Решение № 13968 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2017 г.

Решение № 13968 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от [населено място], чрез адв. С. срещу решение № 7668 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 2007/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. О. С. колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, чрез процесуален представител М., оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Ответникът административен ръководител-председател на Софийски градски съд не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 2 по протокол № 2 от 17.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ освобождаване от длъжност "съдия" в [населено място съд], за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. Прието е, че оспореното решение е издадено от компетентния орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия, при спазена процедура и съобразяване тежестта на установените дисциплинарни нарушения с тежестта на наложеното наказание. От фактическа страна е безспорно установено, че дисциплинарното производство /дисц. д. № 27/2015 г. на ВСС/ е образувано с решение по т. 3. 1 от протокол № 45 на 13.08.2015 г. по предложение на административния ръководител на [населено място съд] от 30.07.2015 г. по чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Впоследствие са постъпили нови две предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу съдия М. от 25.02.2016 г. и 14.05.2016 г., образувано е ново дисциплинарно производство /дисц. д. № 12/2016 г. / с решение по т. 4. 1 от протокол № 14/17.03.2017 г. на СК на ВСС, като с последващо решение на СК на ВСС от 21.06.2016 г. /т. 24 от протокол № 9 новообразуваното производство е присъединено към висящото по дисц. д. № 27/2015 г. Междувременно с влязло в сила съдебно решение № 1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106/2015 г. на ВАС, шесто отделение е отхвърлена жалбата на съдия М. срещу решение по т. 16 от протокол № 48 от заседание от 24.09.2015 г. на ВСС, с което е постановен отказ за освобождаване от заеманата длъжност "съдия" в [населено място съд] по подадена на 12.08.2015 г. молба от М. по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Производството пред дисциплинарния състав е приключило с решение № 10-00-044 от 31.10.2016 г., съставляващо предложение до СК на ВСС за налагане на съдия М. на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършени нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ - над 170 забавени производства по насрочване, произнасяне и изготвяне на мотиви, които са квалифицирани като виновен отказ на съдията да правораздава. Поведението е окачествено като пълна липса на адекватно за съдия поведение и незачитане на правата на гражданите. Отчетено е и обстоятелството за три предходни наложени наказания за същия вид нарушения / обръщане на внимание, порицание и намаляване на трудовото възнаграждение с 25%/. С процесното решение № 2 по протокол № 2 от 17.01.2017 г., СК на ВСС, възприемайки изцяло предложението на дисциплинарния състав и прецизирайки описаните нарушения като такива по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ е наложила дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ освобождаване от длъжност "съдия" в [населено място съд] на съдия М.. От правна страна, тричленният състав на ВАС е изложил подробни мотиви по възражението за съществено нарушение на процедурата, поради "неосвобождаване" на съдия М. от заеманата длъжност по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗСВ. Прието е, че факта на образувано пред Конституционния съд на Р България на 15.04.2016 г. конст. д. № 6/2016 г. не е относим към законосъобразността на оспореното решение, тъй като към този момент отказа за освобождаване на съдия М. по т. 2, ал. 1, чл. 165 от ЗСВ е влязъл в сила, като е приключило и съдебното производство по неговото оспорване /през м. 03. 2016 г./. Възраженията за неотчетената "несъвместимост" по т. 7, ал. 1, чл. 165 от ЗСВ са приети за неоснователни, тъй като не е доказано наличието на членство в ПП[ПП], съгласно изискванията на чл. 20, ал. 4 от Устава на партията. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Единственият касационен довод е за несъобразяване от тричленният състав на настъпилата "процесуална пречка да бъде реализирано дисциплинарното производство" с оглед оспорената пред КС на Р България конституционосъобразност на разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗСВ, която норма е обявена за противоконституционна с последвалото решение № 1 от 31.01.2017 г. по конст. д. № 6/2016 г. Твърди се допуснато от СК на ВСС съществено нарушение по чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, което е опорочило проведеното дисциплинарно производство и е довело до незаконосъобразност на крайния акт - решение № 2 по протокол № 2 от 17.01.2017 г. на СК на ВСС. К. такова нарушение се изтъква и несъобразяването с възникналата "несъвместимост" по т. 7, ал. 1, чл. 165 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 6 от ЗСВ към 20.10.2016 г., когато съдия М. е станал член на ПП[ПП]. Както правилно е прието в обжалваното решение, не е налице съществено нарушение, поради неприлагане процесуалната норма на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ, тъй като към момента на образуване на конст. д. № 6/2016 г., отказа на ВСС за освобождаване на съдия М. на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, базиран на разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗСВ е влязъл в сила - потвърден с влязло в сила месец преди сезирането на КС, съдебно решение № 1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106/2015 г. на ВАС, шесто отделение. Следователно към датата на образуване на конституционното дело не само не е било висящо административното производство, образувано по молбата от 12.08.2015 г. за освобождаване на съдия М. от длъжността по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, а е било приключило и съдебното производство по оспорване на постановения от ВСС отказ /т. 16 от протокол № 48 от заседание от 24.09.2015 г. на ВСС/ за освобождаването на съдия М. на това основание. Предвид изложеното доводът по касационната жалба за относимост в настоящето производство на обявената с решение № 1 от 31.01.2017 г. по конст. д. № 6/2016 г. на КС на Р България противоконституционност на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ е неоснователен. Обратното би довело до процесуално недопустима "ревизия" на влязъл в сила съдебен акт - решение № 1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106/2015 г. на ВАС, шесто отделение. Обоснован и в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка е и изводът на тричленния състав за липса на настъпила по време на дисциплинарното производство "несъвместимост" по смисъла на т. 7, ал. 1, чл. 165 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 6 от ЗСВ и чл. 9, ал. 1 от Закона за политическите партии - към 20.10.2016 г. Доказателства за надлежно възникнало членство на съдия М. в ПП[ПП] по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Устава на ПП[ПП], не са представени. С оглед на горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав