане на декларираната митническа стойност от дружеството и определянето на нова, както и определянето на нов код по ТАРИК за стоки 13 и 14 по МД. Изготвени са пет митнически лабораторни експертизи (МЛЕ) и становище по тях, от които се установява правилният тарифен код на стоките. След анализ на митническите стойности на стоки със същите тарифни кодове - 5407520000, 5513410000, 600623000 и 6006320000, с произход Турция, в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА, за периода 06.12.2020 г. до 06.12.2021 г., митническите органи са констатирали, че декларираната стойност на стоките са в обхват, при който най-ниските стойности са по-високи от декларираните по митническата декларация; по отношение на код по КН 52095200 е констатирано, че няма регистрирани записи в изследвания период. Поради обстоятелството, че съмненията на митническите органи не са отпаднали след представените от декларатора допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тях сума правилно е прието, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническите органи са извършили анализ на митническата стойност на стоките с код по КН 60062300, 54075200, 55134100, 25095200 и 60063200, с произход Турция, в СОМЕХТ база данни на Евростат, за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. В съдебното производство по делото са представени от ТД Митница Варна справка от МИСЗА за периода 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г., с информация относно стоки, декларирани с код по ТАРИК 6006230000 за стока 13, както и за код по ТАРИК 6006900000, посочен от вносителя за процесната стока; код по ТАРИК 5407520000 за стока 14, както и за код по ТАРИК 60053700, посочен от вносителя за процесната стока; код по ТАРИК 5513410000 за стока 19, както и за код по ТАРИК 55144300, посочен от вносителя за процесната стока; код по ТАРИК 6006320000 за стока 30, както и за код по ТАРИК 5208599099, посочен от вносителя за процесната стока. Представени са и МД използвани за база, ведно с придружаващите документи. Счита, че решението на административния съд се явявало неправилно в частта на определеният код по ТАРИК за стоки 13 и 14. Касаторът твърди, че по делото не е извършвана съдебно-химическа експертиза на процесните стоки по МД, а съдът не разполага със специални знания в тази област. Според касатора митническите органи правилно са определили различна от декларираната митническа стойност на стоки 13,14,19 и 30, чрез позоваването на декларации за внос на стоки от трети лица. В административния акт е посочено, че за целите на проверката на митническата стойност на внасяните стоки, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Твърди, че митническият орган е обосновал приложението на чл. 140, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесиите стоки и е определил нова такава, по МД на трети лица, директорът на ТД Митница Варна е постановил правилен и законосъобразен административен акт. На следващо място касаторът твърди, че остава неясно защо след като съдът, е отхвърлил частично жалбата на дружеството не е присъдил разноски в полза на Агенция Митници за юрисконсултско възнаграждение, след като е направено такова изявление от процесуалния представител на административния орган. Иска оспоренната част на решението да бъде отменена, като вместо нея бъде постановено ново решение, с което бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу административния акт, в посочената част. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД, в депозиран писмен отговор, чрез адв. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението е правилно в обжалваната му част, тъй като митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения, както и не са спазили условията на избрания от тях способ за определяне на новата митническа стойност. Позовава се на конкретно посочена практика на Върховния административен съд по идентични спорове. Претендира разноски по делото. В писмения отговор по касационната жалба е посочено, че като приложения се прилагат договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателство за плащането й, но такива не са представени. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на касационния спор е първоинстанционното решение, в частта, с която е отменено Решение на директора на ТД Митница Варна с peг. 32-142685 от 12.04.2023 г. към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г., в частта, с която: на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 19, ал. 7 ЗМ, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК: не е приета митническата стойност на декларираните стоки с 13, 14, 19 и 30 по митническата декларация от MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г.; определена е нова митническа стойност на внасяните от ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД стоки: ст. 13 15 347.02 лв., ст. 14 3 973.64 лв., ст. 19 8 265.40 лв. и ст. 30 31 744.44 лв.; е разпоредено извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока 13, 14, 19 и 30 в клетки - 6/15; 8/6 и 4/16; е разпоредено извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока 13, 14 в клетка - 6/14; взети са под отчет начислените с решението държавни вземания; установени са суми в размер на: мито 0.00 лв.; ДДС 19 553.33 лв., от които в размер на 10 697.11 лв. са заплатени на 06.12.2021 г., а за доплащане е установен дължим ДДС в размер на 8 856.22 лв., ведно с лихвата за забава; за дата на възникване на задължението на основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена 06.12.2021 г. - датата на митническата декларация; за длъжник на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определен ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД и Агенция - Митници е осъдена да заплати на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД - Варна, разноски по делото в размер на на 2 090 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото е установено, че на 06.12.2021 г. ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД е декларирало режим на допускане за свободно обращение 37 стоки, 621 колета, 15400 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие за доставка СРТ-Варна. Към митническата декларация са приложени: Фактура EGK2021000000263 от 02.12.2021 г., сертификат A.TR С1913723, сертификат за непреференциалнен произход U0326975, международна товарителница CMR от 02.12.2021 г., износна митническа декларация 21341300ЕХ968356, Т1 21TR34130003236850/17.12.2021 г., платежни документи за внесени държавни вземания. От съдържанието на Протокол 21BG9999M055153 от 06.12.2021 г. се констатира извършена проверка на декларираните стоки, като от стоки 13, 14, 19, 30 са взети проби за определяне на тарифното класиране и митническа стойност. За нуждите на допълнителна проверка по MRN 21BG002002062066R6, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с Писмо 32-394853/07.12.2021 г. от ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. С Писмо 32-399582/09.12.2021 г., в определения от митническите органи 7-дневен срок, ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД е представило допълнителни документи. Поради естеството на мострите (различни видове тъкани), липсата на анализни и продуктови сертификати и маркировка по тях за състав, митническите органи са изпратили взетите от стоките мостри в ЦМЛ за лабораторен анализ и изготвяне на становище за тарифно класиране от Дирекция МДМ. Изготвени са 5 бр. митнически лабораторни експертизи и становище по тях. След анализ на митническите стойности на стоки със същите тарифни кодове - 5407520000, 5513410000, 600623000 и 6006320000, с произход Турция, в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА, за периода 06.12.2020 г. до 06.12.2021 г., митническите органи са констатирали, че декларираната стойност на стоките са в обхват, при който най-ниските стойности са по-високи от декларираните по митническата декларация; по отношение на код по КН 52095200 е констатирано, че няма регистрирани записи в изследвания период. С писмо от 06.06.2022 г. от Дирекция МРР в ЦМУ са предоставили отговор от Генерална дирекция за международни споразумения и Европейския съюз на Република Турция, към който е приложена в табличен вид справка за данните на изнесените стоки по процесния внос и процесната фактура. Митническите органи са приели, че постъпилият отговор от турската митническа администрация не води до обуславяне на извода, че декларираната митническа стойност на стоки с 13, 14, 19 и 30 е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Поради обстоятелството, че съмненията на митническите органи не са отпаднали след представените от декларатора допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тях сума и отговора на турската митническа администрация, е прието, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническите органи са извършили анализ на митническата стойност на стоките с код по КН 60062300, 54075200, 55134100, 25095200 и 60063200, с произход Турция, в СОМЕХТ база данни на Евростат, за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. В съответствие с разпоредба на чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД е уведомено с Писмо 32- 272827/16.08.2022 г. (л. 8 от адм. преписка) и писмо 32-416010.01.12.2022 г. (л. 13 от адм. преписка) относно мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Във връзка с последователното прилагане на регламентираните методи за определяне на митническата стойност, митническият орган е извършил изследване и е установил, че вторичните методи - чл. 74, § 2, от буква а до буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 са неприложими. Митническата стойност е определена, съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съобразно Решение на Съда на ЕС по дело 599/2020. При извършен анализ на националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение на сходни стоки за по-голям период от 06.12.2020 г. - 06.12.2021 г., административният орган е намерил резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са по-високи от гореописаните стоки, а именно в размер на: за стока 13 с код по ТАРИК 6006230000 - база за сравнение е МД 21BG003009099176R5/20.01.2021 г. - памучни трикотажни платове от прежди с различни цветове - 307,23 кг. 8.81 лв./кг.; за стока 14 с код по ТАРИК 5407520000 - база за сравнение е МД 21 BG005808050747R6/29.01.2021 г. - обагрени платове от 100% текстуриран полиестер - 1435,40 метра, 823 кг. 8.21 лв./кг.; за стока 19 с код по ТАРИК 5513410000 - база за сравнение е МД 21BG004306007907R8/20.07.2021 г. - тъкани от полиестерни щапелни влакна - 370 метра, 77 кг. 22.10 лв./кг.; за стока 30 с код по ТАРИК 6006320000 - база за сравнение е МД 20ВG005704009518R0/23.12.2020 г. - трикотажен плат обагрен със съдържание 50 % памук и 50 % полиестер - 10986 кг. -7.02 лв./кг. Във връзка с установените факти от директора на ТД Митница - Варна към Агенция Митници е издадено процесното Решение с peг. 32-142685 от 12.04.2023 г. към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. В хода на производството пред административния съд е прието заключение по ССЕ, според което в счетоводството на дружеството е отразено пълно погасяване на левовата равностойност на процесната фактура. Установено е, че е налице съответствие между стойността на фактурата и декларираната стойност в процесната МД. Констатирало е, че по приложената фактура няма други подлежащи на плащане суми, извън тези посочени за конкретните стоки. Посочено е, че плащането е извършено по банков път и има пълно съответствие между представените документи и доставените на дружеството стоки по вид, количество, единична цена и обща стойност. За да отмени административния акт в процесната част, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение в тази част е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. По отношение на стока 13, съдът е съобразил данните по вносната декларация, МЛЕ 16_01.02.2022/18.03.2022 и становище peг. 32-94887/22.03.2022 г. и е приел, че стоката е декларирана като трикотажни обагрени платове от памук с тарифен номер 60052200. Митническият орган е класирал стоката в позиция 60062300, която се отнася до 6006 Други трикотажни платове, 600623 от прежди с различни цветове. Въз основа на митническата експертиза е направен извод, че тъй като са установени прежди от различни цветове следва стоката да бъде класирана по код 600523 основно - плетени платове от прежди с различни цветове. По отношение на стока 14 съдът е съобразил данните по вносната декларация, МЛЕ 17_01.02.2022/18.03.2022 и становище peг. 32-94887/22.03.2022 г. и е посочил, че стоката е декларирана като трикотажни обагрени платове от синтетични влакна, тарифен номер 60053700. Този тарифен код включва основно - плетени платове (включително тези, получени чрез машина за галониране), различни от тези от 6001 до 6004. След код 600524 е посочено, че следващите са относими към синтетични влакна, а за 600537 е посочено - други обагрени. Посоченият от митническият орган код по 54075200 на КН се отнася за 5407 Тъкани от прежди от синтетични нишки, включително тъканите, получени от продуктите от 5404, код 54075200 на КН за Други тъкани , съдържащи тегловно най-малко 85% или повече текстурирани нишки от полиестер. В МЛЕ липсват данни за процентното съотношение тегловно на текстурираните нишки от полиестер. При липсата на такива данни съдът е посочил, че не може да бъде направен извод за наличието на специфичното изискване по отношение на класирането в код 54075200 на КН, посочен от митническия орган представляващо съдържание на плата тегловно най-малко 85% или повече текстурирани нишки от полиестер. Направен е извод, че при липсата на данни за този квалифициращ признак по отношение на тарифното класиране, правилен се явява декларирания от дружеството - код 60053700 по КН. Предвид горното първоинстанционният съд е приел, че решението е неправилно в частта на определеният код по ТАРИК за стоки 13 и 14. Съдът е направил извод, че митническият орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, нито е извършил задълбочен анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичния метод по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Според съда в митническото решение няма мотиви относно избора на митническия орган на точно тези декларации на други вносители за обосноваване на новата митническа стойност на стоките. Направен е извод, че от съдържанието на решението не става ясно защо точно тези вносни декларации са послужили за определянето на новата митническа стойност на стоките, а само са посочени номерата на декларациите на другите вносители. Съдът е приел, че тъй като съмненията на митническия орган за неправилно декларираната от дружеството митническа стойност на процесиите стоки с 13, 14, 19 и 30 по МД не са доказани, отпада необходимостта за използване, на който и да е вторичен метод за определяне на нова митническа стойност на стоки, регламентирани в МК, което е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са допълнителни мотиви, че дори да се приеме, че съмненията на органа са основателни по смисъла на чл. 74, § 1 от МК, митническият орган в оспореното решение е посочил, че са изчерпани всички вторични методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от 952/2013 година. Тези мотиви са в противоречие с констатациите изложени в решението, от които става ясно, че при извършения анализ са открити сходни стоки от други вносители (л. 5 от административния акт Сравнени, средностатистическите стойности на сходни стоки за България и за ЕС се установи, че те са съизмерими, а декларираните договорни стойности на внасяните издалия за 1кг. за стоки 13, 14, 19 и 30 са необичайно ниски в сравнение с тях и л. 5 гръб След направения анализ в национална база данни са оформени, митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки за по-голям период от 06.12.2020 г. до 06.12.2021 г. са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са декларирали със стойности по-високи от гореописаните стоки), но последните, нито са посочени в конкретика в оспореното решение, нито в мотивите е направен анализ с описание на конкретни данни на сходните стоки по вносител, стока и стойност на стоката и липсва яснота защо митническите органи са приели декларираната митническа стойност на процесиите стоки за необичайно ниска. Констатираното противоречие в мотивите на оспорения административен акт влече на извод, че от съдържанието му не стават ясни фактите довели органа до съмнението относно митническата стойност на стоките. Съдът е обсъдил представените по делото извадки от митническата информационна система МИСЗА за периода от 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г. (л. 40 -120 от делото) и е приел, че не са налице данни, които да дадат възможност за определяне на новата митническа стойност, поради невъзможност за извеждане на извод за сходство или идентичност на стоките по състав и качество. Съдът е посочил, че към тези справки не са представени митнически експертизи, от които да се констатира съставът и качеството на стоките по вносовете, описани в извадките от митническата информационна система МИСЗА за периода от 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г., сертификати от производителя с посочената информация или други данни, за да се прецени доколко стоките описани в МИСЗА за периода от 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г. са сходни или идентични с вносните. Според първоинстанционния съд, дори да е била налице възможност митническата стойност на процесните стоки да се определи по някой от вторичните методи, посочени в § 2 на чл. 74 от МК, то митническият орган не е събрал относимите доказателства, а в хода на съдебното производство не е посочил наличието на такива. Направен е извод, че липсата на конкретни мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. и противоречието на направения анализ на вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74, § 2 от Регламент 952/2013 г. с останалите мотиви изложени в митническото решение е пречка за преминаване към възможността за определяне на митническата стойност разписана в чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. С оглед на изложеното съдът е приел, че митническият орган не обосновал приложението на чл. 140, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. Поради изложеното, първоинстанционният съд е приел, че митническото решение е незаконосъобразно в горепосочените части и го е отменил. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил фактите и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определил спорните по делото въпроси, а именно налице ли са основания за промяна на тарифния код на стоки 13 и 14 и налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 за стоки с 13, 14, 19 и 30. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в посочената част. Първият спорен въпрос пред административния съд е било тарифното класиране на процесните стоки 13 и 14. В тази част първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав, поради което не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК, настоящият състав препраща към тях. Настоящият състав следва да допълни, че ниското убеждаващо въздействие на МЛА следва от използването като обект на изследване на вещи, за които не е сигурно да са тъждествени с предоставените мостри от внесените стоки. При вземането на пробите не е осигурена проследимост при опаковането и етикетирането и не са идентифицирани точно и еднозначно взетите проби от стоките и не ставало ясно за коя стока е конкретното изпитване. Правилата на доказателствената тежест задължават съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните факти. В случая без да са съществуват характеристиките на стоките, които са основание за промяна на декларираното от титуляря на режима тарифно класиране, разпоредената с решението на митническия орган правна промяна е неправомерна. Настоящият състав намира, че решението е правилно и по отношение на втория спорен въпрос. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесните стоки. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. а или б МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, като в хода на развилото се административно производство дружеството е представило всички документи с които разполага, в т.ч. договор, банково извлечение от сметката на дружеството, както и платежно нареждане за платената сума и др., с които документи е безспорно доказана декларираната митническа стойност. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице в приетото от страните заключение по ССЕ, видно от което е налице плащане по банков на посочената във фактурата сума и платената сума отговаря на декларираната. Извършеното сравнение в база данни не е достатъчно, за да се обосноват основателните му съмнения. В тази връзка следва да се посочи, че липсват мотиви в решението на административния орган, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав, след като по делото се установява, че е налице съществено различие в съдържанието на ползваните за сравнение стоки. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССЕ е установено, че е налице пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Пред административния съд не е искано допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което настоящият състав не може да се произнася по възраженията на касатора, във връзка с неприсъждането на разноски на митническия орган, във връзка с частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД против Решение с peг. 32-142685 от 12.04.2023 г. към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. С оглед изхода на спора, административният съд правилно е присъдил разноски по делото на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД Варна, в размер на на 2 090 лв. По така изложените съображения решението на административния съд, в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора на ответника не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за направени разноски за касационна инстанция от дружеството. В представения писмен отговор по касационната жалба е посочено, че като приложения се прилагат договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателство за плащането й, но такива не са налични по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,