Решение № 7190 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2015 г.

Решение № 7190 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Леонард Димитров Сапунджиев, гр. Силистра, против решение № 1/02.02.2015 г., постановено по адм. д. № 406/2014 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С Решение № 8899 от 26.06.2014 г. по адм. д. № 5291/2014 г. на ВАС е отменено Решение № 57/12.10.2010 г. по адм. д. № 47/2010 г. на АС Силистра и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. След връщане на делото в АС Силистра, то е образувано под № 100/2014 г. по описа на този съд и след направен отвод на съдията-докладчик и липсата на обективна възможност делото да бъде възложено на друг съдия от АС Силистра, същото е изпратено за разглеждане в АС Русе, съгласно Определение № 13112/04.11.2014 г. по адм. д. № 13494/2014 г. по описа на ВАС. В АС Русе делото е образувано под № 406/2014 г. Предмет на делото пред АС Русе и предвид дадените от касационната инстанция указания е преценката на законосъобразността на оспорената Заповед № РД-18-10/22.02.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК - София и установяване разпоредените с нея правни последици кореспондират ли на правното и фактическите основания, послужили за издаването й. Изрично в акта административният орган се е позовал на влезлите в сила: решение № 22/16.03.2009 г. по адм. д. № 86/2008 г. на АС Силистра и решение № 115/23.12.2009 г. по по адм. д. № 170/2009 г. на АС Силистра. Това е наложило съпоставка на установеното правно положение с визираните съдебни актове и диспозитива на оспорения ИАА и обосноваване на изводи относно съответствието между тях. Обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилни са изводите на решаващия съд за нищожност на обжалваната заповед на ИД на АГКК предвид констатираното противоречие с посочените две съдебни решения, послужили като фактическо основание за издаването на заповедта. Налице е хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. АС Русе е изложил подробни и обосновани мотиви, които настоящият съд изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящия съдебен акт. Доводите от касационната жалба са неоснователни и не касаят съществото на обжалвания съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав