Решение № 7705 от 16.8.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния й представител Д. Захариева, служител с юридическо образование, против решение 2321 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело 10619/2021 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на шесто отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Р. Йончева, съдия в Окръжен съд (ОС) Разград, срещу Решение по т.6.3. от протокол 32 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 21.09.2021 г. Не претендира разноски по делото. Ответната страна Р. Йончева, представлявана от адвокат П. Тренев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт, постановен от тричленен състав на ВАС, да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Не претендира разноски по делото. Ответникът - административният ръководител - председател на ОС Разград не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за основателна. С Решение 2321 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело 10619/2021 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отменил по жалба на Р. Йончева от гр. Разград Решение по т. 6.3. от протокол 32 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 21.09.2021 г., с което на жалбоподателката, съдия в Окръжен съд Разград, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15% за срок от 6 месеца , за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ, по нохд 2/1996 г., чнд 473/2006 г., нохд 9/2008 г. и чнд 242/2016 г. всички по описа на Окръжен съд Разград, изразяващи се в: неоправдано забавяне на производството по изпълнението на влязла в сила присъда (нохд 2/1996 г.), неоправдано забавяне на производството по администриране на молба с характер на частна жалба (чнд 473/2006 г.), неоправдано забавяне изпълнението на постановени разпореждания за освобождаване на парични гаранции (нохд 9/2008 г.) и несвоевременно администриране на постъпили по делата книжа и връщане на делата в деловодството на Окръжен съд Разград (чнд 242/2016 г.). За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел, че атакуваното решение на СК на ВСС е прието от компетентен орган, в рамките на правомощията му, уредени в чл. 320, ал. 2, във вр. с ал. 3, т. 2, б. в ЗСВ, при спазване на правилата за кворум и мнозинство, необходими за формиране на валидна валя от страна на наказващия орган. Решението отговаря на изискванията за форма и съдържание, съобразно общата разпоредба на 59, ал. 2, т. 4 АПК, във вр. с чл. 328 ЗСВ и специалната норма на чл. 320, ал. 7 ЗСВ. При издаването на процесния административен акт е спазена изцяло предвидената в Глава шестнадесета, Раздел I от ЗСВ административнопроизводствена процедура, гарантирани са правата на участие и защита в производството на привлеченото под дисциплинарна отговорност лице. От решаващо значение за постановения с обжалваното решение краен резултат е изводът на състава за противоречие на административния акт с материалноправните норми. Този извод на съда почива на анализ на доказателствата по делото, поотделно за всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Р. Йончева, съдия в ОС Разград. Относно допуснатото неоправдано забавяне на производството по изпълнение на наказанието по влязла в сила присъда по нохд 2/1996 г. по описа на ОС Разград, първоинстанционният състав приема от фактическа страна, че от данните, събрани в хода на дисциплинарното производство, се установява, че делото не се намира в ОС Разград, няма данни дали е изгубено или унищожено, както, и че нито делото, нито първоинстанционният съдебен акт присъда, която следва да бъде изпълнена, могат да бъдат възстановени по реда на Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС). Заключението на състава е, че след като нохд 2/1996 г. не се намира в ОС Разград и същото не е възстановено в неговата цялост, то обективно съдия докладчикът по това дело не може да направи предложение до министъра на правосъдието за предаване на лицето, което е задочно осъдено и следва да изтърпи наказанието. Според състава, макар по делото да са налични доказателства, от които да е видно, че делото е било предадено на съдия Йончева, липсват безспорни такива, че делото е било физически при съдията. Освен това, съставът приема, че ответната страна не е ангажирала безспорни доказателства, че след като към 30.04.2020 г. нохд 2/1996 г. не се намира при съдия - докладчика и към същата дата делото не е намерено в ОС Разград, то съдия Йончева и след дата 09.06.2015 г. (до тази дата е прието, че давността за извършеното нарушение е изтекла) бездейства по отношение на изпълнението на влязлата в сила присъда по нохд 2/1996 г. При тези данни не може да се установи по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателката с бездействието си неоправдано е забавила производството. По изложените съображения съдът е счел за недоказано вмененото й дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т.2 ЗСВ във връзка със забавянето на процесуалните действия по нохд 2/1996 г. По отношение установените от дисциплинарния състав, и от СК на ВСС, бездействия на съдия Йончева по нохд 9/2008 г., чнд 473/2006 г. и чнд 242/2016 г., първоинстанционният състав отново приема, че не са изяснени всички релевантни за случая обстоятелства, въз основа на които да се извърши правилна и точна преценка за съставомерността от обективна и субективна страна на поведението на съдия Йончева. Относно нохд 9/2008 г. съдът приема, че няма данни съдия Йончева умишлено да не е върнала делото в деловодството на съда, няма данни да са провеждани годишни инвентаризации в ОС Разград относно преписките и делата, както и не е установена причината, поради която делото не се намира в деловодството на ОС Разград до дата 30.04.2020 г. (датата, на която са установени за първи път след проверка в кабинета на съдия Йончева в ОС Разград обстоятелствата, свързани с квалифицираните като дисциплинарни нарушения нейни действия и бездействия във връзка с движението на посочените по-горе четири дела по описа на ОС Разград). Относно чнд 473/2006 г. и чнд 242/2016 г. съдът е приел за установено, че действително липсва администриране на приложените по делата документи от страна на съдията - докладчик Р. Йончева, което сочи на бездействие от нейна страна. Същевременно обаче от страна дисциплинарно наказващия орган не били изяснени обстоятелствата на това бездействие, в резултат на което същото не може да обоснове състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Относно установеното с решението на дисциплинарния състав дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, потвърдено с Решението на СК на ВСС, касаещо неизпълнение на вмененото на жалбоподателката със Заповед РД-08-214/25.05.2015 г. на административния ръководител на ОС - Разград задължение за своевременно администриране на постъпили по делото книжа и връщане на делото в деловодството, решаващият първоинстанционен състав е приел от фактическа страна, че съдия Йончева действително не е предала в деловодството на съда трите дела - нохд 9/2008 г., чнд 473/2006 г. и чнд 242/2016 г. (намерени в кабинета й при извършената проверка на място от съдебния администратор в ОС Разград, за което е изготвена докладна записка лист 91 от делото). Изводът на съда от правна страна обаче е, че така установеното бездействие на съдия Йочева не може да й бъде вменено като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, доколкото по делото не било доказано от органа, че същата надлежно е била запозната с тази заповед, за да може за нея да възникне задължението да я изпълнява. В мотивите на първоинстанционното решение са изложени и съображения във връзка с приложението на чл. 309 ЗСВ по отношение на извършените процесуални действия от съдия Йончева по нохд 9/2008 г., чнд 473/2006 г. и чнд 242/2016 г. Съдът е счел, че при преценката на конкретните нарушения на съдия Йончева по нохд 9/2008 г., чнд 473/2006 г. и чнд 242/2016 г. се установява, че наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ е несъразмерно на посоченото в акта дисциплинарно нарушение. Приел е, че с издаването на процесния административен акт е нарушен и принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, с оглед на което не е постигната целта на закона, изразяваща се в налагането на справедливо и съответно на дисциплинарното нарушение наказание, което да възпира от извършването на последващи нарушения, както и да гарантира за постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения. Въз основа на така мотивираните правни изводи, първоинстанционният състав е приел, че за оспореното решение на СК на ВСС са налице основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и е отменил същото. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, съдът е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид събраните по делото допустими и относими доказателства и изяснената въз основа на тях фактическа обстановка, прецени доводите и възраженията на страните и извърши проверка на решението, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо, но неправилно поради формиране на изводите на съда при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с принципите на формалната логика, т.е. същото е и необосновано. Всички релевантни за решаване на делото фактически обстоятелства са подробно, ясно и последователно изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Същите се споделят изцяло от настоящия касационен състав като правило и обективно изведени след извършен точен анализ на относимите към предмета на спора доказателства. Доколкото между страните по делото не е налице спор за факти и същите са изчерпателно установени в хода и първоинстанционното производство, съответно коректно отразени в текста на първоинстанционния съдебен акт, повторното им изложение в касационното решение се явява безпредметно. Предмет на спора пред настоящата инстанция е правилността на извършената от първоинстанционния съд преценка на правнорелевантните факти с оглед приложимите материалноправни норми на ЗСВ. Спорът е за правото, не за фактите. Деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Р. Йончева, съдия в ОС Разград на основание чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ, се изразяват в неоправдано забавяне на производството по изпълнението на влязла в сила присъда (нохд 2/1996 г.), неоправдано забавяне на производството по администриране на молба с характер на частна жалба (чнд 473/2006 г.), неоправдано забавяне изпълнението на постановени разпореждания за освобождаване на парични гаранции (нохд 9/2008 г.) и несвоевременно администриране на постъпили по дело книжа (чнд 242/2016 г.) и връщане на делата в деловодството на Окръжен съд Разград. По определението на чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор или следовател, извършено във формата на системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 3); неизпълнение на други служебни задължения (т. 4). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че обект на дисциплинарно нарушение са определени задължения по служба. За проявление на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно, неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. За да попадат в обхвата на дисциплинарния контрол, съответните действия по служба следва да се ограничават до онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Именно такива са установените в хода на дисциплинарното дело пропуски и бездействия на съдия Йончева по отношение на нохд 2/1996 г., чнд 473/2006 г., нохд 9/2008 г. и чнд 242/2016 г. Във връзка с първото от посочените четири дела, безспорно е установено по делото, че същото към дата 30.04.2020 г. не се намира в кабинета на съдия Йончева, нито в наказателното деловодство или архива на съда. Задължението на съдия Йончева по това дело се е изразявало в предприемането на действия по изпълнение на влязлата в сила (на 12.10.2001 г.) присъда по делото. От събрания в хода на дисциплинарното производство доказателствен материал не се установяват данни, сочещи на каквито и да е действия от страна на съдия Йончева, насочени към изпълнението на това нейно задължение. Тя не твърди да е извършвала такива. Тъкмо обратното, в представени по искане на административния ръководител писмени обяснения от 12.05.2020 г. съдия Йончева признава, че до датата, на която са й изисквани обясненията, местонахождението на нохд 2/1996 г. й е известно като такова в кабинета й. От доклада по назначената от административния ръководител проверка е разбрала, че същото не е намерено. На въпроса за причините, поради които не е върнала делото в наказателното деловодство, отговаря, че не може да посочи извиняващи я причини. Индиции за такива причини, освобождаващи я от отговорността да извърши в срок съответните процесуални действия, необходими за придвижване на процедурата по изпълнение на влязлата в сила присъда, след което да предаде делото в деловодството на ОС Разград съгласно Заповед РД-08-214/25.05.2015 г. на председателя на ОС Разград, не се съдържат в нито едно от приобщените по делото доказателства. В тази връзка неправилно първоинстанционният състав обръща доказателствената тежест в процеса, като възлага същата на ответния административен орган, за който приема, че следва да докаже по несъмнен и категоричен начин, че за периода след 09.06.2015 г. до 30.04.2020 г. нохд 2/1996 г. не се е намирало физически при съдия Йончева. Повратно е даденото от първоинстанционния състав тълкуване на фактите по този въпрос. Съдът приема, че след като делото не е намерено в кабинета на съдия Йончева на 30.04.2020 г. и след като същото физически не съществува (не може да бъде намерено и не може да бъде възстановено), то от значение за дисциплинарната отговорност на съдия Йончева е единствено фактът, че делото е изчезнало, което обуславя обективната невъзможност на съдията-докладчик по това дело да отправи предложение до министъра на правосъдието за предаване на лицето, което е задочно осъдено и следва да изтърпи наказанието. Подобно съждение игнорира изцяло другите релевантни за предмета на спора обстоятелства, а именно липсата на каквито и да е данни и твърдения на жалбоподателката, че по нохд 2/1996 г., в периода 09.06.2015 г. 30.04.2020 г. са предприети действия във връзка с предаване на делото в деловодството на съда или на друг компетентен орган с оглед започване на процедура по привеждане в изпълнение на постановената по делото и влязла в сила на 12.10.2001 г. осъдителна присъда на лицето А. Ахмед (А. Асенова). Никъде в писмените обяснения, представени пред административния орган, а също и в становищата си до съда, Р. Йончева не сочи обстоятелства и не ангажира доказателства за това, че е започнала действия по изготвяне на предложение за поръчка или по друг начин, съответен на приложимия в дадения момент законов ред (чл. 416 НПК), е разпоредила делото да се изпрати за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда. Обект на дисциплинарната отговорност е тъкмо това бездействие на съдия Йовчева, което като отрицателен факт с правно значение не може да бъде доказано по друг начин освен посредством установяване липсата на предприети от компетентния съдия-докладчик действия по реализиране на производството за изпълнение на влязлата в сила присъда, съответно връщане на делото в деловодството на съда. Такива действия не се установяват по делото. В резултат, и към настоящия момент не е възможно изпълнението на влязлата в сила присъда спрямо А. Ахмед. Отделен е въпросът за изтичането на абсолютната погасителна давност. Настоящият касационен състав се съгласява със становището на първоинстанционния състав, че изчезването на нохд 2/1996 г. (който факт е установен на 30.04.2020 г.) не може да бъде вменено във вина на съдия Р. Йончева. Това обаче е без значение при преценката за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност, доколкото визираното в решението на дисциплинарния състав и това на СК на ВСС дисциплинарно нарушение във връзка с нохд 2/1996 г. се изразява от фактическа страна не в действия по унищожаване на делото, а в продължително бездействие по неговото администриране съобразно обстоятелствата на случая, които са налагали изготвяне не предложение до министъра на правосъдието за отправяне на съдебна поръчка за международно издирване и екстрадиция на осъденото лице и връщане на делото в наказателното деловодство на съда. Като не е сторила това (а доказателства за противното жалбоподателката не ангажира) и не е върнала делото в наказателното деловодство на ОС Разград съобразно Заповед РД-08-214/25.05.2015 г. на председателя на ОС Разград, съдия Р. Йончева е допуснала неправомерно бездействие, с което неоправдано е забавила производството по делото. Обстоятелството, че съдия Йончева не може да посочи местонахождението на делото към 30.04.2020 г. и същото не може да бъде открито в ОС Разград (липсват данни за движението на същото след докладването му на съдия Йончева и същото не е архивирано в ОС Разград) не заличава последиците от продължилото години бездействие на съдията-докладчик. За доказване вината на съдия Йончева по така установеното деяние, което е в противоречие с дължимите от нейна страна действия по служба, не е необходимо дисциплинарно наказващият орган да установи с абсолютна прецизност и хронологична точност местонахождението на нохд 2/1996 г. във всеки един момент в рамките на периода 09.06.2015 г. 30.04.2020 г. Не в тежест на ответния по първоинстанционната жалба административен орган е да установява фактите, от които благоприятни последици черпи оспорващото акта лице. Доказателствената задача да установи евентуално наличието на пречки, възпрепятстващи своевременното изпълнение на служебните й задължения, респективно извършването на конкретни действия по дължимото изпълнение е в тежест на жалбоподателката. За нея настъпват неблагоприятните последици при несправяне с доказателствената задача да обори констатацията за бездействие, която в настоящия случай се потвърждава по несъмнен начин с оглед всички събрани по дисциплинарното дело доказателства. По тези съображения, незаконосъобразен е изводът на съда за липса на доказано виновно поведение на съдия Йончева, което да е основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност и налагане на наказанието по чл. 307, ал. 1, т. 2 ЗСВ във връзка с бездействието по нохд 2/1996 г. Не се споделят и изводите на първоинстанционния състав относно липсата на допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. 2 ЗСВ от съдия Йончева по отношение на останалите наказателни дела на неин доклад - чнд 473/2006 г., нохд 9/2008 г. и чнд 242/2016 г., открити при проверка на място в кабинета й на 30.04.2020 г. По отношение на нохд 9/2008 г. безспорно установено по делото е, че същото не е било върнато от съдия Йончева в деловодството на ОС Разград за предприемане на действия за изпълнение на постановените от нея разпореждания за освобождаване на внесени суми по парични гаранции по молба на осъдените по делото лица. В писмените си обяснения до административния ръководител магистратът сочи, че не може да изтъкне извиняващия я причини за допуснатото забавяне да върне делото в деловодството на съда, съобразно изрична заповед на административния ръководител, установяваща правило в посочения смисъл - Заповед РД-08-214/25.05.2015 г. на председателя на ОС Разград. Признанието за допуснатото бездействие е достатъчно, за да изпълни от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 2 ЗСВ бездействие, което неоправдано забавя производството. За процесния период 09.06.2015 г. 30.04.2020 г. няма данни делото да е било върнато в наказателното деловодство на съда, нито впрочем жалбоподателката твърди това да се е случвало. Наличните по делото данни сочат, че едва към 22.05.2020 г. по молбите на две от осъдените лица са били предприети действия в ОС Разград с оглед удовлетворяване на исканията им за освобождаване на суми по внесените парични гаранции. Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че в този случай отново административният орган носи цялата доказателствената тежест за установяване на причината, поради която делото не се намира в деловодството на ОС Разград от 09.06.2015 г. до 30.04.2020 г. На констатацията на дисциплинарно наказващия орган за невърнато своевременно в деловодството на съда и задържано с години от съдията-докладчик дело (която констатация по същество представлява позоваване на един отрицателен факт) не е противопоставено каквото и да е противоположно по съдържание твърдение, чрез което да се обори косвеното доказване на отрицателния факт и да се докаже насрещен положителен факт. По същия начин стои въпросът с констатираните бездействия на съдия Йончева, изразяващи се в липса на администриране на приложените по чнд 473/2006 г. и чнд 242/2016 г. документи съответно писмо с докладна записка и съобщение. Последните са прикрепени към кориците на делото без поставена резолюция на съдията-докладчик. Аргументът, на който стъпва първоинстанционният съд, за да приеме, че така установените бездействия не изпълват от обективна и субективна страна състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, е, че дисциплинарно наказващият орган не е изяснил обстоятелствата на това забавяне. Както бе посочено по-горе, за изясняване на тези обстоятелства доказателствена тежест носи и дисциплинарно наказаното лице. В случая съдия Р. Йончева не ангажира доказателства и не сочи обстоятелства от обективен характер, от които да е видно или да може да се направи достатъчно обосновано предположение, че обективираното от нейна страна бездействие е безвиновно извършено, т.е. че са били налице обстоятелства, независещи от нейната воля, които са препятствали трайно и непреодолимо извършването на дължимите процесуални действия по администриране на посочените делата. След извършен анализ на всички доказателства по делото, настоящият касационен състав констатира, че е извършено и вмененото с процесния административен акт нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, изразяващо се в непредаване в деловодството на съда на нохд 9/2008 г., чнд 473/2006 г. и чнд 242/2016 г., квалифицирано като неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от Заповед РД-08-214/25.05.2015 г. на председателя на ОС Разград. По същество този факт не се оспорва от жалбоподателката. Същият е възприет като безспорно установен и от първоинстанционния съд. Мотивът на съдебния състав за отхвърляне наличието на допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ се основава на това, че ответният административен орган отново не е доказал, че въпросната заповед е била изрично сведена до знанието на съдия Йончева, с други думи, че съдия Йончева е била надлежно запозната със същата. По този въпрос следва да се посочи, че в закона не е предвиден универсален, общоприложим във всички органи на съдебна власт ред, по който заповедите на административните ръководители, издадени в изпълнение на правомощията им по организационно и административно ръководство, да се връчват на визираните в тях адресати. Обичайна практика в тези случаи е да се разпореди заповедта да бъде връчена за сведение и изпълнение на съответните служебни лица, както е и в случая със Заповед РД-08-214/25.05.2015 г. на председателя на ОС Разград. За самото връчване на заповедта не е установена, и по-важното - не е необходимо да бъде установявана специфична форма и ред, по които то да се извършва, предвид вида и характера на заповедта, с която на практика се конкретизира изпълнението на нормативно установени правила за работата на съдиите и съдебните служители в органите на съдебната власт. Тези правила са регламентирани в последователно изменяния във времето Правилник за администрацията в съдилищата (действащия понастоящем правилник обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 91 от 23.10.2020 г.). Във всяка една от редакциите на Правилника, действала в процесния период 09.06.2015 30.04.2020 г. се съдържа изрична разпоредба, че делата се съхраняват в съответното деловодство. Във връзка с това и другите, уредени с Правилника правила за подреждане и съхранение на делата, административният ръководител разполага с възможността да издава конкретни заповеди, с които да осъществява административно ръководство и контрол върху изпълнението на нормативно установените правила, при възникнала нужда от оптимизиране процеса на работа и повишаване ефективността при изпълнение на служебните задължения както от страна на магистратите, така и от страна на съдебните служители. В тази връзка принципът на обективността налага да се посочи, че по делото са налице данни и за допуснати от администрацията на ОС Разград пропуски при осъществяване на вменените им конкретно със заповед Заповед РД-08-214/25.05.2015 г. правомощия в материалите по дисциплинарното дело не се съдържа информация за това, че при периодичните месечни справки за делата, предадени на съдиите за произнасяне или на доклад, по които няма движение, съдебните деловодители в наказателното деловодство на ОС Разград са установявали своевременно липсата на върнати от съдия Йончева чнд 473/2006 г., нохд 9/2008 г. и чнд 242/2016 г. в деловодството на съда. Подобен пропуск се констатира и по отношение на нохд 2/1996 г., за което председателят на ОС Разград съобщава, че няма данни това дело да е изискано писмено от съдия Р. Йончева по повод извършвани в годините инвентаризации. Изследването на въпроса за евентуално допуснати служебни нарушения от страна на служители на администрацията и/или ръководството на съда са извън предмета на настоящото производство. Независимо от това дали такива са били извършвани и дали работата на съдебните деловодители във връзка с описване и проследяване движението на делата и тяхното съхраняване е била осъществявана съобразно установените правила или в отклонение от същите, изводът за допуснато неправомерно бездействие от страна на съдия Р. Йончева, изразяващо се в неправомерно задържане в кабинета й на чнд 473/2006 г., нохд 9/2008 г. и чнд 242/2016 г. и непредаването им в съответното деловодство в продължение на дълъг период от време, не губи своето фактическо и правно основание. Съществуващите по делото догадки за евентуални нарушения и от страна на служители в администрацията на ОС Разград не съставляват основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност на съдията, бездействал по отношение на вменените му със заповед на административния ръководител и иманентно присъщи на дейността му служебни задължения, свързани с изпълнение на процедурните правила за движение и съхранение на образуваните и разпределени на негов доклад дела. С оглед горните съображения, изложени в подкрепа на извода за материалната законосъобразност на Решението на СК на ВСС, с което на съдия Р. Йончева е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15% за срок от 6 месеца , за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ във връзка с констатирани бездействия по нохд 2/1996 г., чнд 473/2006 г., нохд 9/2008 г. и чнд 242/2016 г. всички по описа на Окръжен съд Разград, тричленният състав на шесто отделение на ВАС, като е достигнал до извод за отмяна на обжалвания административен акт поради несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, е постановил неправилен съдебен акт. Освен при наличие на фактическите основания, формиращи състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ, оспореното Решение на СК на ВСС е прието и в съответствие с целта на закона. Не е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, намерил специфично проявление за дисциплинарните производства по реда на ЗСВ в нормите на чл. 309, ал. 1 и ал. 2 от с.з. При определяне вида и тежестта на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Отчетена е и индивидуалната натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, както и натовареността на органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението, макар изводите в тази насока да не се отразяват върху преценката по индивидуализиране на следващото се дисциплинарно наказание, с оглед вида и характера на допуснатите нарушения. Воден от горното и на основание изложените в настоящото решение доводи и съображения, спрямо обжалвания съдебен акт се доказват сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК несъответствие с материалния закон и необоснованост. В съответствие с направения извод и предвид наличието на безспорно установена фактическа обстановка по делото, на основание чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното решение, постановено по адм. дело 10619/2021 г. по описа на ВАС, шесто отделение следва да се отмени и вместо него петчленният касационен състав да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на Р. Йончева от гр. Разград срещу Решение по т. 6.3. от протокол 32 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.09.2021 г., с което на жалбоподателката, съдия в Окръжен съд Разград, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15% за срок от 6 месеца , за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗСВ по нохд 2/1996 г., чнд 473/2006 г., нохд 9/2008 г. и чнд 242/2016 г. всички по описа на Окръжен съд Разград, изразяващи се в: неоправдано забавяне на производството по изпълнението на влязла в сила присъда, неоправдано забавяне на производството по администриране на молба с характер на частна жалба, неоправдано забавяне изпълнението на постановени разпореждания за освобождаване на парични гаранции и несвоевременно администриране на постъпили по дело книжа и връщане на делата в деловодството на Окръжен съд Разград. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,