Решение № 15550 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2013 г.

Решение № 15550 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Добрич срещу решение № 84 от 27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 54/2013 г. по описа на Административен съд Добрич. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна Алие Али Али, чрез адв. Кондова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в срока по чл. 211, ал. 1 АПК при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неосонвателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 16 от 18.01.2013 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Добрич, с която е променена мярката за закрила на детето Станко Сергеев Райчев, като е прекратено настаняването му в професионалното приемно семейство на Алие Али Али и е наредено настаняването му в Център за настаняване от семеен тип гр. Добрич до произнасянето на съда с решение, по Закона за закрила на детето. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като промяната на мярката за закрила не е в най - добър интерес за детето. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че със заповед № 213 от 29.09.2009 г. на директора на ДСП гр. Добрич, Алие Али е утвърдена за професионален приемен родител. Със заповед № 270 от 17.11.2009 г. в приемното семейство на същата е настанено детето Станко Сергеев Райчев, като е прекратено настаняването му в Дом за деца, лишени от родителски грижи "Добруджанче" в с. Овчарово, община Добричка. Мярката за закрила на детето и настаняването му в семейството на Алие Али за срок от две години, считано от 17.11.2009 г. е постановена с решение на РС-Добрич по гр. д. № 5104/2009 г., влязло в сила на 06.03.2010 г. С решение на ДРС по гр. д. № 6052/11 г., влязло в сила на 21.02.2012 г., настаняването на детето е продължено за срок от три години, считано от 18.11.2011 г. Производството по издаване на оспорената заповед е започнало служебно във връзка със Социален доклад от 14.01.2013 г., изготвен от социалния работник - Николинка Георгиева. В него е посочено, че потребностите на детето, свързани с развитието му /битови потребности, здравеопазване, образование/, емоционалното и поведенческото му развитие, идентичност, семейните и социалните му отношения са напълно задоволени, и то на много добро ниво, а капацитетът на родителите, през призмата на основни грижи, осигуряване и сигурност за детето, емоционална близост, стимулиране, напътствия и ограничения, също са в полза на развитието и интересите на детето. В доклада социалният работник обосновава необходимостта от промяна на мярката за закрила по отношение на детето с факта, че на приемния родител - Алие Али е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, за извършено престъпление, изразяващо се в това, че в периода м. май 2011 г. - м. ноември 2011 г. в гр. Добрич, без разрешение, издадено от БНБ по чл. 13 от Закона за кредитните институции, същата е извършила по занятие банкови сделки по чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешително, като е предоставяла парични заеми срещу лихва. Въз основа на социалния доклад е постановена оспорената заповед № 16 от 18.01.2013 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Добрич, с която на основание чл. 30а, чл. 30, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, във вр. с чл. 40 а, ал. 4 от ППЗСП и във вр. с чл. 36, ал. 2, т. 7, б. "а" от същия е наредена промяна на мярката за закрила, като се прекрати настаняването на Станко Сергеев Райчев в професионално приемно семейство, а именно семейството на Алие Али Али, като детето да се настани в Център за настаняван от семеен тип, гр. Добрич. В заповедта е посочено, че настаняването е до произнасяне на съда с решение по Закона за закрила на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. Следователно при промяна в обстоятелствата по чл. 32 от ЗЗДт или по чл. 10, изготвеният социален доклад може да бъде основание за издаване на заповед за промяна на мярката за закрила, съответно за временно прекратяване на настаняването в приемно семейство, само ако вследствие на тази промяна съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. В социалния доклад, изготвен по случая, не се съдържат констатации за наличието на такава опасност. Дори напротив, в него изрично е посочено, че се наблюдава "силна емоционална връзка между приемното семейство и детето, и нежеланието му да се раздели с приемното семейство". Административният съд е изследвал въпроса дали временната мярка, изразяваща се в прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и настаняването му в специализирана институция, осигурява най -добрият интерес за него по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДт. Наличието на промяна в обстоятелствата следва да се преценява с оглед най - добрия интерес на детето. Правилно е прието, че само фактът на осъждане на лицето приемен родител за умишлено престъпление от общ характер не удовлетворява всички изисквания на закона за временно прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство, доколкото не е налице обосноваване в оспорения акт наличието и на другата кумулативно изискуема предпоставка - осигуряване на най - добрият интерес на детето. Фактът на осъждане на лицето - приемен родител не следва да се приема автоматично за достатъчно основание за промяната на мярката за закрила. При установените данни се доказва по категоричен начин, че промяната на мярката за закрила не е в най - добър интерес за детето и заповедта, с която същата е постановена, е в противоречие с принципите на закрила на детето, установени в чл. 3 от ЗЗДт, а именно отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване най - добрия интерес на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето. В процесния случай безспорно е установено, че в интерес на детето е да остане да живее в приемното семейство на Алие Али. Поради това, като е приел, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,