Решение № 7315 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10916/2023 г.

Производството е по повод постъпила касационна жалба от директор на ТП на НОИ Сливен срещу решение 309 от 26.09.2023 г. по описа на Административен съд Сливен, постановено по адм. д. 184/2023 г. С обжалваното решение е отменено решение 1012-19-31#1/12.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Сливен, с което са потвърдени Задължителни предписания 3Д-1-19-01334024/04.04.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Сливен за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за В. К. за периода 05.09.2022 г. до 11.11.2022 г., с вид осигурен 01, декларация образец 1, като незаконосъобразно В касационната жалба са развити оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, от които е засегнато обжалваното съдебно решение. Иска се отмяната му и да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли жалбата на Тео и Мак ООД против посочените задължителни предписания. Има искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от насрещната страна. Ответник по касационното оспорване Тео и Мак ООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения. Производството пред първостепенния съд се развива по жалба на Тео и Мак ООД, против решение на директор на ТП на НОИ Сливен, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против задължителни предписания 3Д-1-19-01334024/04.04.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Сливен за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за В. К. за периода 05.09.2022 г. до 11.11.2022 г. Няма спор по това, че В. К. от гр. Сливен е в близки родствени връзки с управителката на търговското дружество; има сключен трудов договор от 05.09.2022 г. до 11.11.2022 г., като към датата на сключването му е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от 29.08.2022 07.09.2022 г., за което е представен болничен лист към предходен осигурител; назначението й е било брокер недвижими имоти с месторабота в гр. София; за времето, през което е действал сключения трудов договор, работника/служител е получавал възнаграждение в размер на минимална работна заплата и съответно на тази база е бил осигуряван за социални рискове по КСО. При извършена проверка от страна на контролните органи е прието, че г-жа К. не е полагала труд за сочения период за работодател Тео и Мак ООД, а от това не е възникнало и правото й на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. По тази причина са издадени задължителни предписания от контролен орган при ТП на НОИ по отношение на ответника по касационната жалба за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за В. С. К. за периода от 05.09.2022 г. до 11.11.2022 г., с вид осигурен 01, декларация образец 1. При обжалването по реда на чл. 117 от КСО, касационен жалбоподател не е намерил основание да отмени издадените задължителни предписания. В проведения съдебен контрол пред първостепенния съд, извън материалите по административната преписка са ангажирани и гласни доказателствени средства. Решаващият състав на първостепенния съд кредитирал свидетелските показания и приема, че В. К. е полагала труд от името и за сметка на работодателя, за периода от 05.09.2022 г. до 11.11.2022 г., осигурителните й права са доказани във връзка с упражнявана трудова дейност, като на това основание приел жалбата за основателна и постановил отменителен съдебен акт по отношение обжалваното решение на директор на ТП на НОИ. Съдът не приема доводите на административният орган в обжалваното пред него решение, като обосновава изводите си, че безспорно било установено полагането на труд от работника. За да стигне до този извод съдът кредитира изцяло свидетелските показания включително и тези на В. К., независимо от пряката й заинтересованост от това да бъдат отменени издадените задължителни предписания от контролния орган по ПО. На следващо място, от показанията на другите двама свидетели не могло да се изведе безспорно доказан факт на полагане на труд за сметка на ответника, а съществено е, че за периода, през който документално и работила, не е отчетена нито една сделка или да са проведени огледи за сключване на евентуални договори с клиенти от Сливен или друго населено място за ангажиране на имоти в София. От документите (фактури, договори, разходи за консумативи и т.н.), представени в хода на проверката по разходите на държавното обществено осигуряване се установява, че дейността на дружеството е съсредоточена в гр. Сливен. Сравнено с длъжностната характеристика на брокер на недвижими имоти, отчитаните дейности не могло да се приемат като такива, че е полаган труд в полза на търговеца. За трудовата дейност на К., ответникът по касационната жалба не представил писмени доказателства от подобен характер. Касационната инстанция приема, че обжалваното първоинстанцинно решение като краен резултат е правилно. От формална страна, сключения трудов договор отговаря на законовите изисквания, има валидно трудово правоотношение, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. От съществено значение е спецификата на трудовата дейност, извършвана от работника. От приложената длъжностна характеристика се установяват дейности, които не предполагат спазване на работно време и работно място, както и няма отчетна форма на дейността, за времето през което брокера не извършва дейности по посреднически договори. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за времето, през което е действал трудовия договор и съобразно кредитираните свидетелски показания, работника К. не е имала никакви успешни сделки, поради незаинтересованост към имотния пазар в София. Следва в тази връзка да се посочи, че спецификата на дейността на брокер на недвижими имоти, в по голямата част от времето, през което се извършва е свързана с осъществяване контакти с клиенти, във връзка с желани от тях сделки с недвижими имоти; проучване на пазара за намиране на най- подходящите оферти, според желанието на клиентите; осъществява огледи на подбрани обекти. Подобна дейност не може и няма как да бъде отчетена, отделно от това е рискова, с оглед обвързаността с волята на клиента и не е гарантирано, че всеки клиент е реална страна по договор. В проведения съдебен контрол пред първостепенния съд, извън материалите по административната преписка са ангажирани и гласни доказателствени средства. Решаващият състав на първостепенния съд кредитирал свидетелските показания, които са обсъдени в условието на заинтересованост на показанията на св. К., наред с другите събрани доказателства. Противно на приетото от административен орган, че В. К. не е полагала труд от името и за сметка на работодателя, за периода от 05.09.2022 г. до 11.11.2022 г., съдът е приел осигурителните й права за доказани във връзка с упражнявана трудова дейност, като на това основание приел жалбата за основателна и постановил отменителен съдебен акт по отношение обжалваното решение на директор на ТП на НОИ. Съдът не приема доводите на административният орган в обжалваното пред него решение, като обосновава изводите си, че безспорно било установено полагането на труд от работника. Настоящият съдебен състав не намира допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото. Правилни са изводите на първостепенния съд, че дори да има заинтересованост на свидетеля, предвид установените родствени отношения, в съвкупността с другите свидетелски показания и представените писмени доказателства, становището на касационен жалбоподател за недоказана и неосъществена трудова дейност не е безспорно установено. От това, че не е проведено успешно пълно доказване в тази връзка, правопораждащият юридически факт по издаване на задължителните предписания за заличаване на данни е недоказан, а това лишава оспорвания административен акт от правно основание. От документите (фактури, договори, разходи за консумативи и т.н.), представени в хода на проверката по разходите на държавното обществено осигуряване се установява, че дейността на дружеството е съсредоточена в гр. Сливен. Доводите на административният орган, че тези доказателства били неотносими към трудовата дейност на работника са опровержими, защото остават твърдение, което не оборва истинността на представените от ответника по касационната жалба в административното производство доказателства, дори да са косвени. Според законовата разпоредба, осигурено лице по смисъла на КСО е лицето, което упражнява трудова дейност и не е достатъчно то да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да извършва трудова дейност въз основа на това правоотношение. Съдът е отчел липсата на идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение и правилно не е приел крайния извод в административния акт, че за К. не е възникнало осигуряване, тъй като последната не е упражнявала трудова дейност. Неоснователно е и оплакването, за необоснован извод на съда в оспорваното съдебно решение, относно несъгласието му с доводите на административния орган, че наетото лице В. К. не е упражнявала реална трудова дейност при осигурителя Тео и Мак ООД и не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, т.к. дружеството не е представило други документи, извън разплащателните ведомости и отчетни форми, от които да е видно, че в действителност лицето е упражнявало трудова дейност. На следващо място, не може да не се отчете, че риска от назначаването на лице на такава длъжност е за сметка на работодателя, в какъвто смисъл са обясненията на управителя на търговското дружество. Неоснователни са оплакванията на касационен жалбоподател, за това, че в периода от два месеца, К. е провеждала курс на обучение в град Сливен, но за периода извън обучението не е установено какви контакти е осъществявала осигурената, дори с проучвателна цел на пазара на недвижими имоти в София. Нито в мотивите на оспореното решение на административния орган, нито в констативния протокол се споменава за представени отчетни форми. Както настоящият съдебен състав прие, трудовата дейност за заеманата длъжност не е обвързана с фиксирано работно време и място, свързана е с мобилност на работника. Решаващо в конкретиката на казуса е какви действия се налагат, предвид гражданския оборот при сделките с недвижими имоти. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свежда до това осъществявана ли е или не трудова дейност, за което на осигурителя Тео и Мак ООД са дадени задължителни предписания да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация образец 1. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Съобразно представените доказателства, като правилен се приема извода на съда за осъществявана трудова дейност от лицето К. в полза на ответника по касационната жалба. Съответно на доказателствата, в оспорваното съдено решение са изведени доводи, че осигурителните вноски са внасяни за положен фактически труд по сключения между работодателя търговското дружество и работника, трудов договор. Само на това основание, настоящият съдебен състав приема, че развитите в касационната жалба оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение са неоснователни. Като следващ отменително основание в оспорваното решение на Сливенския административен съд, е посочено че по отношение на сключения между ответника по касационната жалба и К. трудов договор не била приложена процедурата по чл. 74, ал. 3 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя оплакванията на касационен жалбоподател, че в отмененото обжалвано решение на директор на ТП на НОИ гр. Сливен, административният орган не е въвел като основание за да обоснове акта си, че съществувалия трудов договор е недействителен. Тази хипотеза се развива в оспорваното решение, като основание за незаконосъобразност на административния акт. В случая, административният орган не коментира недействителност на трудовия договор, а това, че в резултат на проверката не се установява по действителния трудов договор да се полага труд от работника за процесния период. Както се посочи за тези два месеца са представени доказателства, че е полаган труд в изпълнение на трудови задължения и са подавани декларации с данни за това. За настоящият съдебен състав, няма основание да се извежда довод, каквато е тезата на първостепенния съд, от необходимостта да с оспорва действителността на трудовия договор. Съжденията в такава насока са изцяло погрешни, но по същество това не влияе на крайния резултат на първоинстанционния съд. Незаконосъобразно съдът въвежда приложението на разпоредбата чл. 74, ал. 3 от КТ, възлагаща задължение на контролния орган да сезира гражданския съд за установяване недействителност на трудов договор. Основателно е оплакването в касационната жалба, че противно на възприетото от Административен съд Сливен, в задължителни предписания 3Д-1-19-01334024/04.04.2023 г., контролният орган на ТП на НОИ Сливен не се е позовал на недействителност на трудовия договор, а на това, че не е възникнало осигурително правоотношение, тъй като съобразно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а в хода на административното производство не било установено извършване на трудова дейност от работника по иначе сключения трудов договор. Административният орган е приложил материалния закон, при издаването на задължителните предписания като не е обсъждал, недействителността на трудовия договор или трудово правоотношение в хипотезата на чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда. Противно на приетото от административния съд, недействителността на трудовия договор не е обуславяща за осигурителните права и задължения на физическите лица, за които впоследствие е разпоредено да се заличат осигурителните данни. Възприемайки обратното, регионалният съд е изложил неправилни съображения. Административното производство по издаване на задължителни предписания по реда на чл. 5, ал. 4, т. от КСО не е обусловено от задължителна процедура по обявяване недействителност на трудовия договор, въз основа на който са подавани данни в осигурителното институция. В тази връзка неиздържана е тезата на административният съд, че преди да издаде предписанията за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и да сезира районния съд с искане за произнасяне относно недействителността на трудовия договор на жалбоподателката. Изводи за недействителност на посочения трудов договор нито са формулирани от касационния жалбоподател, нито обосновават оспорения акт. Ето защо довода на съда, за да отмени решението на административния орган, на това основание не се приема. Съществуването на валидно сключен трудов договор не е предмет на спора между страните, а само изпълнението на реалните трудови функции по този договор от страна на лицето, чиито осигурителни права са били предмет на оспорените задължителни предписания. Като е приел, че издадените в административното производство задължителни предписания ЗД-1-19-01334024/04.04.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Сливен и потвърждаващото ги решение 1012-19-31#1/12.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Сливен са незакносъобразни, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По направеното искане от ответник по касационната жалба за присъждане на разноски, същото е основателно на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, такива се присъждат в размер на 700 лева, съобразно приложения списък . Не се уважава възражението на касационен жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като е близо до определения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, шесто отделение