Решение № 4431 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2012 г.

ВАСV отделение29.03.2013 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 929/21.02.2012 г., постановено по адм. дело № 8351/2011 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Иван Любомиров Желев да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4431 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Иван Любомиров Желев, гр. Стара Загора, срещу решение № 929 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 8351/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-7375 от 26.08.2011 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на полицай - надзирател в ЗО "Гълъбово" към затвора гр. Стара Загора, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че производството е възложено на лице, което е пряко заинтересовано от изхода на разследването, с което е нарушена разпоредбата на чл. 239, ал. 3, пр. 1 от ППЗМВР. Твърди се, че обобщената справка не е подписана от всички членове на дисциплинарно разследващия орган в нарушение на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. В касационната жалба е посочено, че съдът е кредитирал обясненията на лишените от свобода и не е установил дали вменените му нарушения са извършени от Желев. Иска отмяна на процесното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът - главният директор на ГДИН, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Желев е започнало със заповед № Л-5917/1.07.2011 г. на главния директор на ГДИН, с която е назначен и дисциплинарно разследващ орган. В обобщена справка с № 3716/19.07.2011 г. и становище с № 1266/26.07.2011 г. е посочено, че е установена липса на гориво над 20 литра, като кражбата е извършена от Желев. Посочено е, че Желев е установил нерегламентирани контакти с лишените от свобода Иван Ангелов и Владимир Вътев, които се изразяват в приемане на дарове, за което Желев им е осигурявал безпроблемно напускане на района на общежитието, както и употреба на алкохол по време на носене на службата заедно с посочените лица. Посочено е още, че служителят виновно е нарушил нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, поради което е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № Л-7375 от 26.08.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Желев. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и няма основание за отмяна на акта, поради което е отхвърлил жалбата на Иван Желев. Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР, тъй като дисциплинарното производството е възложено на лице, което е пряко заинтересовано от изхода на разследването. Възражението за неправилно участие на гл. инспектор Колев (зам.-началник "РНОД" при затвора гр. Стара Загора), който е изготвил докладна записка за извършена проверка по отношение на Желев и е председател на дисциплинарно разследващия орган е неоснователно и недоказано. Няма данни за наличие на обстоятелства по чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР относно гл. инспектор Колев, а именно да е заинтересован от изхода на разследването или да има отношения с Желев, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. От друга страна в цитираната разпоредба е посочено, че ако има такива съмнения лицето се отстранява по свой почин или от участник в производството. В чл. 239, ал. 4 от ППЗМВР е регламентирано, че искането за отстраняване се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Не са представени доказателства в тази посока, недоказан е и доводът за съмнения в обективността и безпристрастността на разследващия орган. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че гл. инспектор Колев е изготвил докладната записка за отразяване на фактическите обстоятелства и след това е трябвало да им извърши проверка. ВАС не приема, че изготвянето и то в кръга на служебните задължения на докладна записка за възприети факти и обстоятелства, води само по себе си до заинтересованост по смисъла на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР. Освен това проверяваните от разследващия орган факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на жалбоподателя са възпроизведени в обясненията на различни служители на затвора, както и на лишени от свобода лица. Твърдението на жалбоподателя, че дисциплинарното производство е опорочено, защото обобщената справка не е подписана от комисията в пълен състав, с което е нарушен чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР е неоснователно. Правилно АССГ е приел, че това е несъществено нарушение, тъй като всички събрани по преписката доказателства са преценени от дисциплинарно наказващия орган. Изискването на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР да се извърши дисциплинарно разследване, неговите резултати да се обобщят в справка, с която служителят да се запознае, е валидно за всички дисциплинарни производства. Връчването на справката, обобщаваща резултата от разследването, е предпоставка и гаранция за упражняване на субективното право на служителя да даде допълнителни обяснения или възражения по установените от разследването резултати съгласно чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР, което би могло да даде отражение и върху начина на упражняване на правомощията на наказващия орган по чл. 229 ЗМВР. Видно от представената справка Желев е бил запознат с резултата от проверката, като я е подписал лично. От това същият не е бил лишен от възможността да направи възражения, както и от възможността да организира своята защита. Изложеното налага извода, че оспорената заповед не е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което не води до незаконосъобразност на административния акт. Неоснователно е и твърдението, че АССГ се е позовал само на обясненията на лишените от свобода лица. Съдът е приел и обсъдил всички събрани доказателства, както и снетите обяснения от служителите на затвора. Правилно е посочено в решението, че по дисциплинарното производство са установени множество извършени нарушения на служебната дисциплина, които не съответстват на изискванията за държавен служител в ГДИН. С установените нерегламентирани контакти с лишените от свобода, употребата на алкохол и липсата на гориво Желев е уронил престижа на службата и е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Желев в разрез със служебните му задължения или морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,

Цитирани разпоредби

4