Решение № 5656 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2015 г.

Решение № 5656 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], подадена чрез управителя му М. Г. М. против Решение № 4043/11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12219/2014 г. по описа на Административния съд С. -град /АССГ/, с което е отхвърлена жалба та на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2041400372 от 12.05.2014 г., издаден от марина Й. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" – възложил ревизията и Ц. К. Х., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично изменен и потвърден с Решение № 2027 от 13.11.2014, издадено от директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна политика" – С. при Централно управление на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата и в допълнението към нея, съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. И., в с. з. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на [фирма] против ревизионен акт № 2041400372 от 12.05.2014 г., издаден от М. Й. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" – възложил ревизията и Ц. К. Х., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 2027 от 13.11.2014, издадено от директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна политика" – С. при Централно управление на НАП, с което РА е изменен в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 10. 2011 г. – данък за внасяне в размер на 915 086, 10 лева, като е определен данък за внасяне в размер на 886 546, 10 лева, ведно със съответните лихви, а установения резултат за м. 11. 2011 г. – данък за внасяне в размер на 394 219, 87 лева е определен на данък за внасяне в размер на 379 181, 65 лева, ведно със съответните лихви и потвърден в останалата му част. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. С оспорвания акт е бил отказан данъчен кредит на данъчно задълженото лице от доставчиците [фирма] и [фирма]. Определени са задължения по ЗДДС за м. 10. 2011 г. - в размер на 886 546, 10 лв., и за м. 11. 2011 г. - в размер на 394 219, 87 лв. Според касатора решението противоречи на материалния закон. Твърди, че липсват данни, а и такива не се твърдят за ДДС измама. Налице е ефективно плащане по фактурите. Навежда доводи, че оспореното съдебно решение противоречи на българската и европейска данъчна практика. Правото на приспадане на ДК се упражнява при кумулативно осъществяване на две изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени. Необходимо е да се докаже по веригата на доставката издаване на фактура, платено ДДС, прехвърляне на облагаемата доставка, реално плащане, кадрови и технически ресурс за доставката и последваща реализация. При проверката от доставчика са представени единствено издадени от програмен продукт /счетоводен софтуер/ копия на фактурите /на самите фактури е отпечатано "копие"/. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че този факт разколебава твърденията на дружеството, че поради изземване на служебен компютър и документация от офиса на счетоводителите не могат да се представят други относими доказателства. Нито от оспорващия, нито от неговия доставчик са ангажирани доказателства за извършени авансови плащания, които да бъдат документирани с издаване на процесиите фактури. По настоящото дело предмет на сделките по процесните фактури с [фирма] са "аванс" за изготвяне на проект за преустройство и модернизация на месопреработвателно предприятие, съставяне на бизнес план и инвестиционен проект, предоставяне на архитектурни и консултантски услуги. Оспорени са и издадените кредитни известия № 2... 100 от 07.11.2011 г. и № 0... 315/07.11.2011 г. Нито доставчикът, нито жалбоподателят са представили платежни документи, удостоверяващи плащания на данъчната основа и данъка по процесните фактури. Липсват доказателства и за изпълнение на доставки, във връзка с които са издадени фактурите за авансови плащания. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че по фактурите, по които не са осъществени разплащания, в същия период са издадени от [фирма] кредитни известия с идентични стойности Предмет на сделката с [фирма] е "аванс", без да се уточни и конкретизира за какво се извършва плащането по 12 фактури с начислен по тях ДДС в общ размер на 879 500. 00". Документи от този доставчик не са представени тъй като са били иззети от полицията. Нито от оспорващия, нито от неговия доставчик са ангажирани доказателства за извършени авансови плащания, които да бъдат документирани с издаване на процесните фактури. От установените по делото факти е видно, че при извършена насрещна проверки не са представени доказателства за осчетоводяване на фактурите и вторични документи за извършване на услугите. Нито от ревизирания субект, нито от неговите доставчици са ангажирани доказателства за извършени авансови плащания, които да бъдат документирани с издаване на процесиите фактури. От дружеството не са представени доказателства за извършване на доставките, включително договори, документи за плащане и т. н. по никакъв начин не е опровергана констатираната липса на разходооправдателни документи, доказващи извършени разходи във връзка с изпълнение на услугите. При ревизията ревизиращите органи са стигнали до извода, че е налице нарушение на счетоводните принципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч.), а именно - осъществяване на счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им, текущо начисляване на приходи и разходи, произтичащи от сделки и събития към момента на тяхното възникване. Правилно е приел първоинстанционният съд, че предвид липсата по преписката на платежни документи, удостоверяващи извършено авансово плащане и липсата на обективно извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, не е настъпила изискуемост на данъка по процесните фактури, издадени от [фирма] и [фирма] и не е налице условието по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 от същия закон за ползване право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 249 500, 00 лв., упражнено от жалбоподателя като получател по процесните фактури през м. 10. 2011 г. и м. 11. 2011 г. В случая се касае за правилното прилагане на нормите по чл. 6, вр. с чл. 70, ал. 5 и чл. 25 от ЗДДС. Упражненото право на данъчен кредит по нереална доставка представлява нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Наличието на издадени фактури и плащане са недостатъчни за да се приеме, наличие на реални стопански операции и реално движение на стоките получени за целите на облагаеми сделки. Доказателствата по делото сочат само за движение на счетоводни документи между дружеството получател и доставчиците, но не и реално прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не е възникнало и данъчно събитие по данъчния закон. Основателни са и констатациите за приложение на нормите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО. Това е така тъй като при недоказана реална сделка или услуга разходите отчетени от ревизираното лице, се явяват документално необосновани по смисъла на закона. Неоснователни се явяват доводите за неправилно прилагане на европейската практика. Според решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, са постановени при фактически състав при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, е посочено, че правото на Съюза, допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. " По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Разноски: При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК в размер на 14947, 50 лв. - определен на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,