Решение № 13703 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Калоферова против Решение 7099 от 31.05.2024 г., постановено по адм. дело 6693 от 2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Килиан Строй ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220222002415-091-001 от 30.12.2022 г., издаден от С. С. А., на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и А. Д. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 365/23.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на Килиан Строй ЕООД с ЕИК 204883699, са установени допълнителни задължения за ДДС, ведно с начислени лихви за просрочие за данъчен период от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващия извод на съда за реалност на процесните доставки, съответно за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора, спорните фактури не документират реално извършени доставки. Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Килиан Строй ЕООД с ЕИК 204883699, чрез адв. Емануилов поддържа становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - София-град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22220222002415-091-001 от 30.12.2022 г., издаден от С. С. А., на длъжност началник на сектор - възложил ревизията, и А. Д. С., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 365/23.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на Килиан Строй ЕООД с ЕИК 204883699, са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 154 390.00 лв., ведно с начислени лихви за просрочие в размер на 28 135.54 лева. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия Р-22220222002415-020 от 13.05.2022 г., връчена на дружеството по електронен път на 19.05.2022 г. Възложената ревизия на Килиан Строй ЕООД е за установяване на задължения по ЗДДС за периодите от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22220222002415-092-001 от 03.11.2022 г., след което е издаден Ревизионен акт Р-22220222002415-091-001 от 30.12.2022 г. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение 365/23.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. Прието е за установено, че извършваната дейност от ревизираното дружество през ревизирания период е свързана със строителство и ремонт, реконструкция и благоустройство на техническата инфраструктура в населените и извън населените места, като дружеството е вписано в Централния регистър на строителя. Търговецът е упражнил през ревизирания период право на приспадане на данъчен кредит в размер на 154 390,00 лева по 4 /четири/ фактури, издадени от Бул Констръкшън ЕООД, което дружество е използвал като подизпълнител за изграждане на напоителни системи за напояване чрез дъждуване на зеленчуци в земеделски земи в община Долни Чифлик. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да отмени РА съдът е обосновал извод, че същия е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. Съдът е очертал спорния по делото въпрос, а именно дали доставките по фактурите издадени от посочения в ревизионния акт доставчик са реално осъществени. За извършената преценка за правото на приспадане на данъчен кредит административният съд е анализирал относимите разпоредби на ЗДДС и се е позовал на приетите по делото писмени доказателства. Съдът е анализирал издадените фактури, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за неправилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки. Кредитирал е представените без оспорване писмени доказателства, от които е видно наличието на необходимата първична документация за установяване на реалност на доставките. Посочил е, че съобразно представените преки и косвени доказателства се установява механизма на процесните доставки. Съдът е кредитирал и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след анализ на фактурите, издадени от Бул Констръкшън ЕООД, във връзка с изграждане на напоителни системи за напояване чрез дъждуване на зеленчуци в земеделски земи е установило пълна идентичност на възложеното от крайните получатели на услугите. Приел е за безспорно е, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ревизираното лице и на доставчика, включени са в дневника на покупки и справка-декларация по ЗДДС за месец февруари 2021 г. В заключение съдът е приел, че са ангажирани доказателства, свидетелстващи за реалното извършване на декларираните доставки на стоки и услуги, предаването на стоките от доставчика към жалбоподателя, тяхната индивидуализация съобразно представени приемо-предавателни протоколи, както и извършването на възложените услуги. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по фактури с 0000000041/22.02.2021г.; 0000000042/23.02.2021г.; 0000000044/24.02.2021г. и 0000000043/25.02.2021г., издадени от Бул Констръкшън ЕООД. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В настоящия случай в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че доставките по спорните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка и правилно е достигнал до заключение, че е налице реалност на доставките. Издадените фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч. Безспорно е, че същите са отразени в счетоводството на ревизираното дружеството и на дружеството доставчик. За доказване на реалността на доставките са представени копия от фактурите, издадени от Бул Констръкшън ЕООД, договор за извършване на услуги от 15.01.2020г., сключен между страните, приложение 1 към договора, в което са описани услугите и материалите, които следва да се извършват, съответно доставят от Бул Констръкшън ЕООД; приемо-предавателен протокол към договора; фактури за продажба, издадени от ревизираното дружество във връзка с последващи доставки, фактури, издадени на Бул Констръкшън ЕООД във връзка със закупени материали от различни доставчици, акт обр.16 за въвеждане в експлоатация на обектите и др. От представените документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че договорените доставки на стоки и услуги са действително извършени. Представените доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С 285/09, решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11, С 324/11, С 643/11, С 78/12, С 18/13 и. др. Изложените подробни мотиви на административния съд, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Не са налице заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в претендирания и доказан размер от 12 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,