Решение № 13111 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2012 г.

Решение № 13111 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на "ИНТЕР АГРО" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Иван Вазов" № 1, подадено чрез процесуалния му представител адв. Мандиков, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7/03.01.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 10046/2010 г., с което е оставено в сила решение № 223 от 03.06.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 399/2009 г. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно решение № 101 от 21.06.2012 г. на Районен съд - Горна Оряховица, постановено по гр. д. № 166/2011 г., установяващо, че имотът, който се изземва по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, не е държавна, а частна собственост. Освен самото съдебно решение към искането е представен и договор за наем от 01.12.2011 г. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът по искането - областен управител на област Велико Търново оспорва същото по съображения, изложени в писмено становище. Заинт. страна - Национална компания "Железопътна инфраструктура" със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Мария Луиза" № 110 оспорва искането чрез процесуалния си представител юрк. Николова по съображения, изложени в писмено становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на искането следното: Искането, по което е образувано настоящото производство, е подадено на 27.07.2012 г. от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. Доколкото в касационната жалба, подадена срещу решението на АС - Велико Търново, касаторът е твърдял, че спорният павилион е бил продаден чрез търг със съответното право на строеж преди влизане в сила на ЗДС и не е държавна собственост, то следва да се приеме, че в искането за отмяна има позоваване на обстоятелство, което е съществувало към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но по отношение на които се твърди, че са установени с решението на Горнооряховския районен съд от 21.06.2012 г., т. е. това доказателство не е можело да бъде приобщено към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната до момента, в който най-късно е можела да стори това - моментът на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество и безспорно непълнотата на доказателствения материал по делото не се дължи на нейното виновно поведение. Искането е подадено в рамките на тримесечния срок от узнаване на решението по чл. 240, ал. 2 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, поради следните съображения: С решение № 223 от 03.06.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 399/2009 г., е отхвърлена жалбата на "ИНТЕР АГРО" ООД срещу заповед № СА-01-14-1 от 13.05.2009 г. на областния управител на област Велико Търново, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е наредено да се изземе от дружеството недвижим имот публична държавна собственост, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. "Цар Освободител" № 106, описан в АДС № 2401/20.08.92 г., представляващ площ 5.27 кв. м в чакалнята на гара Г. Оряховица пътническа. Прието е, че наемното правоотношение, считано от 01.09.08 г., е прекратено. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че върху процесния терен - публична собственост е изграден павилион, чрез ползването на който е установено държането на самия терен. С оглед предмета на наемния договор, предоставянето на терена е било именно с цел поставянето на павилион за осъществяването на търговска дейност като не е установено дали този обект е собственост на жалбоподателя. Констатациите на вещото лице относно характера на обекта като непреместваемо съоръжение по смисъла на чл. 57 от ЗУТ не обуславят извод за наличие на основание дружеството да държи терена. В потвърдителното решение на Върховният административен съд, трето отделение отново е обсъден въпросът за това, че павилионът, разположен върху процесния обект, не е преместваем обект, а масивна постройка и е направен извод, че този въпрос е без правно значение за законосъобразността на заповедта. С решение № 101 от 21.06.2012 г. на Районен съд - Горна Оряховица, постановено по гр. д. № 166/2011 г., е отхвърлен положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от "ИНТЕР АГРО" ЕООД против ДП НК "Железопътна инфраструктура" за приемане за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ търговски обект павилион с масивна железопътна конструкция, построен върху 5.00 кв. м в чакалнята на гара Г. Оряховица пътническа. В мотивите на решението е прието, че процесният обект, сочен от страните като павилион, представлява самостоятелен такъв като реална част от сградата и е бил притежаван от "Българска книга" ЕООД - гр. Велико Търново. По реда на ЗППДОбП след извършване на търг е продаден на "КОНТАКТ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ" ЕООД - гр. Велико Търново. Договорът между "КОНТАКТ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ" ЕООД и ищеца от 18.08.05 г. за прехвърляне правото на собственост върху същата недвижима вещ обаче е сключен в обикновена писмена форма, а не в изискуемата съгласно чл. 18 от ЗЗД специална форма - нотариален акт, поради което е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и не може да породи целените правни последици. С оглед на приетото за установено с решението на Горнооряховския съд, "ИНТЕР АГРО" ЕООД не притежава право на собственост върху павилиона и следователно не се доказва, че това дружество го владее на валидно правно основание. Правото на собственост се притежава от друго дружество - "КОНТАКТ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ" ЕООД с ново наименование "МОРСКИ КОН" ЕООД и ново седалище и адрес на управление - гр. Варна, ул. "Капитан Първи ранг Георги Купов" № 1, представлявано от управителя Шербан Флореа, гражданин на Република Румъния, съгласно решение от 27.03.07 г. по ф. д. № 1331/94 г. на Великотърновския окръжен съд. Това обстоятелство обаче не е от съществено значение за делото и не би могло да доведе до различно разрешаване на спора, тъй като "МОРСКИ КОН" ЕООД не е адресат на оспорената заповед за изземване. Следователно, не е налице една от основните предпоставки на чл. 239, т. 1 от АПК за уважаване на искането за отмяна. Що се отнася до представения договор за наем от 01.12.2011 г., сключен между "МОРСКИ КОН" ЕООД и "ИНТЕР АГРО" ЕООД, за отдаване под наем на помещението, същият установява обстоятелство, което не е съществувало към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество /касационната/, а след това и не представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Поради изложеното, искането за отмяна като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия