Решение № 13822 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2019 г.

Решение № 13822 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, представляван от редовно упълномощен процесуален представител срещу решение № 1776 от 25.09.2019 г. по адм. д. № 1628/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявено за нищожно Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 02-2600/704 от 13.03.2019 г. /РФК/, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като при издаването на административния акт е била спазена разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Сочи, че при повторното издаване на РФК, административният орган е бил длъжен да установи изплатеното национално финансиране, защото в противен случай спрямо определен кръг бенефициери, какъвто е и настоящият би се приложил по благоприятен подход, досежно част от изплатената финансова помощ. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на обжалваното РФК. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – "Фрукт продукт" ЕООД, гр. Пловдив в представен по делото писмен отговор и в писмена молба, чрез процесуалния си представител – адв. Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореният съдебен акт да бъде потвърден. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Фрукт продукт" ООД срещу Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 с изх. № 02-2600/704/14.03.2019 г, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, клаузите на Анекс II от 09.11.2015 г към договор № 16/121/05341 от 17.07.2013 г. и във връзка с влязло в сила Решение № 15688 от 17.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3481/2018 г. на ВАС на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 19 599. 18 лв., представляващи изплатеното по договора и подлежащо на възстановяване национално финансиране в размер на 20% от стойността на безвъзмездната финансовата помощ, С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е обявил нищожността на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат, съдът е установил, че с първото Решение за ФК № 16/121/05341/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/704/22.06.2017 г. финансова корекция в размер на 97995. 92 лева, представляваща 100 % санкция от размера на отпуснатата финансова помощ по договор от 17.07.2013 г. Горепосоченото решение било обжалвано по съдебен ред и с решение № 2335 от 29.12.2017 г. по адм. дело № 2364/2017 г. на Административен съд - Пловдив. То е било отменено изцяло като незаконосъобразно. Първоинстанционното съдебно решение било отменено с Решение № 15688 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3481/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Четвърто отделение и размерът на корекцията е определен на 78396. 74 лева, а не както го е определил изпълнителният директор на ДФЗ на 97995. 92 лева. С това съдебно решение е определена за основа само допустимите разходи, финансирани със средства на ЕЗФРСР и била отхвърлена жалбата в останалата част. В мотивите на касационното решение е прието, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като е съобразил финансовата корекция, прилагайки т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007– 2013 г., но в нарушение на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет и същият следва да бъде определен като се използва база за изчисляване на корекцията само в размер на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното в настоящото производство Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 02-2600/704 от 13.03.2019 г. е в противоречие с влязлото в сила решение на ВАС, посочено по-горе. Актът е издаден между същите страни, като в частта относно основата, върху която е определена финансовата корекция, има същото съдържание като предходно издадения и изменен с влязло в сила съдебно решение, в което е прието, че корекцията е незаконосъобразна. Двете решения за налагане на ФК са издадени на едни и същи фактически и правни основания, с изключение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСИФ. С двата акта е наложена финансова корекция, като корекцията, наложена с повторно издадения акт, вече е била налагана с първоначално издадения акт. Приел е, че с повторно издадения акт – в едно приключило административно производство, чиято висящност не е възобновена с влязлото в сила решение на съда, административният орган е пререшил в една част разрешения със сила на присъдено нещо спор, като въпреки възприетото от ВАС действие ex nunc на изменителната норма на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е приложил същата с обратно действие по отношение на правоотношения, в рамките на които вече има установена нередност и наложена финансова корекция. За да обяви за нищожно процесното Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 02-2600/704 от 13.03.2019 г, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, Административен съд - Пловдив е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради това, че повторно издаденият акт - при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици. Обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Видно от мотивите на Решение № 15688 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3481/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България– Четвърто отделение е прието, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като е съобразил финансовата корекция, прилагайки т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., но в нарушение на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет и същият следва да бъде определен като се използва база за изчисляване на корекцията само в размер на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ. В тази връзка, ВАС е изменил решение за налагане на финансова корекция ФК № 16/121/05341/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/704/22.06.2017 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в размер на 97995. 92 лева, представляваща 100 % санкция от размера на отпуснатата финансова помощ по договор от 17.07.2013 г., като е определил за основа на финансовата корекция - допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неоснователен е доводът на касатора, че към момента на издаване на процесното Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 02-2600/704 от 13.03.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ действаща към редакцията й обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година. В практиката по идентични случаи на ВАС е застъпено, че според чл. 142 АПК, съответствието на един оспорен административен акт със закон се преценява към момента на издаването му. Цитираната от касационния жалбоподател редакция на ЗУСЕСИФ е обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година, а фактическите основания за налагане на конкретната финансова корекция са изложени в предходно решение за налагане на финансова корекция с дата на издаване 22.06.2017 г., т. е. около четири месеца преди изменението на закона, на който не е придадено обратно действие. С Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 02-2600/704 от 13.03.2019 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София на практика е игнорирано влязлото в сила Решение № 15688 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3481/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Четвърто отделение. Въведеният с изменението на закона унифициран подход не е приложим в настоящия случай и изложените в жалбата съображения за непълноти в закона и разширително тълкуване биха били съотносими в предходното административно производство, но не и към настоящия момент когато има влязъл в сила съдебен акт, в противоречие с който е издаден нов административен акт / и при несъобразяване със силата на присъдено нещо/. В този смисъл, спорът относно законосъобразността на административния акт, в частта му за финансова корекция върху средствата от национално съфинансиране, е окончателно решен в влязло в сила съдебно решение, което е окончателно съгласно чл. 223 АПК и задължително, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 и сл. ГПК. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че въпреки приетото от съда с влязъл в сила съдебен акт, в повторно издадения от административния орган акт отново е посочено, че финансовата корекция следва да бъде определена и върху средствата, представляващи изплатено финансиране от националния бюджет. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ, съгласно която за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране, но посочената разпоредба е приета със Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ, който е обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., и не е била действащо право към датата на издаване на предходния акт за налагане на финансова корекция. Тази разпоредба, макар и действаща към датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт, не би могла да обоснове извод за законосъобразност на този акт, тъй като е издаден на същите фактически основания, на които е издаден и предходният такъв. Добавеното в оспорения акт правно основание на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ не е във връзка с нови факти - такива, които да са настъпили след първоначално издадения административен акт. Касае се за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо с настъпила законодателна промяна да се обосновава последващия акт, при все, че с атакувания административен акт е наложена финансова корекция, която вече е била налагана с предходния акт и то при липса на възобновено административно производство. При липсата на данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. При този изход на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Същото е своевременно направено, но разноските не са доказани по размер, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение