Решение № 4517 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димас АД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, чрез адв. М. Недева против решение 25 / 18.04.2023 г. по адм. дело 115 / 2022 г. на Административен съд Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.94 Закона за опазване на околната среда (ЗООС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като твърди, че не са изложени мотиви в обжалвания пред първоинстанционния съд, административен акт и необоснованост, поради неточно обсъждане на фактите по спора касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 25 / 18.04.2023 г. по адм. дело 115 / 2022 г., Административен съд Габрово е отхвърлил оспорването на решение, обективирано в писмо с изх. 443 /19/ от 17.05.2022 г. на директора на РИОСВ Велико Търново в обжалваната част, с която Димас АД се задължава да извърши задължителна оценка на въздействието върху околната среда по реда на Наредба за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на Инвестиционно предложение за Добив и преработка на строителни материали варовици и пясъчници от находище Чириковец, разположено в землището на [населено място], обл. Габрово и е присъдил разноски. Съдът е приел, че постановеното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 31, ал. 8 Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) не е необходимо да се установи по безспорен начин съответна дейност да окаже съществено отрицателно въздействие върху околната среда, а е достатъчно да е налице такава вероятност, компетентният орган следва да издаде решение да се извърши екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение 547 / 20.08.2007 г. на Министерски съвет (МС) е била предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 Закона за подземните богатства (ЗПБ). На 17.09.2007 г. е сключен договор за концесия между Димас АД и МС, влязъл в сила на 10.12.1997 г. за срок от 25 години. С решение 152 от 22.02.2021 г. на МС концесионният договор е изменен чрез удължаване срока на концесията с 15 години, считано от 10.12.2022 г. и е подписано допълнително споразумение 1 / 9.06.2021 г. Срокът е удължен на вече предоставената с договора концесия с 15 години, считано от 10.12.2022 г. В чл. 4 е заложено, че концесионерът следва да уведоми компетентния орган по околната среда за заложените дейности в актуализирания цялостен работен проект (ЦРП), които не са били обект на ОВОС и представляват изменение или разширение по смисъла на чл. 93, ал. 1, т.1 ЗООС, с оглед определяне необходимата процедура по реда на глава шеста от този закон. Заповедта за обявяване на ЗЗ Скалско РД-287 на министъра на околната среда и горите е от 31.03.2021 г., като при договарянето с анекса е в насока, че концесионерът ще уведоми компетентните органи за ИП, за да могат да определят вида на процедурата и необходимостта от такава във връзка с изпълнение изискванията на вече относимите към защитената зона ЗБР и ЗООС. Съгласно дадените указания в Определение 11836 / 20.12.2022 г. по адм. дело 10585 / 2022 г. по описа на Върховният административен съд (ВАС), в случая не е в хипотеза за необходимост от ОВОС по чл. 93, ал. 1 ал. 7 ЗООС, а процедура по чл. 93, ал. 9 ЗООС. През ноември 2021 г., Димас АД е одобрил актуализация на цялостен работен проект за добив и преработка на строителни материали варовици и пясъчници от находище Чириковец, разположено в землището на [населено място], общ. Габрово, за новия срок на концесията. Документът е изпратен в Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) на 11.03.2022 г., с което е изискано становище на Геозащита ЕООД с оглед характера и местоположението на находището, на основание чл. 2а, ал. 2 Наредбата за ОВОС. От министерството е изпратено писмо относно необходимостта от изготвяне на становище за наличие на неблагоприятни геодинамични процеси на територията на находището наличие на свлачище. Било е отразено, че горната граница на зоната е ерозионна и е описан графикът на извършване рекултивационните дейности и мерките и изискванията за осигуряване на безопасност и здраве при работа. В раздел Биологична рекултивация е описано местонахождението на района, почвата, флората и фауната, като са предвидени мероприятия за запазване на биологичното разнообразие и мониторинг. Приложен е план за предотвратяване и ликвидиране на авариите. Не е разглеждан обаче въпросът за необходимостта от вземане на специални мерки с оглед нововъзникналото обстоятелство наличие на ЗЗ на по-голямата част от територията на обекта и друга такава, намираща се в непосредствена близост. На 07.02.2022г., дружеството е изпратило до РИОСВ Велико Търново уведомление за дейностите, заложени в цялостния работен проект и проекта за рекултивация на находището. Месец по-късно, на Димас АД е била изпратена покана за вземане на участие в съвместна проверка на находище Чириковец. С констативен протокол (КП) от 25.03.2022 г., е установено фактическото състояние на посочените в него поземлени имоти, част от които попадат в границите на процесното находище. Два от тях са земеделски, с начин на трайно ползване (НТП) пасище и за кариера за пясък, чакъл и глини за строителна керамика и два горска територия с НТП широколистна гора. Със заповедта за обявяване на ЗЗ Скалско РД-287 / 31.03.2021 г. на министъра на околната среда и горите е въведена забрана за търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми строителни и скалнооблицовъчни материали, разкриване на нови и разширяване на концесионни площи за добив на такива изкопаеми в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1. Тази забрана не се прилага когато към датата на обнародване на тази заповед е налице започнала процедура за предоставяне на решения за търсене и/или проучване за предоставяне на концесия за добив по ЗПБ и Закона за концесиите (ЗК) или когато е започнала процедура по глава шеста от ЗООС и/или чл. 31 ЗБР. В случая ИП предвижда удължаване на концесионния срок за експлоатация на одобрена концесионна площ без разширяване и промяна на нейните граници, поради което не са налице основания за прилагане на забраната. Преценено е, че ИП е допустимо спрямо режима на дейностите в ЗЗ, определен със заповедта за обявяването й за такава. Според същата преценка обаче на основание чл. 40, ал. 3 и представената документация от възложителя по чл. 10 Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) се преценява, че при реализацията на ИП има вероятност от значително отрицателно въздействие върху процесната ЗЗ. С писмо, директорът на РИОСВ Велико Търново е уведомил Димас АД, че предвид характера и местоположението на ИП и фактът, че ПИ с идентификатор 43339.11.193 с площ от 84 947 кв. м по КККР на с. Лесичарка, обл. Габрово, е с НТП пасище, десета категория, собственост на държавен поземлен фонд, промяната в това предназначение следва да се извърши при спазване на условията и реда на Закон за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), Правилник за прилагане на закон за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилник за прилагане на закон за собствеността и ползване на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), като за възлагане изработването на подробен устройствен план, с който се засягат земи от държавен поземлен фонд се изисква предварителното съгласие на министъра на земеделието. Също така концесионната площ засяга поземлени имоти в горска територия, съставляващи частна държавна собственост, като ИП е допустимо съгласно Закона за горите, но за промяна на предназначението на поземлените имоти горска територия следва да е налице съгласуване с Изпълнителна Агенция по горите (ИАГ). По повод становището на директора на Басейнова дирекция адресатът на писмото е уведомен, че на около 500 м от концесионната площ е разположен каптиран извор Скалско, поради което следва да се спазват посочените мерки, вкл. описаните забранени дейности добив на подземни богатства, в т.ч. инертни и строителни материали под водното ниво. Налице са и дейности, описани в писмото и подлежащи на разрешение, но само ако се установи, че те няма да окажат въздействие върху състоянието на водите в зоната за защита и/или в резултат от тях няма да се наложи допълнително пречистване за осигуряване на необходимото качество на питейната вода, като и тук са посочени дейности, като добив на подземни богатства, в това число инертни и строителни материали, находящи се между земната повърхност и водното ниво, добив на подземни богатства в района на водовземане за питейно-битови нужди на населението, като може да се наложи допълнително пречистване на водите. Взето е предвид и становището на Геозащита ЕООД, клон Плевен относно наличието на свлачище в имота, засягащо и пътен участък Дряново Габрово Донино Скалско Славейково Гостилица, което е периодично активно, неукрепено и попада извън обхвата на концесионната територия, но това е единствената пътна връзка с находище Чириковец, поради което са дадени и следва да се изпълнят посочените мерки от концесионера. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, относно липсата на вероятност от значително отрицателно въздействие върху защитените зони. Текстът на чл. 93, ал. 9, т. 2 ЗООС предвижда, че за инвестиционни предложения може да се провежда задължителна ОВОС, без да се извършва преценка при наличие на обстоятелство по чл. 31, ал. 8 Закона за биологичното разнообразие. Съгласно чл. 31, ал. 8 ЗБР, в случаите по, ал. 4 при преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху околната среда, съгласно ЗООС, когато прецени, че има вероятност планът, програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се извърши екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда. Съответно според чл. 31, ал. 4 ЗБР за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на ЗООС, оценката по, ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на същия нормативен акт. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4, т. 1 Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда гласи, че при преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, независимо от заключенията по останалите критерии по чл. 93, ал. 4 ЗООС, компетентният орган задължително се произнася с решение да се извърши ОВОС, когато: 1.са налице обстоятелства по чл. 31, ал. 8 Закона за биологичното разнообразие. От анализа на тези разпоредби следва правния извод, че в тази хипотеза следва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони на процесното ИП ако инвестиционното предложение може да окаже "значително отрицателно въздействие върху защитената зона". В конкретния случай, административният съд правилно е преценил, че издадения административен акт е в съответствие с материалноправните разпоредби. По делото е установено, че директорът на Басейнова дирекция Дунавски район е дал становище по отношение на концесионната площ на находище Чириковец, намираща се между два притока на река Янтра. Простира се на около 200 м. източно от единия воден обект и на около 200 м. от другия. Направено е заключение за възможен натиск от експлоатацията на кариерата върху повърхностното водно тяло. Има вероятност да настъпи промяна в релефа, в резултат на което ще се наруши естествения път на стичане на повърхностните води, точков натиск в случай на евентуално заустване/вливане във водния обект на замърсени води, изтичащи от охранителните канали за атмосферни води около находището и дифузен натиск чрез запрашаване с неразтворими вещества и разпространение на нефтопродукти във водната екосистема. Предвижда се, че след като около 70% от находището попада в ЗЗ Скалско, за територията на концесионната площ не е налице устройствен проект и не е провеждана процедура за промяна в предназначението на посочените имоти. За предотвратяване и смекчаване на потенциалните неблагоприятни въздействия от реализацията на ИП са предвидени и описани конкретни мерки и нормативни изисквания. Била е приложена и преценка за вероятната степен на отрицателното въздействие върху защитените зони с вх. 443 / 08.02.2022 г. в РИОСВ Велико Търново, във връзка с процедура по ОВОС на инвестиционно предложение. Площта, която е предмет на концесията, не попада в границите на защитена територия, но попада частично в защитена зона от мрежа Натура 2000 по смисъла на ЗБР и това е зона BG0000263 Скалско. В близост до границата на зоната, на около 50 м, е разположена друга защитена зона /ЗЗ/ BG0000214 Дряновски манастир. На територията на ЗЗ BG0000263 Скалско има вероятност да се засегне природното местообитание на орхидеи, увреждане на природно местообитание 8310 Неблагоустроени пещери (разположение на пещерата в близост до концесионната площ 120 м.). Необратима фрагментация на потенциални и загуба на оптимални местообитания на растителен вид обикновена пърчовка (H. caprinum), безпокойство на пъстър пор (V. peregusna) и видове прилепи. Обосновано съдът е посочил, че нормата на чл. 31, ал. 8 ЗБР не изисква категоричност, а само вероятност за значително отрицателно въздействие върху околната среда. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 1 ЗООС, "околна среда" е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческо наследство. Тази разпоредба съответства на законодателството на Европейския съюз (чл. 191, параграф 2 Договор за функционирането на Европейския съюз - ДФЕС) в областта на околната среда, която има за цел постигането на високо равнище на защита на околната среда. Административният орган в настоящия случай е спазил основните принципи на Съюза, сред които е и принципът на предпазливостта. Според същия принцип - в случай дори на минимално съмнение за наличието на опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони и предмета им на опазване, целите на екологичната мрежа "Натура 2000" имат превес. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доводите на страните, имащи значение за правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните факти, въз основа на които съдът е могъл да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. По аргумент от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от съдържанието на оспореното решение, същото изцяло съответства на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е налице твърдяната в касационната жалба непълнота на мотивите на съдебния акт. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора основателно е заявеното от ответника по касационната жалба искане за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,