Решение № 10476 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2016 г.

Решение № 10476 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район (РДНСК - СИР) срещу Решение № 1512/07.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1155/2016 г., по описа на Административен съд В., с което е отменена негова Заповед № ДК-10-СИР-09/28.03.2016 г, и е потвърдена Заповед № 02/13.01.2016 г, на главния архитект на район "В. В." при О. В., ведно със Заповед № 5/10.02.2016 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният архитект на Район "В. В." при О. В. в постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Останалите ответници - С. П. С. и Е. П. Д., в съдебно заседание чрез процесуалния им представител адв. П. И. излагат доводи за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на главния архитект на Район "В. В." при О. В. срещу Заповед № ДК-10-СИР-09/28.03.2016 г, на началника на РДНСК - СИР, с която е отменена Заповед № 02/13.01.2016 г, на главния архитект на Район "В. В." при О. В., ведно със заповед № 5/10.02. 2016 г, с която е отказано издаване на разрешение за строеж на: "ограда в УПИ Х-648, кв. 11, (ПИ с идентификатор 35211.501.62) по плана на с. К., община В.". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отменил обжалвания административен акт, като на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е оставил в сила заповедите на главния архитект. Решението е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. От данните по делото безспорно е установено, че в УПИ Х-648, кв. 11 по плана на с. К., О. В., за който УПИ е подадено и заявление за издаване на разрешение за строеж, има изграден незаконен строеж - жилищна сграда 2, за която със Заповед № 01/12.01.2016 г., на главният архитект на Район "В. В." е отказано издаване на удостоверение за търпимост. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед, с която е отменен отказът на главния архитект да издаде разрешение за строеж поради наличието на законовите ограничения на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Данни по делото относно премахването на незаконния строеж към датата на заповедта за отказ за издаване на разрешението за строеж не са представени. Поради това, както съдът, така и главният архитект законосъобразно са приели, че са налице обстоятелствата, обуславящи забрана за издаване на разрешение за строеж за процесния УПИ. Правилен е и изводът на съда, че незаконосъобразно административният орган е приел за релевантно за спора обстоятелството, че имотът е закупен впоследствие от заявителката заедно с незаконно изградената сграда в него, като това не следва да се отразява като пречка за издаване на последващи разрешения за строеж в същия имот на новите собственици, без преди това незаконното строителство да бъде премахнато. При наличието на незаконно извършено строителство, независимо от извършителя, на основание чл. 148, ал. 7 от ЗУТ то винаги е пречка за издаване на разрешение за строеж в същия поземлен имот. Ето защо като е приел обратното и е отменил отказа за издаване на разрешение за строеж, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен като такъв от първоинстанционния съд, а разрешението за строеж - оставено в сила. Изложените в обратния смисъл доводи в касационната жалба са поддържани и в първоинстанционното производство, като административният съд обосновано ги е приел за неоснователни. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община В. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,