Решение № 3736 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2008 г.

Решение № 3736 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бисерка Ганчева Василева, в качеството й на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 546 от 29.07.2008 г. по адм. дело № 799 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 3597 от 30.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 119 от 10.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно доначислен ДДС общо в размер на 7 777.80 лв. и лихва за забава в размер на 4 905.48 лв., на основание чл. 55, ал. 1, чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 14, ал. 2 и ал. 3 и чл. 12 от ППЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. февруари, м. март и м. ноември 2000 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Тревекс - Тодорка Михайлова" оспорва същата чрез депозирано становище от адв. Милена Жикова по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния спор е бил ДРА № 3597 от 30.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 119 от 10.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. С него след осъществена ревизия на едноличния търговец е доначислен ДДС общо в размер на 7 777.80 лв. и лихва за забава в размер на 4 905.48 лв., на основание чл. 55, ал. 1, чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 14, ал. 2 и ал. 3 и чл. 12 от ППЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. февруари, м. март и м. ноември 2000 г. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора и е направена преценка за незаконосъобразност на обжалвания ДРА. В хода на данъчната ревизия на ревизираното лице е връчено ИПДПОДС, като в т. 1.1 от него е указано то да представи документи за доказване на доставките за износ за ревизирания период. В дадения срок и до издаване на акта не са представени документи, които да докажат осъществения износ, като от представения опис на документи, депозирани от лицето не се констатира да са представени тези, изисквани в посочената точка от искането. При административното обжалване също не са представени доказателства с жалбата, като с допълнителна молба от 2.02.2006 г. след нея са представени два броя митнически декларации от 18.02.2000 г. и от 30.11.2000 г., обсъдени от решаващия административен орган, но те по констатация на първоинстанционния съд не се намират в приложената административна преписка, приета като доказателство по делото. При съдебното обжалване са представени три броя митнически декларации за износ на розово масло и съпътстващите ги документи, посочени в чл. 12 от ППЗДДС (отм.). Според съда те съдържат всички реквизити по чл. 606, ал. 2 от ППЗМ, като според него при съобразяване с ал. 3 от с. разпоредба отбелязването в клетка "В" на митническата декларация "износът осъществен" съставлява удостоверяване от изходното митническо учреждение на всички данни по ал. 3, включително и факта на физическото преминаване на стоките. Съдът е обсъдил и заключението по изслушаната по делото ССчЕ и конкретно в тази му част, която е изготвена след проверка в счетоводството на "Ди Ейч Ел Интернешънъл" ЕООД. При нея се установява, че дружеството е издало на едноличния търговец опростени фактури, в които е записано "куриерска услуга по. . . . . . (номера на товарителницата)", което съответства със записаното по с) ка 411 "Клиенти", дневника за продажби за съответния период и втория екземпляр на фактурата. Към двете фактурите освен че са описани, но са и прикрепени съответните товарителници. Според експерта за м. ноември на този едноличен търговец, както и в качеството му на физическото лице Тодорка Михайлова, както и на пълномощника Радослав Бакшиев не са издавани фактури и товарителници. Към митническата декларация от 30.11.2000 г. в клетка "44" след митническия код "954" има описан номер на товарителницата и датата на издаването й - 30.11.2000 г., като самата товарителница не е представена в хода на съдебното производство. След това съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), която посочва, че износ по смисъла на закона е износът по смисъла на чл. 15. В последната разпоредба и в ал. 1 от нея изрично са посочени изискванията, които следва да бъдат кумулативно налице за да се приеме, че е налице износ, а чл. 14, ал. 2 от закона препраща към чл. 12 от ППЗДДС (отм.), в която са регламентирани документите за доказване на износ. Обсъдена е и последната разпоредба чрез нейните три точки. Правният извод на съда е, че анализът на чл. 14, ал. 3 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 12 от ППЗДДС (отм.) обосновава преценка, че изискването на чл. 14, ал. 2 от ЗДДС (отм.) относно доказването на износа чрез описаните в цитираната подзаконова норма документи се отнася не за момента на извършване на ревизията, както е прието в ДРА, а за данъчните периоди, в които ДЗЛ е декларирало в справките-декларации сделките за износ, оформени с надлежно попълнени и заверени митнически декларации, съпроводени от фактури и товарителници. Конкретно по делото са налице документите по чл. 12 от ППЗДДС (отм.) за осъществен износ на розово масло за процесните данъчни периоди, което обуславя преценка, че и към момента на деклариране на доставките за износ в справките декларации търговецът е разполагал с тях. По повод липсата на една от товарителниците с оглед отбелязването на същата в кл. "44", след митнически код "954" в МД от 30.11.2000 г., както и съобразно заверката на декларацията с оглед изискваните реквизити по чл. 606, ал. 2 и удостоверяването на данните по ал. 3 от с. норма на ППЗМ, е прието че търговецът е разполагал с документите по чл. 12 от ППЗДДС (отм.) и за доставката за износ за ревизирания данъчен период м. ноември 2000 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон, като постановеният акт не се явява и необоснован. Анализирана е фактическата страна по спора, обсъдени са събраните в административното и в производството пред него доказателства и доказателствени средства, включително и заключението по изслушаната ССчЕ. По повод първото касационно възражение, че съдът неправилно е кредитирал заключението, понеже се основава на документи, които не са събрани като доказателства, следва да се има предвид, че правните изводи на съда се обосновават на събраните по делото доказателства във връзка с основния спорен момент, а именно дали са налице изискващите се според чл. 12 от ППЗДДС (отм.) документи, чрез които се доказва доставка за износ. Те са представени по делото и на тях съдът е дял вяра, за да обоснове правния си извод, както и този по повод на липсата на хартиен носител на товарителницата във връзка с износа за данъчния период м. ноември 2000 г. По повод второто касационно възражение, че съдът не е обсъдил обстоятелството дали данъчният субект се е възползвал от възможността по чл. 26б, ал. 3 от ППЗДДС (отм.) за коригиране на резултата от прилагането на чл. 14, ал. 3, изр. първо от ЗДДС (отм.), според която разпоредбите за износ не се прилагат, ако доставчикът не се е снабдил с документите по ал. 2 за доказване на износа до изтичането на календарния месец, следващ месеца, през който е прехвърлена собствеността или е изнесена стоката, то следва да се има предвид, че за да се възползва от нея, то ревизираното лице преди това следва да е извършило корекция на вида доставка по реда на ал. 2 от с. разпоредба и в посочения в нея срок. Това означава, че доставката би станала облагаема и съответно по нея да е начислен дължим ДДС, респ. за ревизираните периоди не би следвало да бъде начисляван данък от ревизиращия орган. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение