Решение № 6654 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 863/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - София, чрез пълномощник, против решение 8477 от 31.10.2024 г. по адм.д. 2000/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е обявил за нищожно негово писмо с изх. 53-00-376 от 01.03.2023 г. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебния акт и алтернативно за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че съдът се е произнесъл по кореспонденция, която не касае хипотезата на мълчалив отказ на писмо с вх. 53-00-1555/27.09.2022 г., като с решението си първоинстанционният съд е уточнил кой е предмета на производството, което е недопустимо. Твърди, че съдът избирателно е кредитирал и се е произнесъл по представените доказателства. Сочи, че не е налице нищожност по отношение на действията или бездействията на директора на Областно пътно управление София, тъй като са представени доказателства, с които се потвърждават действията му. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът "Март медия" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на "Март медия" ЕООД срещу писмо изх. 53-00-376 от 01.03.2023 г., издадено от директора на Областно пътно управление ОПУ - София, с което дружеството е задължено в 15-дневен срок да предприеме действия по демонтиране на поставено от него рекламно съоръжение на Автомагистрала Тракия при км 7+900 дясно, което се експлоатира незаконно, поради изтекла валидност на издаденото му разрешение 53-00-17173/12.11.2012г., като в противен случай ще бъдат взети съответните мерки предвидени в гл. 8 от Закона за пътищата (ЗП) с посочени в писмото последици. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка. На дружеството е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на Автомагистрала Тракия при км 7+900 дясно, 32 кв.м., на 12.11.2012 г., съгласно §5 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата във вр. с чл.16 от Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП). Дружеството на 27.09.2022 г. е поискало преиздаване на разрешението за специално ползване. Директорът на ОПУ-София е изпратил до дружеството писмо с изх. 53-00-376/ 01.03.2023 г., с което е изложил констатации за незаконна експлоатация на съоръжението поради изтекла валидност на разрешението, задължил е адресата да премахне рекламното съоръжение в 15-дневен срок от получаването на писмото с предупреждение, че ако не бъде премахнато доброволно ще бъдат взети съответните мерки, предвидени в глава VIII от Закона за пътищата, и съоръжението ще бъде премахнато за негова сметка. Дружеството е подало жалба против писмото с искане да му бъде връчен отказ за преиздаване на разрешението. С последващо писмо с изх. 53-00-449/14.03.20023 г. на директора на ОПУ-София е уведомено за автоматично прекратяване на по-нататъшната процедура по преиздаване на разрешението. Това писмо е оспорено пред Административен съд - Бургас и е отменено с влязло в сила решение, като преписката е изпратена на директора на ОПУ - София за ново произнасяне по искането на Март медия ЕООД. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган. Посочил е, че на директора на ОПУ - София са предоставени правомощия да издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища от ІІ-ри и ІІІ-ти клас по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗП и заповеди за тяхното отнемане с изключение на разрешенията по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. а ЗП, като разрешение 53-00-17173 от 12.11.2012 г., чието преиздаване е поискало дружеството, касае разрешение за специално ползване, ситуирано на А-1, автомагистрала Тракия, км. 7+900, дясно, 32 кв.м. Според първоинстанционният съд за директора на ОПУ - София липсва компетентност да се произнесе в процедура по чл. 17б НСПП. С тези мотиви съдът е обявил акта за нищожен. Решението е правилно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на АПИ или от упълномощено от съвета длъжностно лице за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 НСПП, а чл. 6, ал. 2 НСПП изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване/преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението. Законът изрично определя органа, компетентен да издаде отказ за издаване/преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя, и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. Безспорно е, че процесното писмо е издадено от името на директора на Областно пътно управление - София. От приложеното по първоинстанционното дело пълномощно (л. 96 от първ. дело) с изх. П-102/23.04.2024 г. е видно, че председателят на управителният съвет на Агенция Пътна инфраструктура е делегирал на инж. Р. Н. С. в качеството му на директор на ОПУ - София да издава на физически и юридически лица разрешения за специално ползване на републиканските пътища от II-ри и III-ти клас, по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗП, попадащи на територията на ОПУ - София, с изключение на разрешенията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б а ЗП, при условията и реда, предвидени в разпоредбите на ЗП и действащото законодателство. Това правомощие по закон е предоставено само на административния орган или оправомощено от него лице. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Те се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП. Правомощието за издаване на разрешение за специално ползване произтича от вида на пътя по арг. от чл. 26, ал. 3 ЗП. Разрешенията за републиканските пътища се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, като безспорно по делото не са представени доказателства, че директорът на Областно пътно управление - София е оправомощен да издава разрешения, съответно откази за издаване/преиздаване на разрешения за специално ползване на пътя, поради което правилно съдът е обявил отказа за нищожен като издаден от некомпетентен орган. Компетентността на издателя е условие за законосъобразност на акта съгласно чл. 146, т. 1 АПК, за която съдът следи служебно. Тя е определената от държавата за съответния неин орган публична управленска функция и предоставената му власт правата и задълженията, чрез която тази функция следва да се осъществява. Поради това ако органът, издал съответния акт, няма компетентност, ако държавата не му е предоставила съответната управленска функция и правомощия за нейното осъществяване, този акт не може да се ползва със задължителната сила на акт на публичната власт и няма да породи визираните в правната норма последици. Предвид изложеното правилен е изводът, че директорът на Областно пътно управление София не разполага с компетентност да издаде оспореният административен акт. Като е прогласил неговата нищожност, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд