Решение № 3773 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2017 г.

Решение № 3773 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-Б. срещу решение № 1007 от 7.06.2017 г., постановено по адм. дело № 344/2017 г. по описа на Административен съд -Б., с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 17675/4.10.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП- Б., потвърден с решение № 164/2.12.2016 г. на директора на ТД на НАП- Б.. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - К. Д. К., чрез адв. Пейчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя и списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Б. е бил АУЗД № 17675/4.10.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП- Б., потвърден с решение № 164/2.12.2016 г. на директора на ТД на НАП- Б., с който са установени за довнасяне на ДОД в размер на 10 213 лв. и лихви в размер на 437,10 лв. и лихви по чл. 89 от ЗКПО в размер на 554,14 лв., след извършена от органа по приходите корекция на годишна данъчна декларирания по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., подадена от К. Д. К.. Не е било спорно по делото, че К. Д. К. в подадената за 2015 г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ декларира преотстъпен данък на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 10 213,33 лева. При извършената проверка в данъчно осигурителната сметка на К. Д. К. било установено, че към тази 31.12.2015 г. лицето има задължение за лихви по здравни осигуровки за наетите лица за м. 10.2015 г. по декларация обр. 6 от 2.12.2015 г. в размер на 0,07 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил. За да отмени АУЗД при установената фактическа обстановка, АС - Б. е тълкувал разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, като приел, че не е налице тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" по чл. 182, ал. 1 от ДОПК и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение", посочено в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Позовал се е и на принципа за съразмерност (пропорционалност) в административното производство, установен с чл. 6 от АПК, във вр. с § 2 ОТ ДОПК, като приел, че целта на въведеното ограничение с разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е да се предотврати ползване на данъчното облекчение от некоректни платци на публични задължения, какъвто настоящият случай не бил, поради което приел, че в нарушение на цитирания принцип с акта са причинени вреди несъразмерни с преследваната от закона цел. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая от доказателствата по делото се установява, че не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. В оспореният акт липсват мотиви за констатирани несъответствия между декларацията и изискванията за попълването й, както и че е налице информация получена от трети лица или други администрации, която да се различава от декларираната такава информация, в подадената декларация. Извършените корекции с оспорения АУЗД не засягат осигурителна основа, нито засягат данъчна основа, която представлява данъчна печалба по смисъла на ЗКПО. С извършената от приходните органи корекция на КД за 2015 г. не се засяга и изчисление на полагащия се корпоративен данък върху тази основа, а се оспорва основанието за ползваното от лицето данъчно предимство под формата на преотстъпване на част от полагащия се корпоративен данък. Актът по чл. 106, ал. 1 ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основата и дължимия данък и ЗОВ по чл. 105 ДОПК. С АУЗД не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения, а основата и размерът им. Съгласно чл. 106, ал. 3 ДОПК установяването на публичните задължения се осъществява в ревизионно производство. Безспорно е, че само в ревизионно производство могат да се изследват предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък, като се събират доказателства за наличието или липсата на основанията за това преотстъпване и респ. се установи действителния размер на дължимия корпоративен данък. Предвид гореизложеното процесният АУЗД е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗД № 17675/4.10.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП- Б., с който е установена корекция на декларирания за внасяне корпоративен данък за 2015 г. и лихви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на К. Д. К. разноски за касационна инстанция в размер на 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,