Решение № 9412 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2009 г.

Решение № 9412 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Димитър Иванов Андреев от гр. Ямбол и Златан Иванов Златанов от гр. Карнобат против решение № 267 от 08.01.2009 г. по административно дело № 235/2008 г. на Административен съд Ямбол. В двете жалби са изложени подробни съображения, че решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна директор на РИОКОЗ Ямбол чрез ст. юрисконсулт Иванова в писмено становище счита жалбата за неоснователна, като във връзка с твърденията си релевира подробни доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими, като разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение са отхвърлени жалбите на Димитър Иванов Андреев от гр. Ямбол и Златан Иванов Златанов от гр. Карнобат против решение № 3/21.10.2008 г. на директора на РИОКОЗ Ямбол, с което им е отказан достъп до обществена информация по тяхно заявление за достъп до информация с вх. № АК-05-2016/10.10.2008 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при липса на изрично съгласие на трети заинтересовани лица по смисъла на чл. 37, ал. 1 т. 2 ЗДОИ да бъде предоставена исканата информация, която не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, е законосъобразен отказа на административния орган. Решението е правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Правният извод на съда, че поисканата от жалбоподателите информация не следва да се определи като "обществена информация", която гражданите следва да получат от задължените по закона субекти, е обоснован и законосъобразен. Директора на РИОКОЗ Ямбол следвайки разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 на ЗДОИ е изискал с писмо с изх. № АК-05-1227 от 05.09.2008 г. писмено съгласие или отказ за предоставяне на достъп до информация от трети лица Славка Стоилова в качеството й на ЕТ "Славка Стоилова-Снежана", с. Богорово. След получаване на писмен отказ с вх. № АК-05-1744 от 11.09.2008 г., от страна на третото лице, директора на РИОКОЗ Ямбол е постановил решение № 3/21.10.2008 г., с което им е отказан достъп до обществена информация по тяхно заявление за достъп до информация с вх. № АК-05-2016/10.10.2008 г. На следващо място, разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ изрично предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. В случая тази хипотеза на закона е налице. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на дан ни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В контекста на тази законова дефиниция и с оглед предписанията на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, съдържащи легално определение на видовете обществена информация, предмет на оспорения отказ е обществена информация, създадена и съхранявана РИОКОЗ в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. По своя характер част от тази обществена информация е официална, а останалата е служебна - събирана, съставяна и съхранявана при административния орган във връзка с конкретната му дейност. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. В рамките на изброените изключения попада и информацията, достъпът до която е отказан на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ изрично предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. В случая тази хипотеза на закона е налице. Обжалваното съдебно решение при липса на наведените касационни отменителни основания като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,